Решение № 12755 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2016 г.

Решение № 12755 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "СК Арнаудов" ЕООД чрез управителя си Васил Арнаудов и процесуалния си представител адв. Мариянка Лулчева против решение № 959/13.05.2016 г. по адм. д. № 39/2016 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001615001188-091-001 от 07.09.2015 г., издаден от Златина Димитрова Велиева, началник сектор "Ревизии" в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Филип Георгиев Карапиперов, главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 912 от 01.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. съответно в размер на 54 147,98 лева и 28 150 лева, коригиран е размерът на декларираната данъчна загуба за 2013 г. със 129 600 лева и са начислени лихви общо в размер на 90 930,94 лева, както и в частта за отказан данъчен кредит в размер на 9 150,50 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 109 020 лева и лихви съответно в размер на 41 847,41 лева и 393,10 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изписването на актива - автомобил "БМВ X 6", е настъпило във връзка с кражба, която същият счита, че е "непреодолима" за него сила, като съдът и административният орган неправилно са приложили тълкуването на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон и чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив чрез гл. юрск. Рашева оспорва жалбата в писмена защита. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "СК Арнаудов" ЕООД против ревизионен акт № Р-16001615001188-091-001 от 07.09.2015 г., издаден от Златина Димитрова Велиева, началник сектор "Ревизии" в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Филип Георгиев Карапиперов, главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 912 от 01.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. съответно в размер на 54 147,98 лева и 28 150 лева, коригиран е размерът на декларираната данъчна загуба за 2013 г. със 129 600 лева и са начислени лихви общо в размер на 90 930,94 лева, както и в частта за отказан данъчен кредит в размер на 9 150,50 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 109 020 лева и лихви съответно в размер на 41 847,41 лева и 393,10 лева. За да постанови това решение съдът е приел, че във връзка с извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат с неотчетените приходи от лихви органът по приходите правилно е приложил закона. В случая са били съобразени разпоредбите на чл. 78 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като за отклонение от данъчно облагане се смята и предоставянето на кредити, с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. При определяне на счетоводния финансов резултат за съответния период следва да се включва размерът на лихвата, която заемодателят би получил при сключване на същия договор за заем, при същите условия - предмет и срок на договора, като извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат с приходите от лихви от 6% по договорите за заем е законосъобразно. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат с приходите от наеми между страните съдът е приел, че след като не е доказана по безспорен начин настъпила промяна на наемната цена, правилно органът по приходите е извършил промяна на счетоводния финансов резултат. По отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2012 г. поради непризнаване на разхода във връзка с кражбата на автомобил съдът е приел, че в конкретния случай, кражбата не се третира като непреодолима сила и тя не попада в хипотезата на чл. 28, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В подкрепа на направения от съда извод е и заключението на застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД, според което не е имало основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не се покриват загуби на МПС в резултат на инсценирано застрахователно събитие, умишлени действия или бездействия с користна цел. По отношение на допълнително установените задължения по ЗДДС съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор, като е приел, че в конкретния случай доставките не са били извършени от лицата, посочени като доставчици в издадените данъчни фактури, като правилно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по тези фактури. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В процесното решение съдът правилно е възприел фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, което обосновава извода му за неоснователност на жалбата от страна на "СК Арнаудов" ЕООД. С потвърдената от Д "ОДОП" част на процесния РА на ревизираното лице е допълнително установен корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. съответно в размер на 54 147,98 лева и 28 150 лева, коригиран е размерът на декларираната данъчна загуба за 2013 г. със 129 600 лева и са начислени лихви общо в размер на 90 930,94 лева, отказан е данъчен кредит в размер на 9 150,50 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 109 020 лева и лихви съответно в размер на 41 847,41 лева и 393,10 лева. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат с неотчетените приходи от лихви, първоинстанционният съд е посочил, че са налице са пет договора за заем, по които е уговорено плащането на 6 % лихва, дължима в края на договорения срок за издължаване, съответно срокът за издължаване е 31.12.2013 г. по договорите със "Строителна къща "Диамант" ООД и 31.12.2015 г. по договорите с "Протектор БГ" ЕООД и с "Щром" ЕООД. