Решение № 154 от 8.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 54/2009 г.

Решение № 154 от 8.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 54/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова В производство по реда на глава 28 от НПК с решение № 46 от 24.07.2008 г. по нахд № 1006/08 г. Районният съд-гр. Добрич признал С. Р. С. и С. Х. И. за виновни в извършване на престъпление по чл. 167, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК ги освободил от наказателна отговорност и им наложил административни наказания глоба в размери, както следва - за С. 1800 лева, а за И. 2000 лева. На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК ДРС отнел в полза на държавата сумата от 4280 лева. По жалба на И. с решение № 200 от 16.10.2008 г. по внахд № 465/08 г. Окръжният съд-гр. Добрич на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК отменил посоченото решение на ДРС и прекратил наказателното производство срещу С. С. и С. И. за престъпления по чл. 167, ал. 2 НК. Срещу въззивното решение е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Добрич, с който се възразява, че е нарушен закона и поради това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Защитниците на С. и И. преценяват протеста като неоснователен. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: За да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, ДОС е приел, че досъдебното производство е образувано при отсъствието на предпоставките в чл. 175, ал. 2 НК, в редакцията от Дв, бр. 92/2002 г., т. к. липсва тъжба от пострадалия до прокуратурата. В тази връзка съдът е приел, че пострадал от престъплението по чл. 167, ал. 2 НК е само носителят на активно избирателно право, върху който е въздействано по начина, указан в чл. 167, ал. 2 НК. Деянието по чл. 167, ал. 2 НК е криминализирано от законодателя със ЗИДНК, публикуван в Дв, бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г., при мотиви, че "купуването на гласове" създава предпоставки за опорочаване на изборните резултати и поставя под съмнение демократичността на изборния процес. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 167, ал. 2 НК се изразява в предлагане или даване на имотна облага с указаната в закона цел - за склоняване на другиго да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат. Престъплението е довършено с упражняването на мотивационното въздействие в съзнаваната от дееца насока, без да е необходимо лицето да е склонено, още по-малко да е постигната целта. Непосредствен обект на защита на престъплението по чл. 167, ал. 2 НК е всеки конкретен изборен процес с всички участници в него. Правото на българския гражданин да участва в избори за държавни и местни органи е от категорията на основните му права - чл. 42 от Конституцията на Република България . То най-общо се изразява в това, че гражданинът има право да избира (активно избирателно право) и да бъде избиран (пасивно избирателно право) в представителните органи на държавната/местната власт. При това носителите на последното не са лишени от правото да избират. Избирателното право не само е прокламирано в Конституцията на страната ни. Неговото упражняване е гарантирано, включително и чрез наказателно правни гаранции, част от които е и престъплението по чл. 167, ал. 2 НК. Изборите са най-важният политически акт, в който гражданите заявяват своите предпочитания към една или друга партия и своето мнение по основни проблеми на управлението, вътрешната и външната политика. Основно изискване на изборите е те да бъдат свободни, т.е. гражданите да имат възможност свободно да изразят своята воля, която намира пряк и непосредствен израз в изборните резултати. Присъщи качества на общите избори е те да бъдат свободни и честни. "Честното представителство е това, което приблизително и най-адекватно представя обществените нагласи и политическите мнения в парламента. И това основно изискване не би могло да се осъществи, ако по един или друг начин, над утвърдените норми, се ограничава пасивното или активното избирателно право" - виж Решение № 8 от 3.05.2001 г. по кд № 10/01 г. на Конституционния съд на Република България. Следвайки логиката на цитираното решение, се очертава далеч по-широк кръг от пострадали, защото изборните резултати имат значение за всички участници в изборния процес - носители на активно или пасивно избирателно право, в това число и тези, спрямо които не е упражнено въздействието по чл. 167 ал. 2 НК. Свързано обаче с чл. 74, ал. 1 НПК от престъплението по чл. 167, ал. 2 НК произтичат пряко и непосредствено неимуществени вреди за лицата, на които се предлага или дава имотна облага с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат, както и за онези кандидати, различни от последния. В настоящият случай тъкмо двама от тях са подали жалби до прокурора, като са поставили и началото на наказателното преследване. Изложеното сочи, че съдът не е имал основание да прекратява наказателното производство, т.к. са били съобразени условията на чл. 175, ал. 2 НК. При тези съображения оспореният съдебен акт следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от изложеното на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, ВКС I-во наказателно отделение