Решение № 9713 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2017 г.

Решение № 9713 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Х. К., гражданин на Ирак, насочена срещу Решение № 737 от 10.11.2017 г., постановено по административно дело № 851/2017 г. на Административен съд-Х. (АС Х.). В жалбата са изложени твърдения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез адв. Д. поддържа изложеното в касационната жалба и моли за нейното уважаване. Счита, че Административен съд-Х. неправилно е приел, че спрямо Касем не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. О. П. на Д. А. за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и моли за оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт-Решение № 737 от 10.11.2017 г., постановено по административно дело № 851/2017 г. на Административен съд- Х. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Б. Х. К., гражданин на Ирак, против Решение № 13590/30.06.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. След анализ на установената фактическа обстановка АС Х. приема, че не се установяват обстоятелства, въз основа, на които да се приеме, че жалбоподателят е обект на преследване в Ирак от държавата или от някоя друга организация. Посочено е, че в действителност в бежанската история няма доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, които се сочат в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Сочените от търсещия закрила обстоятелства са повече индикация, че неговата цел е търсене на по- добър стандарт на живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Решаващият съд намира за правилни изводите на ДАБ, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска история няма данни, че той лично или неговото семейство са обект на преследване в родината му (Ирак) било поради неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. На следващо място адм. съд намира за правилна и обоснована преценката на ответника за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 ЗУБ. Счита, че с оглед изложеното в Справка, с вх. № МД-1126/02.10.2017 г. относно положението в Ирак, се приема, че са налице региони, в които не съществува реален риск чужденеца да понесе тежки посегателства, с оглед на което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. В заключение налага извод, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания административен акт. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че съдебното решение е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, адм. съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АС Х. е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи - той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. В бежанската история не се съдържа какъвто и да е конкретен факт за проява на преследване от страна на официалните власти на Ирак. Не е посочено определено събитие, което да обоснове, че се касае за лице, което е обект на преследване по причините по чл. 8 от ЗУБ. Опасенията от преследване не са формирани от обективна ситуация, породена от такива причини, нито се твърди, че поради такива факти е търсена и не е получена закрила в собствената страна. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на държавата на произход, чужденеца е обосновал със страх, поради дейността на групировката "Ислямска държава"/ ДАЕШ. Правилно административният съд е приел, че предвид противоречията при излагане на този факт не може да се приеме, че това може да се обвърже с основания за преследване. При липсата на установени твърдения за арест, осъждане или друг вид преследване, то следва, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АС Х. и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са и релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са отчетени всички факти от личното му положение, свързани с настоящата ситуация в страната. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход - Ирак. Видно от мотивите на обжалваният административен акт, ДАБ е разгледал последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в страната. Терористичните актове, предизвикани от противопоставянето между шиити и сунити в Ирак, и мерките, които правителството предприема във връзка с тях, не могат да се определят като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на даденото тълкуване от Съда на ЕС. Н. дали родният град на жалбоподателя Синджар - Нинауа, където е и постоянното му местожителството му съставлява арена на терористични актове, от значение обстоятелството, че съществува сигурен регион - И. К., в който са приети значителен брой вътрешно разселени лица, които имат достъп до здравеопазване и подпомагане, в това число от международната общност. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че лицето, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на територията на тази територия. Съобразно данните от приетата в касационното производство Справка от 11.05.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалната обстановка в страната е възможно завръщането на жалбоподателя в Ирак без да бъдат нарушени основните му човешки права. Иракските официални власти са постигнали значителни успехи над "Ислямска държава" и нейното присъствие върху територията на страната е силно ограничено, а обстановката е стабилизирана. Липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите, във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени, поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. На следващо място, настоящият състав счита, че желанието да живее и работи в България, защото е "сигурна страна", съотнесени към бежанската история на лицето, не обосновават наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Ирак и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - Х. следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,