Решение № 9652 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2020 г.

Решение № 9652 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в Министерство на труда и социалната политика, срещу решение № 6029/16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6042 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Касационният жалбоподател сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в мотивите на съдебното решение се съдържат констатации, които са в противоречие с действащата нормативна уредба, тъй като е посочено че финансовата корекция се извършва с мотивирано решение на съответния управляващ орган предвид чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а настоящия казус се отнася до процедура по реда на чл. 24 и сл. От ЗУСЕСИФ и касае предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че УО не е предприел действия по надлежно уведомяване на кандидата чрез изпращане на електронно съобщение чрез системата ИСУН 2020 или чрез официална кореспонденция на хартия. Твърди се, че видно от стр. 64 от Условията за кандидатстване е посочено, че уведомяването на одобрените кандидати се извършва не чрез ИСУН, а чрез официална кореспонденция на хартия или по електронен път, като УО не носи отговорност ако поради грешни и/или непълни данни за кореспонденция, предоставени от самите кандидати, те не получат кореспонденцията с УО. Видно от доказателствата е, че Сдружение "Център за рехабилитация" гр. Пловдив е посочило като адрес за комуникация електронен адрес: recencenter2016@gmail. com, на която е проведена комуникацията във връзка с оценката и е следвало дружеството да положи дължимата грижа и ползвайки безплатна пощенска кутия в Gmail да проверява съдържанието и. Сочи се, че съдът неправилно е приложил норми от ЗЕДЕП/ЗЕДЕУУ относно начина на изпращане и получаване на съобщението, като се сочи, че процесното писмо с което е дадена възможност на сдружението да представи необходимите документи за да се подпише договор за безвъзмездно финансиране е изпратено на 13.04.2018 г., в 16. 18 ч. от Г. Савова и са получени от сдружението на същата дата. Поради липса на изрична уговорка да е необходимо потвърждение от кандидата на получаване на съобщения на електронната поща, то следва да се приложи нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и електронното заявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Счита се, че решението на съда е постановено в противоречие с действащата нормативна уредба, както и с практиката на ВАС по този въпрос. Сочи се, че решението е немотивирано, тъй като съдът е приел, че не било ясно "кога и на коя дата" Решение № РД05-51/12.04.2018 г., за изменение на Решение № РД05-31/06.03.2019 г., е било достъпно и публикувано на страницата на ОП "РЧР", тъй като са представени доказателства, че този акт е публикуван на 13.04.2018 г., на електронната страница на оперативната програма, а така също и на страницата на съответната процедура. Според касаторът административния орган има за задължение само да удостовери датата на уведомяването и в конкретния случай това е спазено, като съдържанието на електронно генерираните съобщения е идентично при всички проведени комуникации на 06.03.2018 г., на 13.04.2018 г. и на 21.05.2018 г. Недоказано е наведеното в заключението на в. л. по СТЕ за възможност за манипулиране и/или изтриване на съобщенията от страна на служителите при УО. В заключение се сочи, че са налице предпоставките на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ тъй като в указания от УО срок, кандидата не е представил изискуемите се документи и правилно е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на сдружението. Моли съда да отмени решението на АССГ и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на Сдружение "Център за рехабилитация" гр. Пловдив. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна касационна жалба срещу определение № 1352/18.02.2020 г., постановено по адм. Дело № 6042/2018 г., по описа на АССГ, с което е изменено решение № 6029/16.10.2019 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като е присъдил адвокатско възнаграждение в размер 6 350 лв. Ответникът – Сдружение "Център за рехабилитация" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави искане тя да бъде отхвърлена, като неоснователна, по съображения изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспореното решение съставът на АССГ е отменил Решение № РД05-70/18.05.2018 г., на министъра на МТСП и ръководител на УО на ОП "ЧРЧ" 20140202 в частта му по т. I. 9, с което на основание чл. 38, т. 3, пр. 2 от ЗУСЕСИФ на Сдружение "Център за рехабилитация" гр. Пловдив е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в резултат на подбор по процедура BG05 M90 P001. 2-010 "Развитие на социалното предприемачество" за проектното предложение на дружеството с вх. № BG05 M90 P001. 2-010-0416 и е осъдил Министерство на труда и социалната политика да заплати на сдружението разноските по водене на делото вкл. и адвокатско възнаграждение. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че СНЦ "Център за рехабилитация" гр. Пловдив е кандидатствало с проектно предложение по процедура чрез подбор на проекти BG05 M90 P001. 2-010 "Развитие на социалното предприемачество" за проектното предложение на дружеството с вх. № BG05 M90 P001. 2-010-0416 "Създаване на социално предприятие "Център за рехабилитация". С решение № РД05-31/06.03.2018 г., ръководителят на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 е одобрил доклада на оценителната комисия, приел е становището на последната, одобрил е общия размер на безвъзмездната финансова помощ, както и становището на комисията за определяне на резервни проектни предложения и е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за отхвърлените проекти. Проектното предложение на СНЦ "център за рехабилитация" гр. Пловдив е било класирано под № 58 в списъка с резервните проектни предложения, като на 07.03.2018 г., му е изпратено съобщение от УО с върнат отговор от Microsoft Outlook, че не е изпратено потвърждение за получаването му от сдружението. С решение № РД05-51/12.04.2018 г., за изменение на решение № РД05-31/06.03.2018 г., ръководителят на УО на ОП "РЧР" е предоставил БФП на проектни предложения от списъка с резервните проектни предложения, включително и на процесното сдружение, като е изпратено писмо на електронния адрес на сдружението с посоченото по-горе решение на УО и с указания, че за изготвяне на административен договор за предоставяне на БФП е необходимо не по-късно от 14.05.2018 г. да бъдат представени изброените в писмото документи от СНЦ. До органа е върнат отговор от Microsoft Outlook, че от местоназначението не е изпратено уведомяване за доставката. С решение № РД05-70/18.05.2018 г., на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в частта му по т. I. 9 на основание чл. 38, т. 3, пр. 2 от ЗУСЕСИФ е било отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в резултат на подбор. За да отмени обжалвания акт, решаващия съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Акта е издаден в изискуемата му се форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е заключил обаче, че акта е издаден в нарушение на материалния закон, като е приел, че не са налице предпоставките визирани в чл. 38, т. 3, пр. 2 от ЗУСЕСИФ, тъй като решение № РД05-51/12.04.2018 г., не е било връчено надлежно на сдружението и за него не е текъл посочения в това уведомление срок. Съдът е коментирал, че органа е изпращал на сдружението електрони съобщения на посочения от него електронен адрес, но от върнатите съобщения от Microsoft Outlook се установява, че от местоназначението на е изпратено уведомяване за доставката. В т. 23. 7 от УК е посочено, че уведомяването на одобрените кандидати се извършва не чрез ИСУН, а чрез официална кореспонденция на хартия или по електронен път, като УО не носи отговорност ако поради грешни и/или непълни данни за кореспонденция, предоставени от самите кандидати, те не получат кореспонденцията с УО, като съдът е приел, че кореспонденцията чрез системата ИСУН 2020 не се ограничава само до одобрение на проектното предложение, тъй като органа е уведомявал по този начин сдружението по време на цялата процедура. Съдът е посочил, че по силата на правни норми чл. 9 и чл. 10 от ЗЕДЕП следва да се прави разлика между изпращане и получаване на електронно изявление, като довода на УО, че съобщението следва да се счита за получено щом е изпратено поради липсата на необходимост за потвърждение е счетен за неоснователен. Прието е, че след като в чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е определен срок, в който следва да се предоставят необходими документи, то този срок следва да се брои от датата на връчване на съответното уведомление, тъй като тази датата представлява съществен елемент от фактическите основания за издаване на процесното решение. В заключение съдът е посочил, че административния орган е имал задължението да уведоми по съответния надлежден ред съответния кандидат за задълженията му за предоставяне на необходимите документи в съответния срок, като неизвършването на това представлява нарушение на процесуалните правила при постановяване на акта водещи до неговата отмяна. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е разписана в глава трета, раздел втори ЗУСЕСИФ, като в съответствие с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, със заповед № РД 01-593/09.08.2017 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР" са утвърдени Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР", изменена със заповед № РД 01-718/20.09.2017 г., на същия ръководител. От представените по делото доказателства се установява, че проектното предложение на Сдружение "Център за рехабилитация" гр. Пловдив е включено в списъка на предложените за финансиране проектни предложения по чл. 35, т. 2 от ЗУСЕСИФ, под № 58, приложение към решение № РД 05-51/12.04.2018 г., за изменение на решение № 05-31/06.03.2018 г., за одобрение на оценителен доклад и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ръководителя на УО. В съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с писмо от 13.04.2018 г. /л. 204 на ръководителя на УО, кандидатът е поканен в срок до 14.05.2018 г., да представи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Писмото е изпратено по електрона поща на 13.04.2.0120 г. /л. 201/, като е посочено, че доставянето е завършено до получателите, но от местоназначението не е изпратено уведомление за доставката. /л. 203/. Правилно решаващият съд е посочил в обжалваното решение, че след като административния орган по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е определил срок на сдружението да изпълни дадени му указания, то следва да има данни за уведомяване на получателя на това изискване за да започне да тече и определения срок. Именно датата на уведомяване на сдружението на представения по административното производство електронен адрес е съществен елемент от фактическия състав на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ и едва при безспорно установяване, че срокът е започнал да тече и е изтекъл без да са изпълнени указанията на органа, следва и да се постанови отказ от предоставяне на безвъзмездна финансов помощ. Безспорно се установява, че сдружението е представило електронен адрес за уведомяване - recencenter2016@gmail. com. Спора между страните е дали следва след като органа изпрати съответното писмо по ел. поща с приложено към нея файл и указания да име наличие на потвърждение от страна на получателят, че този електронен документ е получен от него в електронната му поща или е достатъчно да е налице доказателство за изпращането на съобщението. От доказателствата по делото вкл. и от заключението на СТЕ не се изяснява този основен спорен въпрос. С оглед заключението на СТЕ, че процесните писма са били установени в пощенската кутия на УО като изпратени, но не са били установени в пощенската кутия на сдружението и въпреки наличието на косвено доказателство във вид на потвърждение за изпращане в пощенската кутия на административния орган, тези места са били под контрола съответно на всяка една от страните и е възможно да са били манипулирани е следвало съдът да допусне събиране на исканото писмено доказателство от органа, а именно отправяне на запитване до Google Bulgaria да предостави сведения дали процесното съобщение, съдържащо решение № РД05-51/12.04.2018 г., е преминало през неговата система и дали се съдържат данни за такъв вид съобщение. С оглед на получаване на сведение от страна на Google Bulgaria по запитването следва СТЕ да отговори на поставените към нея въпроси, като въпроса по т. 4 като правен такъв следва да придобие следния вид: имали данни процесното писмо от 13.04.2018 г. да е постъпило респек. получено в информационната система на Сдружение "Център за рехабилитация" гр. Пловдив и ако в. л. отговори положително да посочи конкретно откъде извлича тези изводи. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, като съдът удовлетвори писменото искане на административния орган за изискване от Google Bulgaria да предостави информация касаещо спорното съобщение дали то е преминало през системата на Google и дали в тази система се съдържат данни за това съобщение. Този отказ от събиране на доказателства от страна на съда е довело и до непълнота на доказателствата върху които съдът се е произнесъл. Събирането именно на това доказателство ще има съществено значение за правилното установяване на факта, свързан с постъпване на съобщението от сървъра на административния орган в сървъра ползван от сдружението. Следвало е съда да постави и допълнителна задача на в. л. по СТЕ а именно дали са налице данни процесното писмо да е постъпило респек. да е получено в информационната система обслужваща Сдружение "Център за рехабилитация" Пловдив и откъде в. л. извлича тези данни. След разрешаване на този основен въпрос следва съдът с оглед правните норми залегнали в ЗУСЕСИФ да изложи мотиви правилно ли УО е постановил своя отказ за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като има в предвид и нормите на чл. 8, чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото при спазване на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 от АПК, като постановеното определение за допълване на решението в частта за разноските също следва да се отмени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение