Решение № 1457 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2012 г.

Решение № 1457 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Димов Терзиев от гр. Севлиево срещу решение № 4134 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 6862/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че установената от съда фактическа обстановка не отговаря на действителността. Счита, че не са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, както и че не са обсъдени всички доводи на жалбоподателя. Сочи, че в нарушение на чл. 168 АПК съдът не е изследвал нищожността на процесния акт и на влязлото в сила решение от 5.02.2008 г. на председателя на Патентно ведомство. Излага оплаквания срещу влязло в сила съдебно решение № 891 от 3.11.2008 г. по адм. дело № 1842/2008 г. по описа на Административен съд - София град с искане за обявяването му за нищожно или за отмяната му. Счита, че при произнасянето на административния орган и на съда не е спазен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, нито са приложени принципите в чл. 7 - чл. 12 АПК. Позовава се на неспазване на сроковете за издаване на административния акт. Твърди, че заявката му няма претенция за приоритет и молбата му за проучване и експертиза подлежи на разглеждане като надлежно подадена, поради което, като е приел обратното, съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 46б от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Ответникът - председателят на Патентно ведомство на Република България (ПВ) не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Ивелин Димов Терзиев срещу решение от 1.06.2011 г. на заместник-председателя на ПВ, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 70-00-6017/31.05.2010 г. за извършване на проучване и експертиза по заявка за издаване на патент за изобретение с рег. № 109808/2.02.2007 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ПВ сумата в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че решението е законосъобразно като издадено от компетентен орган с оглед заповед за заместване № 376/27.05.2011 г. на председателя на ПВ, при спазване на административно-производствените правила, в предписаната от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Според установеното по делото от фактическа страна касаторът е подал заявление с вх. № 109808/2.02.2007 г. до Патентното ведомство за издаване на патент за изобретение с наименование "Рибарска плувка" със заявена дата на приоритет 29.03.2006 г. Със съобщение от 10.08.2007 г. същият е уведомен от ПВ, че заявката му не отговаря на изискванията на чл. 35 от ЗПРПМ, поради което в тримесечен срок следва да представи документ за платена такса за заявяване, за проверка на формалните изисквания и предварителна експертиза и допустимост, с указание, че при неспазване на срока заявката ще се счита за оттеглена. Уведомен е и за подаването на молба за проучване и експертиза по чл. 46б от ЗПРПМ. Установено е, че с молба от 23.11.2007 г. заявителят е поискал възстановяване срока за подаване на молба за проучване и експертиза на горепосочената заявка, по която председателят на Патентното ведомство се е произнесъл с решение от 5.02.2008 г., като е отказал да възстанови срока за подаване на молба по чл. 46б от ЗПРПМ по заявка за патент с рег. № 109808. Това решение на ПВ е обжалвано по съдебен ред и е потвърдено с влязло в сила решение № 891/3.11.2008 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 1842/2008 г., оставено в сила с решение № 10165/29.07.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2550/2009 г. Видно от материалите по делото, Терзиев е подал в ПВ молби вх. № 70-00-3527/29.02.2008 и вх. № 70-00-3327/29.02.2008 г. за проучване и експертиза по чл. 46б от ЗПРПМ за заявка № 109808/2.02.2007 г. с номер на приоритетната заявка 109490 и дата на приоритет 29.03.2006 г., като едновременно с това е подал и молби с вх. № 70-00-3528/29.02.2008 г. и вх. № 70-00-3328/29.02.2008 г. за проучване и експертиза по чл. 46б от ЗПРПМ за заявка № 109808 без посочен приоритет. По делото са приложи квитанции от 18.10.2007 г. и от 4.03.2008 г. за изплатени такси във връзка с патент рег. № 109808. Със съобщение № 109808/22.04.2010 г., въз основа на експертно заключение, жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 46б, ал. 3 от ЗПРПМ заявката за патент № 109808 се счита за оттеглена, тъй като молбата за проучване и експертизи и заплатените такси са извън сроковете, определени в чл. 46б, ал. 1 и ал. 2 от ЗПРПМ, не е постъпила молба за трансформация в сроковете, определени в чл. 46б, ал. 3 от ЗПРПМ, както и че с влязло в сила решение на Патентното ведомство е отказано искане за възстановяване срока за подаване на молба по чл. 46б от ЗПРПМ. С молба вх. № 70-00-6017/31.05.2010 г. жалбоподателят е възразил срещу становището на експертизата, обективирано в съобщение № 109808/22.04.2010 г. и е поискал продължаване на производството по подадената от него заявка за патент № 109808/2.02.2007 г., за която в молбата му с вх. № 70-00-3328 от 29.02.2008 г. е посочил, че приоритет не се претендира. Според заявителя 13-месечният срок следва да се брои от датата на заявлението, а не от датата на приоритета. В подкрепа на искането си се е позовал и на обстоятелството, че такси за приоритет не са заплащани, нито са изискани такива от административния орган. С процесното решение от 1.06.2011 г. зам.- председателят на Патентното ведомство е оставил без уважение молбата на Терзиев с вх. № 70-00-6017/31.05.2010 г. за продължаване на производството и за извършване на проучване и експертиза по заявка за издаване на патент за изобретение с рег. № 109808/2.02.2007 г. Административният орган е приел за неоснователно възражението на заявителя, че молбата му за проучване и експертиза от 29.02.2008 г. следва да се счита за отказ от претенция за приоритет, тъй като този отказ следва да бъде изричен. Приел е, че разпоредбата на чл. 46б, ал. 1 от ЗПРПМ не дава възможност на заявителя да избира от коя дата да тече 13-месечният срок за подаване на молба за проучване и експертиза, както и че към момента на подаването на такава молба производството по заявката вече е било приключило още към дата 29.06.2007 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че молбата на Ивелин Терзиев с вх. № 70-00-6017/31.05.2010 г. до ПВ по естеството си не представлява жалба, а искане за възобновяване на производство по издаване на административен акт. Посочил е, че нормата на чл. 46б ЗПРПМ предвижда в случаите, когато заявителят не е подал молба за проучване и експертиза в указаните от закона срокове и заявката не е трансформирана в заявка за регистрация на полезен модел, то заявката следва да се счита за оттеглена, като за това обстоятелство само се уведомява заявителя, без да е необходимо издаването на нарочен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Според първоинстанционния съд в процесния случай са били налице законовите предпоставки за прекратяване на образуваното административно производство. Съдът е съобразил, че на 29.02.2008 г. жалбоподателят е подал до Патентното ведомство няколко молби за проучване и експертиза по чл. 46б от ЗПРПМ: едните с посочена приоритетна заявка № 109490 от 29.03.2006 г., а другите - без посочен приоритет, както и че е заплатил съответните такси. Счел е обаче, че това обстоятелство не съставлява основание за исканото продължаване на производството по заявка за издаване на патент за изобретение, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт, постановен по адм. дело № 1842/2008 г. по описа на АССГ, в производството по което е безспорно установено, че молбата на Терзиев по чл. 46б от ЗПРПМ за проучване и експертиза не е била подадена в предвидените от закона срокове, както и не са били налице основания за възстановяване на сроковете за подаване на тази молба. Съдът е приел, че при наличие на влязъл в сила отказ на административния орган за възстановяване на сроковете за подаване на молба по чл. 46б от ЗПРПМ, то за същия не е съществувало задължение за произнасяне по една такава впоследствие подадена молба от заявителя. Навел е извод, че след като заявителят е подал две молби по чл. 46б от ЗПРПМ с различно съдържание по отношение на претендирания приоритет, то не би могло да се направи категоричен извод, че една от молбите за проучване и експертиза от 29.02.2008 г. следва да се счита за отказ от претенция за приоритет, след като тази претенция е била заявена изрично в първоначалното заявление, както и в производството, образувано по искането на заявителя за възстановяване на срока за подаване на молба за проучване и експертиза по чл. 46б от ЗПРПМ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 46б, ал. 1 от ЗПРПМ не дава възможност на заявителя да избере от коя дата да започне да тече 13-месечният срок за подаване на молба за проучване и експертиза, след като той вече изрично е посочил в заявлението си претендиран приоритет. Приел е, че в конкретния случай правните последици от неподаването на молбата за проучване и експертиза по чл. 46б от ЗПРПМ са настъпили още към 29.06.2007 г., поради което нито твърденият отказ от претенция за приоритет, нито молбата с вх. № 70-00-3328/29.02.2008 г., на която се позовава жалбоподателят, са могли да породят желаните от него правни последици, тъй като към датата 29.02.2008 г. е било налице приключило производство по смисъла на чл. 46б, ал. 3, изр. второ от ЗПРПМ по заявление вх. № 109808/2.02.2007 г. на Ивелин Димов Терзиев. Решението е допустимо и правилно. Формално и бланкетно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо. Обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановен е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Атакуваното пред АССГ решение на заместник председателя на ПВ безспорно попада в обхвата на съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища. Жалбата срещу процесното решение на ПВ е подсъдна на АССГ и като се е произнесъл по съществото й съдът е постановил решение в пределите на нормативноопределената му правораздавателна власт. Не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на спора. Неоснователно е твърдението на касатора за игнориране на факти, доводи и доказателства, тъй като съдът е преценил относимите за спора доказателства и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал. Съобразно разпоредбите на чл. 153 и чл. 159 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът е събрал доказателства, които са относими към установяване на спорните за предмета на делото факти. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. По аргумент от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото изцяло съответства на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е налице непълнота на мотивите на съдебния акт. Доводите на страните, относими към правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. Обстоятелството, че съдът не е възприел твърденията на оспорващия не означава те не са взети предвид при произнасянето му. Неоснователно е и оплакването, че съдът е нарушил процесуалните правила като не е формирал изрична воля по въпроса за нищожността на атакувания пред него административен акт. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. В резултат на осъществения съдебен контрол въз основа на критериите по чл. 146 АПК, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на акта. По аргумент от чл. 177, ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. В този аспект, преценката на съда, че решението на заместник председателя на ПВ не страда от някой от визираните в чл. 146 от АПК пороци, обуславящи отмяната му като незаконосъобразен, съдържа имплицитно и проверка на акта от гледна точка на основанията за нищожност. Следва да се посочи, че исканият от касатора в рамките на настоящото производство косвен съдебен контрол върху влязъл в сила административен акт - решение от 5.02.2008 г. на председателя на Патентно ведомство, който е оспорван пред съд и жалбата срещу който е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, е недопустим. Поради това настоящата инстанция намира, че процесуалният закон е спазен. Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция и е постановил законосъобразен съдебен акт. Предмет на касационно оспорване са правните квалификации и изводи съда. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, обсъдени подробно в решението. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Не са налице доказателства, опровергаващи формираните от решаващия съд фактически и правни заключения. Безспорно е, че в първоначалната заявка за патент рег. № 109808/02.02.2007 г. касаторът е претендирал приоритет с дата 29.03.2006 г. Няма спор и че молба за проучване и експертиза по заявката не е подадена в 13-месечния срок по чл. 46б, ал. 1 от ЗПРПМ, поради което заявителят е поискал от органа възстановяване на този срок. Видно от влязло в сила след проведен съдебен контрол решение на председателя на ПВ от 5.02.2008 г., на заявителя е отказано възстановяване на срока за подаване на молба по чл. 46б от ЗПРПМ по заявката му за патент с рег. № 109808. Правилен е изводът на съда, че в хипотезата на приоритетна заявка, както е в случая, срокът за подаване на молба по чл. 46б от ЗПРПМ започва да тече от посочената от заявителя дата на приоритет, а не от датата на заявлението. Законосъобразно съдът е приел, че едновременното подаване на 29.02.2008 г. на молби с идентичен предмет, една част от които съдържа претенция за приоритет, а другата част е без приоритет, не представлява годен отказ от приоритетна заявка, тъй като отсъства изрично изявление на заявителя в този смисъл. Доводът на касатора, че не е заплащал такса за приоритет не опровергава този извод. Преценката на компетентния орган в административното производство досежно отказ от права не може да се основава на предполагаема воля на заявителя, конклудентни действия или "по подразбиране", в какъвто смисъл се излагат доводи в жалбата. Обосновани и съответстващи на доказателствата и закона са изводите на съда за осъществяване на предпоставките на чл. 46б, ал. 3 от ЗПРПМ, при които заявката се счита за оттеглена, а именно - когато по заявката не е подадена молба за проучване и експертиза до изтичането на 13 месеца от датата на подаване на заявката, съответно от приоритетната дата, и/или не са заплатени таксите съгласно ал. 2, и не е подадена молба за трансформация в заявка за регистрация на полезен модел до изтичане на 15 месеца от приоритетната й дата по ред, определен с наредбата по чл. 34, ал. 1 от същия закон. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин наличие на юридическите факти, които предизвикват визираните в чл. 46б, ал. 3, изр. 2 от специалния закон правни последици, изразяващи се в това, че заявка за патент рег. № 109808 се счита за оттеглена. В тази връзка съдът правилно е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган в решението му от 1.06.2011 г., с което е оставена без уважение молбата на заявителя с вх. № 70-00-6017/31.05.2010 г. за продължаване на производството по подадената заявка за патент рег. № 109808 чрез разглеждане и произнасяне по негова молба за проучване и експертиза вх. № 70-00-3328/29.02.2008 г. При наличие на оттеглена заявка и приключило производство не са налице основания за претендираните в молбата от 31.05.2010 г. проучване и експертиза по заявка с рег. № 109808. Неоснователни са и оплакванията на касатора за нарушаване на основните принципи на административното производство. Сроковете за произнасяне на административните органи по начало са инструктивни, като неспазването им не води до незаконосъобразност на акта. Не се констатира твърдяното несъответствие на административния акт с принципа на пропорционалност. Недопустимо е искането в касационната жалба за провеждане от настоящата инстанция на съдебен контрол върху влязлото в сила решение № 891/3.11.2008 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 1842/2008 г., оставено в сила с решение № 10165/29.07.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2550/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Ивелин Димов Терзиев срещу решение от 5.02.2008 г. на председателя на Патентното ведомство. Процесуално недопустимо и извън правомощията на съда по настоящия спор е и искането да се задължи органът да възстанови на жалбоподателя всички заплатени такси, без тази за заявяване. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209 АПК, поради което решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основания чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,