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице; когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч, органът по приходите е счел, че от значение е моментът на възникване на задължението за лихва, а не моментът на нейното заплащане. За данъчни цели приход следва да се начисли за всеки отделен отчетен период, независимо, че такъв реално не е получен от ревизираното лице. Същият може надлежно да бъде изчислен на база сключените от самото дружество договори, в които е посочен и размерът на лихвата. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че доколкото в процесните договори съществуват клаузи, които предполагат безвъзмездно ползване на предоставените в заем парични средства до края на срока на договорите, правилен и обоснован е изводът на органите по приходите, че за процесните случаи е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, съответно правилно е бил увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Увеличението е извършено с лихвата от 6 %, която е уговорена между съконтрагентите и която по принцип се дължи на дружеството-жалбоподател в края на срока на договора, т. е., правилно е определена данъчната основа и дължимия корпоративен данък. Правилно органите по приходите са приели, че представените допълнителни споразумения са изготвени за целите на ревизията и не следва да бъдат кредитирани, защото не са представени в хода на предварителната проверка за установяване на факти и обстоятелства, нито в хода на ревизията, макар че са били изрично изискани. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат с приходите от наеми, съдът правилно е посочил, че органите по приходите не са кредитирали представените анекси и допълнителни споразумения. Същите са представени едва с възражението против ревизионния доклад, т. е., след като на дружеството-жалбоподател вече са били известни констатациите на ревизиращия екип, представляват частни писмени документи, без достоверна дата и без материална доказателствена сила, поради което в тежест на дружеството-жалбоподател е било да установи момента на тяхното сключване. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2012 г. поради непризнаване на разхода във връзка с кражбата на автомобил. Правилно е прието, че кражбата на автомобила не може да се определи за непреодолима сила, каквото е изискването на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Кражбата е инкриминирано деяние, изразяваща се в трайно присвояване на чуждо имущество. Съгласно установената съдебна практика за целите на данъчното облагане кражбите са приравнени и включени в категорията "липси". Предвид на това е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни активи, с изключение на произтичащите от "непреодолима сила". Конкретният случай не е в хипотезата на предвиденото в закона изключение, тъй като в българското търговско и данъчно законодателство кражбата не се третира като "непреодолима сила". По отношение на непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от "Немс 1" ООД, "Тротор голд груп" ЕООД, "Транс-строй 2011" ЕООД, "Немс" ООД и "Елитранс" ЕООД. Първоинстанционният съд е посочил, че не са ангажирани доказателства, които по категоричен и безспорен начин да установят извършването на транспортните услуги. Нито органите по приходите, нито вещото лице са могли да извършат проверка в счетоводствата на дружествата-издатели на процесните фактури, не към всички фактури са представени съпътстващи документи, а представените такива не съдържат достатъчно реквизити, от които по категоричен начин да може да се установи съдържанието на съглашението между издателя и получателя на фактурите. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че самите фактури (някои от които неподписани) не описват ясно и недвусмислено предмета на евентуалния договор, от една страна, а от друга страна, към никоя от фактури няма представен писмен договор, което също прави невъзможна преценката за действителната воля на съконтрагентите. Тези факти, както и обстоятелството, че във връзка с изпълнението на процесните доставки дружеството-жалбоподател не е положило грижата на добър търговец, за да се снабди с документи, установяващи по категоричен начин изпълнението им, и че дружествата-доставчици към датите на издаване на процесните фактури. Относно допълнително начисления ДДС по договора за наем правилно е посочил съдът, че законосъобразно органите по приходите не са кредитирали представените анекси и допълнителни споразумения. Представените допълнителни споразумения и анекси като частни писмени документи без достоверна дата не се ползват с материална доказателствена сила и тяхното късно представяне е поради късното им създаване с оглед нуждите на процесуалната защита на "СК Арнаудов" ЕООД в ревизионното производство. Доколкото дружеството не е доказало по друг начин, категорично и недвусмислено, промяната на наемната цена, следва да се приеме, че цената е договорена с основните договори, ето защо правилно и обосновано при ревизията органите по приходите са доначислили ДДС върху размера на наемната цена, за която не са били издадени фактури. Относно допълнително начислени лихви за невнесени в срок: деклариран корпоративен данък за 2011 г. и за 2012 г. по ГДД; авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. На основание чл. 93 от ЗКПО, корпоративен данък се внася за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. В случая ревизираното дружество не е издължило декларираните от него суми по ГДД, поради което са му начислени лихви. Относно дължимите, но невнесени в срок авансови вноски се прилага чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, а именно, че за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4399,5 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,