Решение № 13229 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2013 г.

Решение № 13229 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването /МЗ/ срещу решение № 1109 от 18.02.2013 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело № 11148/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 195/9.11.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/. В жалбата се навежда довод за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Аналогично становище за незаконосъобразност и отмяна на съдебния акт, излага и поддържа и заинтересованата страна - Национална здравноосигурителна каса. Ответните страни - Асоциация "Муковисцидоза" и "Инициативна група на родители на деца, болни от муковисцидоза и възрастни пациенти" възразяват срещу основателността на касационната жалба. Молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. По съществото на спора съдът съобрази следното: С решение № 195/9.11.2011 г. КЗД е приела за установено, че от страна на МЗ спрямо Асоциация "Муковисцидоза", представлявана от Камелия Чернева и "Инициативна група на родители на деца, болни от муковисцидоза и възрастни пациенти", представлявана от Светлана Христова Атанасова, е осъществена пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ по признак "увреждане" чрез липсата на клинична пътека за заболяването "муковисцидоза". Поради това Комисията е издала предписание на министъра да предприеме необходимите мерки и да инициира изработването на стандарти за самостоятелна клинична пътека за заболяването "муковисцидоза", както и да предприеме мерки, които да гарантират непрекъсваем процес на лечението за конкретното заболяване и недопускане действия, накърняващи правото на живот и качество на здравеопазването на тази група лица. С решение № 1109/2013 г. АССГ е отхвърлил оспорването на акта на Комисията. Съдът е приел, че по принцип броят и структурата на клиничните пътеки /КП/ трябва да отговарят на обективните нужди на болните и да гарантират удоволетворяването им, като в същото време създават условия за равно третиране на лицата, страдащи от различни заболявания. Редкият характер на конкретното заболяване, изключителната му тежест, ниската преживяемост на същото в страната, явно не са отчетени като съществени обстоятелства при разсредоточаване на лечението по отделни клинични пътеки. Като същите тези обстоятелства са по-скоро аргумент в полза на въвеждането на КП, като система от изисквания и указания при диагностичните процедури, отчитаща комплексното естество и проявления на заболяването. Паралелно с това съдът е приел, че правото на здравна помощ не може да бъде поставяно в зависимост от величината на предполагаема финансова тежест. На тази база АССГ е отхвърлил оспорването на акта. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени всички факти и обстоятелства по делото и след като обсъди становищата и възраженията на страните, намира, че така постановеното решение е правилно. Административният съд е установил всички факти от значение за случая, на базата на които е извел мотивирани правни изводи, и нормативно обоснован резултат. С оглед направените от страните касационни възражения, следва да се отбележи: С подадената касационна жалба, министърът на здравеопазването навежда твърдение, че така постановеното решение нарушава чл. 23, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, тъй като въвеждането на КП изисква въвеждането на високи изисквания по отношение екипа специалисти - т. е. наличие на гастроентеролог, пневмолог, ендокринолог и др., което на практика означава наличие на мултидисциплинарен екип в една болнична структура, при все, че съгласно цитираните по-горе норми е регламентирано клиника или отделение да се създаде по една специалност, респ. същото важи и за изискванията на медицинските стандарти. На първо място следва да се отбележи, че така направеното твърдение е неотносимо към предмета на спора. Цитираните разпоредби от ЗЛЗ обхващат организацията и структурната обособеност на отделните болнични заведения с оглед осъществяваните в тях профилактика и лечение. Т. е. компетентният орган следва да съобрази конкретните законови изисквания при изпълнение на съответното предписание, но същите разпоредби в никакъв случай не въвеждат ограничение пред осъществяването му. Паралелно с това неотносимо в случая е и твърдението, че медицинските заведения - не биха имали търговски интерес да направят структура, която да изпълнява само една клинична пътека за рядко заболяване и малък брой пациенти. Тук е моментът да се отбележи, че медицинските заведения са преди всичко - лечебни заведения, а частно-правната им търговска правосубектност /арг. чл. 3 ЗЛЗ/ следва да способства осъществяваните от тях дейности по предоставяне на медицински грижи /арг. чл. 4 ЗЛЗ/.