Решение № 1064 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2012 г.

Решение № 1064 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Дила" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ул. "Петър Берон" № 6, против решение № 100/07.06.12 г. по адм. д. № 433/10 г. по описа на Административен съд-Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, ЕТ "Данико-Дралчо Донев", чрез адв. Иванов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците, кметът на община Гълъбово, главният архитект на същата община и Златко Георгиев Кръстев не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като по повод подадената от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационната жалба, провери на основание чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на решението, констатира: Производството по делото е образувано по оспорване на "Дила " ЕООД, представлявано от Лальо Георгиев Димитров, собственик на УПИ IV-2236, кв. 136а по плана на гр. Гълъбово, срещу Заповед № 322/29.07.10 г. на кмета на община Гълъбово, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрено: т. 1/. изменение кадастралния план като за ПИ 2361 и ПИ 2359 са обособени два нови поземлени имота ПИ 2493 и ПИ 2494; т. 2/. изменение на плана за регулация на УПИ I и УПИ VII с премахване отреждането "за озеленяване" на първия и за същите, след обединяването им, се обособяват два нови УПИ I-2493 и VII- 2494; т. 3/ изменение плана за застрояване на новосъздадените УПИ I-2493 и VII-2494 и на УПИ VIII-2360, кв. 136а като същите се отреждат за предимно производствена зона Пп- ниско застрояване с височина до 10 м., като в ПИ I-2493 застрояването е свободно, а за УПИ VII-2494 и УПИ VIII-2360-свързано, съобразно графична част. В хода на съдебното производство оспорващият "Дила" ЕООД е придобил с н. акт № 61, т. II, рег. № 1828, д. № 147/2010 г. правото на собственост върху УПИ VIII-2360, кв. 136а. С решение № 75/21.04.11 г. първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на "Дила " ЕООД срещу т. 3 от заповедта, а в останалата част по отношение т. 1 и т. 2 от същата е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. С решение № 13520/21.10.11 г., постановено по адм. д. № 8994/11 г., образувано по касационна жалба на "Дила " ЕООД, Върховният административен съд е оставил в сила цитираното решение. В мотивите си е приел, че решението е правилно, но съдът е следвало да отчете възникналото за "Дила ЕООД по силата на н. акт № 61/2010 г. право на обжалване на заповедта в качеството му вече на собственик и на УПИ VIII-2360, предвид което е върнал делото за постановяване на допълнително решение по първоначалната жалба на дружеството като собственик и на този поземлен имот. С решение № 100/07.06.12 г., предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционният съд, като е посочил правното основание на производството по чл. 218 ЗУТ вр. с чл. 145 и сл. АПК и е възприел указанията на Върховния административен съд за произнасяне само в прекратителната производството по делото част по т. 1 и т. 2 от обжалваната заповед, е отхвърлил оспорването и в тези му части. Така постановеното решение е процесуално недопустима по следните съображения: На допълване подлежи непълното решение, респ. решението, с което не се изчерпва предмета на делото и след постановяването на което част от спора остава висящ. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК непълното решение може да бъде допълнено в едномесечен срок по почин на съда или по искане на страните чрез постановяване на допълнително решение. Това решение и първоначално постановеното по делото решение, представляват логическо и функционално единство, посредством което съдът изчерпва предмета на оспорване в неговата цялост. Ето защо, допълнителното решение следва да съдържа указание, че е такова, чрез посочване на правното основание за постановяването му, за да осъществи предназначението си по закон да допълни постановеното вече по делото непълно решение. Без указание относно правната природа на допълнителното решение би се стигнало до недопустима хипотеза, в която по едно и също дело са налице две самостоятелни решения, които биха били и различни по резултат в случай, че частта от оспорването, за която се отнася допълнителното решение е основателна и диспозитива на това решение е отменителен, а първоначално постановеното непълно решение носи отхвърлителен оспорването диспозитив. Тук следва да се има предвид, че не във всички случаи административният акт съдържа отделни групи разпореждания /както е в настоящия казус/, но дори и в този случай може да се породи неяснота и съмнения у страните по отношение действителната воля на съда. Съдържанието на настоящето първоинстанционно решение, постановено в изпълнение указанията на Върховния административен съд за допълване на първоначалното непълно решение, го определя като ново решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2 АПК. Това личи от изричния абзац на стр. трета, в който съдът е определил предмета на произнасяне, воден от мотивите на касационното решение, а именно- преценка законосъобразността на обжалваната заповед по т. 1 и т. 2 от нейните разпореждания. Такива указания в решението на Върховния административен съд обаче липсват. Делото не е върнато за ново разглеждане в прекратителната производството по делото част, защото първоначално постановеното решение е оставено в сила изцяло. Волята на касационната инстанция е за постановяване на допълнително решение и разглеждане на оспорването по жалбата на "Дила" ЕООД при съобразяване на придобитата от оспорващия в хода на делото активна процесуална легитимация като собственик на УПИ VIII-2360, имот в обхвата на разработката и пряко засегнат от одобрените регулационни изменения, както и от изменението на застроителния план, чрез включването му в свързано застрояване с новообразувания по т. 2 от заповедта УПИ VII-2494. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не допълва влязлото в сила № 75/21.04. 11 г., а представлява ново недопустимо самостоятелно решение по делото. Следва същото да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който предвид задължителните указания в решение № 13520/21.10.11 г. по адм. д. № 8994/11 г. да постанови съдебен акт по реда на чл. 176 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение