Решение № 298 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 600/2015 г.

Решение № 298 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 600/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Николаевна Петрова против решение № 6267 от 22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 6918/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не е изразила становище по касационната жалба. Ответниците - Светла Василева Славева и Анастасия Петрова Попова, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Галина Николаевна Петрова против решение № 202/13.06.2014 г. по преписка № 174/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Светлана Василева Славева, в качеството й на директор на дирекция "Социално подпомагане" гр. Костинброд не е осъществила дискриминация по признаците "народност", "възраст" и "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и не е извършила тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация на основаната на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона по отношение на Галина Николаевна Петрова, социален работник в отдел "Хора с увреждания и социални услуги" към дирекция "Социално подпомагане" гр. Костинброд, както и че Анастасия Петрова Попова, на длъжност началник отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" гр. Костинброд не е осъществила дискриминация по признаците "народност", "възраст" и "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и не е извършила тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация на основаната на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона по отношение на Галина Николаевна Петрова, социален работник в отдел "Хора с увреждания и социални услуги" към дирекция "Социално подпомагане" гр. Костинброд. За да постанови този резултат първоинстнационният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено, по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнение с друго лице или лица при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Пряка дискриминация е налице, когато дадено лице е третирано неблагоприятно в сравнение с начина, по който са били или биха били третирани други лица, които са в сходно положение и основанието за това е наличието на конкретна характеристика на тези лица, която попада в обхвата на защитен признак т. е. необходимо е да е налице случай на сравнение - лице намиращо се в сходни обстоятелства, при което основната разлика между двете лица е признакът, предмет на защита. В случая не установено жалбоподателката да е третирана неблагоприятно поради нейната народност, възраст и образование в сравнение с други лица в сходно положение, съответно не е установена и причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, за да се приеме че спрямо нея е осъществена пряка дискриминация. По делото е установено, че Галина Петрова е украинска гражданка, живее в страната от 28 години и работи в сферата на социалното подпомагане от 18 години. Твърденията за дискриминация по признак "народност" са, че директорката на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Костинброд Светлана Славева и Анастасия Попова - началник на отдел "Закрила на детето" в дирекцията са коментирали публично езиковата и граматическата й култура като са правили публично четене на изготвен от Петрова доклад. От една страна от приложените по делото социални доклади, изготвени от жалбоподателката е установено, че същата действително допуска граматически и стилни грешки, като липсват доказателства служителката да е третирана по-неблагоприятно от други служители, допускащи такива грешки, но с различна народност. По делото е приложена и заповед на Славева, с която се нарежда на служителите, отговорни за създаването и подготовката на документи да мотивират и обосноват същите, като използват ясна и точна формулировка - при спазване на граматическите правила и стандарти по БДС. Следователно правилата относно писменото изготвяне на документи са били еднакви за всички служители. Не е установен и тормоз на основаната на посочения признак. Правилно Комисията за защита от дискриминация и първоинстнационния съд не са дали вяра на свидетелските показания на Бонева, тъй като освен, че свидетелката има висящо дело срещу същите ответници, макар и образувано в отделно производство, то същата в показанията си говори и за себе си, което предполага заинтересоваността й от изхода на спора. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелката Бонева не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице пряка дискриминация и тормоз по признаците "образование" и "възраст". Установено е, че Галина Петрова е на 56 години и е със средно образование, каквото се изисква за заеманата от нея длъжност. Не е установено директора да е предпочела и толерирала служители с по-високо образование и по-млади от жалбоподателкта. Не е установено Славева и Попова да се изрекли думи във връзка с образованието и възрастта на жалбоподателката, които имат за цел и/или резултат да накърнят достойнството на Петрова и да я поставят в обидна и унизителна среда. Фактическият състав на тормоза изисква основаното на защитен признак поведение да има за цел или за резултат накърняване на достойнството на лицето и да създава застрашаваща среда, като изискването за цел или резултат е алтернативно, не кумулативно, но такива факти по делото не са установени. Законосъобразен е и изводът на съда за липса на осъществена дискриминация по отношение на жалбоподателката във връзка с изплащането на командировъчни. От събраните по делото доказателства е установено, че Петрова е допуснала нарушение във връзка с отчитането на заповедите за командировка съобразно утвърдените в дирекцията вътрешни правила за това. Правилно е прието и че не е налице дискриминация във връзка с материално-техническата база на работното място на Петрова, тъй като дирекцията е териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане. Директорът на дирекцията не разполага с делегиран бюджет и не е разпоредител на бюджетни средства. Следователно като е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е спрямо жалбоподателката не е осъществена дискриминация. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно не е допуснал до разпит поисканите от жалбоподателката свидетели. Както в жалбата, така и в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката не е посочил конкретните обстоятелства, които иска да установи, нито е посочил имена на лицата, които иска да бъдат разпитани като свидетели. В съдебно заседание по делото, проведено на 6.10.2014 г. процесуалният представител на Галина Петрова е заявил, че не може да посочи имената на лицата, които искат да бъдат разпитани като свидетели. Съгласно чл. 156, ал. 2 ГПК в искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му, което в случая не е сторено. Ето защо правилно съдът не е допуснал събиране на гласни доказателства. Неоснователни са и твърденията, че съдът е проявил пристрастност при постановяване на решението, тъй като не е дал вяра на показанията на свидетелката Бонева. Както бе посочено по-горе съдът е изложил съображения, обосноваващи защо не кредитира показанията на посочената свидетелка, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно правилото на чл. 172 ГПК показанията на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая по несъмнен начин е установено, че свидетелката Бонева се намира в спор с насрещните страни и съобразно всички събрани по делото доказателства, правилно съдът е взел предвид нейната възможна заинтересованост. В касационната жалба твърденията за незаконосъобразност на съдебното решение изцяло се основават на показанията на посочената свидетелка, а други доказателства, подкрепящи нейните показания не са ангажирани. Неоснователни са доводите на касаторката, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на ответниците, тъй като същите са в служебно правоотношение с дирекцията. Галина Петрова твърди дискриминация в т. ч. и тормоз на работното й място, поради което служителите на дирекцията са лицата, които могат да дадат показания за наличие или липса на дискриминация по отношение на жалбоподателката. Доводите в касационната жалба за несъответствие на решението с целта на закона не следва да се обсъждат, тъй като това е порок на административния акт - чл. 146 АПК, но не и касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение - чл. 209 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Галина Николаевна Петрова да заплати на Анастасия Петрова Попова сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство и на Светлана Василева Славева сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение състав,