Решение № 7292 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2009 г.
ВАСII отделение03.06.2009 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
Отменява влязлото в сила решение от 10.11.2008 г. по адм. д. № 99/08 г. на Врачанския административен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7292 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Двамата молители, неучаствали в делото, са поискали поотделно отмяна на решението от 10.11.2008 г. по адм. д. № 99/08 г. на Врачанския административен съд, влязло в сила с обявяването си, с което е отменена заповед от 25.05.2006 г. в частта й за изменение на застроителния план на два урегулирани поземлени имота. Производството е по чл. 245 и сл. АПК. Част от страните по делото оспорват исканията, останалите не са взели становища по тях. Исканията, подадени в сроковете по чл. 240 вр. чл. 247 АПК, са основателни. 1. Надлежни страни при оспорването на подробни устройствени планове са носителите на вещни права върху имотите по чл. 131, ал. 2 ЗУТ към момента на оспорването - чл. 153, ал. 1 АПК. В имотния регистър, от който съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ се черпят данните за тези права, се вписват актовете за признаване, учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти - чл. 3, ал. 2 ЗКИР. Актовете са първични доказателства за относимите към вещните права юридически факти, защото стоят в непосредствена връзка с тях. Регистърът, обратно, е производно доказателство, тъй като свидетелства за правата (чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКИР) косвено - само чрез вписаните в него актове. Той, следователно, е с по-малка степен на достоверност, съответно доказателствена сила, от тях, поради което вещните права по чл. 131, ал. 2 ЗУТ могат да се установяват не само от данните по имотния регистър, респ. кадастъра до изготвянето му, а и пряко с подлежащите на вписване актове. 2. От представените с исканията за отмяна нотариални актове се установява, че на основание сделки след издаването на заповедта към датата на оспорването първият молител е бил собственик на единия, а вторият молител - носител на право на строеж върху другия имот, предмети на оспорения застроителен план. Те е следвало да участват в делото, влязлото в сила решение, с което ползващият ги план е отменен без тяхното участие, има действие и спрямо тях - чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, ето защо следва да бъде отменено - чл. 246, ал. 1 вр. чл. 245, ал. 1 АПК, независимо, че правата им върху имотите не са били отразени по кадастъра и съдът не е бил в известност за тях. Воден от горното и на осн. чл. 248 АПК Върховният административен съд,