Решение № 7990 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2020 г.

Решение № 7990 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 17 от 30.01.2020 г., постановено по адм. д. № 400/19 г. Административен съд – Ямбол, първи състав, е отхвърлил жалбата на Х. Моллов от [населено място], [адрес], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/06/3/0.0.3099/2/01/04/01 с изх. № 01 – 283 – 6500/603 от 11.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" Ямбол, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" - София разноски по делото в размер на 534, 69 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. Моллов от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Даилова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Ямбол и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции по списък. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция Ямбол на ДФ "Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. Д. Рункова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на Х. Моллов от [населено място], [адрес], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/06/3/0.0.3099/2/01/04/01 с изх. № 01 – 283 – 6500/603 от 11.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Ямбол, с който е отказано пълно изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779, 00 лв., представляващи второ плащане по Договор № 20/06/3/0.0.3099 от 21.08.2017 г. поради неподадена в срок заявка за второ плащане и на Х. Моллов е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лв. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 52 от 15.03.2019 г. на Административен съд – гр. Ямбол по адм. д. № 307/2018 г. с решение № 15071 от 7.11.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. № 6235/2019 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е описал подробно в решението фактическата обстановка по сключването на Договор № 20/06/3/0.0.3099 от 21.08.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съответно тази за издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, съответно по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. Решаващият съд е приел, че същият е правилен и законосъобразен. Систематизирани, мотивите на административният съд в тази насока се свеждат до следното: 1. На първо място на отделен ред е направен извод, че актът е издаден от компетентен административен орган. На основание анализ на нормата на чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП е изграден извод, че директорът на Областна дирекция Ямбол на ДФ "Земеделие" е оправомощен да издаде такъв акт. 2. Изложени са и мотиви, че актът е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка. Възпроизведени са относими правни разпоредби от Наредба № 10 за прилагане процесната мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия". Посочено е, че по делото няма спор, че заявката за второто плащане по договора не е подадена в нормативно установения срок – 31.05.2018 г. Отбелязано е, че обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателя е имал здравословен проблем не изключва възможността самият жалбоподател да подаде заявлението, а отделно от това наличието на такъв проблем не е от случаите, при които регламент /ЕС/ 1306/2013 г. /към който препраща § 1 на т. 16 от ДР на Наредба 10/2016 г. / квалифицира като непреодолима сила. На това основание е прието, че не може да бъде приложена нормата на чл. 37, ал. 4 Наредба № 10/2016 г. според която, неизпълнението на задълженията поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства има за последица това, че ползвателя не възстановява полученото първо плащане. 3. На отделен ред първоинстанционният съд е коментирал искането на ползвателя за определяне на нова дата за подаване на заявката за второ плащане, като е приел, че това искане е подадено извън нормативно определяния срок – в случая 31.01.2018 г. 4. Решаващият съд е изложил подробни мотиви и по възражението на жалбоподателя, че срокът за подаване на заявката за второ плащане е неправилно определен. Анализирайки конкретните факти по делото в светлината на нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10/2016 г,. която определя нормативно този срок, първоинстанционният съд е приел, че срокът за подаване на второто заявление е правилно определен от административния орган. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Ямбол е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията на касатора са изложени в три отделни точки, свързани с изводите на административния съд относно това, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, че при издаването му е спазена съответната процедура, съответно, че ползвателят не е подавал заявка за второ плащане в законово установения срок. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Между страните няма спор за факти. Установено е, че между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя Х. Моллов от [населено място] има сключен Договор № 20/06/3/0.0.3099 от 21.08.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора и приложенията към него, към момента на сключването му Х. Моллов отглежда 6, 1 дка сини сливи, като в изпълнение на договора на ползвателя е било извършено плащане на сумата 19 558, 00 лв. Между страните няма спор, че от ползвателя не е подадено искане за заплащане на втората вноска по договора в размер на 9 779, 00 лв. в срок до 31.05.2018 г. След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че с неподаването на заявление за второ плащане е налице хипотеза по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съответно чл. 9, ал. 1, т. 1 от сключения договор, поради което е отказал пълно плащане на финансова помощ по договора в размер на 9 779 лв., както и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лв., представляващо първо плащане по договора. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така издаденият АУПДВ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Първата група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. В тази насока се навеждат оплаквания, че изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е делегирал правомощия на директори на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност да издават решение за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания. Излагат се доводи, че постоянният адрес на бенифициента е в [населено място], а актът е издаден от директора на областна дирекция Ямбол, който няма правомощия да издава акт по отношение на лица от област Ямбол, но не е и по отношение на лица от Област Сливен. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП / в съответната редакция към датата на издаване на оспорения АОУПДВ/, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност. Според ал. 4 от същия чл. 20а/пак в съответната редакция/, изпълнителният директор може да делегира със свои заповеди част от предоставените му правомощия на заместник – изпълнителните директори на фонда, както и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната му компетентност, включително правомощия, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство. По делото /л. 134 от адм. д. № 307/2018 г. на АС – Ямбол/е приложена заповед № 05 – РД/286 от 1.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по силата която се делегират правомощия на директорите на областните дирекции на ДФ"Земеделие" да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл. 44, т. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., Областните дирекции на фонда със седалища в област София, Варна, Монтана, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград, Хасково и Кърджали осъществяват и функции във връзка със: 1. (доп. – ДВ, бр. 30 от 2015 г.) финансирането на проекти по ПРСР, Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство", ПМДР и националната програма по пчеларство, като: а) приемат заявки за плащане; б) отговарят за одобряване на заявени суми за плащане; в) извършват финансов контрол на заявките за плащане; г) извършват проверки на одобрени лимити и допустими разходи, посочени в заявките за плащане; д) попълват и проверяват контролните листове за оторизация на плащанията; е) изготвят доклади за оторизация на плащанията за нуждите на фонда - Разплащателната агенция; Предвид гореизложеното първоинстанционният съд е направил верен извод, че директорът на Областна дирекция Ямбол на ДФ "Земеделие" е териториално компетентен орган да издаде АУПДВ по отношение на задълженото лице, като възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Втората група оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на закона от страна на първоинстанционния съд, свързани с това, че последният е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила. Развиват се подробни доводи, че съгласно действащата нормативна уредба в конкретния случай е следвало да бъде издаден акт за финансова корекция по ЗУСЕСИФ, а не акт за установяване на публично държавно вземане. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, оспореният акт е бил отменен имено на това основание от Административен съд – гр. Ямбол. В отменителното решение на Върховния административен съд по адм. д. № 6235/2019 г. е посочено изрично, че решението на административният съд е неправилно, тъй като действащата към периода правна рамка определя, че фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/2016 г. - не подаване на заявка за второ плащане, окомплектувано с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ. На това основание първоинстанционното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В този смисъл въпросът за приложимата процедура по издаване на АУПДВ е разрешен с влязло в законна сила решение, което обстоятелство е съобразено от първоинстанционния съд при условията на чл. 224 АПК. Изложеното се споделя напълно и от настоящия касационен състав, като негова практика в този смисъл по отношение на съдебен акт на същия първоинстанционен съд е решение № 13718 от 15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6840/2019 г. Третата група оплаквания на касатора касаят изводите на първоинстанционния съд относно срока, в който следва да бъде подадена заявката за извършване на второто плащане. Навеждат се доводи, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че в изграденото стопанство се отглеждат и едногодишни култури, поради което заявката трябва да бъде извършена след засаждане и прихващане на същите, т. е. след 31.05.2018 г. Направените оплаквания са неоснователни. Наведеният довод, че първоинстанционният съд бегло се е занимал с този въпрос, не отговаря на обективната действителност. Видно от мотивите на съдебния акт /л. 210 от първоинстанционното дело/, решаващият съд е изложил нарочни мотиви по това възражение на жалбоподателя, като е посочил, че съгласно одобрения бизнес план, срокът за засаждане на краставици на открито е за периода от 1.05.2018 г. до 15.05.2018 г., от което е изграден извод, че срокът за подаване на заявлението да второ плащане е правилно определен от административни орган, в това число при съобразяване на ограниченията по чл. 33, ал. 3 от Наредба № 120/2016 г. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПД и е потвърдил същия, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв., определено при условията на чл. чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,