Решение № 5443 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 225/2010 г.

Решение № 5443 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 225/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Димитър Делийски-Дими Рос", гр. София срещу решение без номер от 10.08.2009 г., постановено по адм. дело № 671 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, III-д състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 407 от 18.6.2004 г. на ТДД Кюстендил, потвърден с решение № 203 от 21.1.2005 г. на директора на РДД София /сега директор на Д "ОУИ"/. Твърди, че решението е неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК като развива съображения относно неправилна преценка на събраните доказателства, и съответно неправилно приложение на материалния закон. Иска да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора или се върне делото за ново разглеждане на друг състав. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП я оспорва, счита за неоснователна, решението - за правилно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ДРА № 407 от 18.6.2004 г. на ТДД Кюстендил, потвърден с решение № 203 от 21.1.2005 г. на директора на РДД София /сега директор на Д "ОУИ"/, с който е бил доначислен ДДС в размер на 28415,33 лв. и съответните лихви за данъчен период на м. 2.2003 г. като е извършил ревизия по отменения ДПК текстовете на чл. 109 и е определил нов размер на данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци върху недекларирани доходи. Твърди се от органите по приходите, че недекларираните доходи на данъчния субект са били пряко свързани с придобиване на дълготраен актив - почивен дом с нотариален акт № 28/14.2.2003 г., а плащането било извършено през 2002 и 2003 г. Тъй като не можело конкретно да се установи каква част от заделените вноски са били недекларирани доходи, с оглед датата на придобиване, приложил е реда на чл. 109 и определяйки нова данъчна основа е начислил ДДС на основание чл. 55 от ЗДДС в размера, посочен по-горе. Съдът е приел, че основния спор е относно сумите, дадени като цена на недвижимия имот - посочен по-горе, за които се твърди, че били дадени в заем на касатора от две лица за двете години 2002 и 2003 г. Приел е, че по делото не са представени доказателства, тъй като ордерите, чрез които са предадени сумите, нямат подписи на получилия и издалия, че действително са получени в заем парични суми от 60000 лв. и 120 000 лв., както и, че тези суми не били осчетоводени от лицето в неговото счетоводство. Тъй като констатациите по ДПК (отм.) се считали за верни до доказване на противното, то касаторът не бил събрал такива, включително съдебно-счетоводната експертиза, които да докажат твърденията му. Решението е неправилно. Същото е необосновано, постановено при липса на анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и адекватни на тях правни изводи, при съществени процесуални нарушения. По делото касаторът, именно във връзка с доказване на своите твърдения за получени заеми се събирал и изисквал доказателства както за доходите на заемодателите, така и за осчетоводяване на сумите. Липсват всякакви мотиви в съдебният акт относно представените служебна бележка за доходите на единия заемодател, за митническите декларации на чуждестранният гражданин, заключенията на експертизата в която е посочено, че сумите са осчетоводени по сметка 501, декларации от заемодателите, че действително е дал сумата от 60000 лв. Не е налице е надлежно оспорване на тези доказателства, още повече, че не е посочено от съда, с оглед служебното начало, какво друго за доказване на тези заеми е следвало да бъде представено. Договорите са с надлежна нотариална заверка на подписите и няма никакво основание да не бъдат ценени. Именно защото са частни документи, те следва да бъдат разглеждане като се даде всякаква възможност за доказване на изразеното в тях и следва да се анализират всички доказателства в тяхната съвкупност. Действително ордерите са без подписи, но следва да бъде дадена възможност и да се ценят доказателствата именно с оглед приемо-предаването на парите за заем. Съдът изобщо не е обсъдил предпоставките и за прилагане на разпоредбата на чл. 109 от ДПК (отм.) и доказателствата за определяне на нова данъчна основа. Не е разгледал и дали са изяснени обстоятелствата по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) - т. е. пълен анализ. Всички тези нарушения лишават настоящата инстанция от възможност да провери правилността на обжалваното решение по отношение приложението на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при горните указания. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение