Решение № 6534 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3426/2020 г.

Решение № 6534 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3426/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при О. В., подадена чрез юрк. Стаменова против Решение № 565 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 655/2019 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3309-19 от 10.07.2019 г. на инспектор по приходите в Дирекция "МДТ" в О. В. и потвърждаващото го Решение № 2401 от 06.08.2019 г. на директора на Дирекция "МДТ", ръководител на звеното по местни приходи в О. В.. Касаторът счита, че съдът е постановил неправилно решение поради допуснато неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, явяващи се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че преди издаването на АУЗ, органът по приходите е предприел действия по установяване собствеността на посоченото по-горе МПС като е изискал официална информация от Сектор "Пътна полиция" (ПП) КАТ при ОД МВР В.. Видно от получената официална информация, МПС "Шкода", модел МТ 4 и с per. [рег. номер на МПС] е собственост на П. Маринов. Регистрацията на МПС е прекратена на 31.07.2019 г. На следващо място, счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон при постановяването на оспорвания акт и по-конкретно разпоредбата на чл. 58 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Твърди, че съдът неправилно е приел, че липсата на подадена данъчна декларация от собственика на МПС води до липса на основание за облагане с данък върху превозното средство. В тази насока се позовава на практика на Върховния административен съд - Решение № 9229/18.06.2019 г. по адм. дело № 1835/2019 г., Осмо отделение; Решение № 3563/12.03.2019 г. по адм. дело № 13443/2018 г., Първо отделение; Решение № 33/03.01.2019 г. по адм. дело № 8374/2018, Първо отделение. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу оспореният акт да бъде отхвърлена. Ответникът - П. Маринов, чрез адв. Тончева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и наведени в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - В. е АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3309-19 от 10.07.2019 г. на инспектор по приходите в Дирекция "МДТ" в О. В., потвърден с Решение № 2401 от 06.08.2019 г. на директора на Дирекция "МДТ", ръководител на звеното по местни приходи в О. В., с който на П. Маринов са установени задължения за данък върху превозно средство т. а., марка "Шкода", модел МТ4 с per. [рег. номер на МПС] за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 1 528. 57 лв., от които 1 185 лв. главница и 343. 57 лв. лихва за просрочие. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но в противоречие с процесуалния и материалния закон. По делото са представени: декларация до О. В. Д. "МДТ", вх. № 9845 от 05.08.2019 г. (подадена от Т. Петров, пълномощник на П. Маринов и в която е декларирано, че товарния автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е бракуван, считано от 15.03.1996 г., за което е приложен документ № 056298 от 30.06.1983 г. (стр. 18-19). Същият документ с № 056298, а именно свидетелство за регистрация на МПС е приложен и на стр. 26 с по четливо съдържание и в него като собственик е отбелязано КФ "Елтип", като фигурира и името на П. Маринов. Документа е представен по делото и в оригинал; представено е писмо per. № 97000-13065 от 8.11.2019 г. на Началник сектор "ПП" до инспектор по приход и от същото е видно, че П. Маринов е бивш собственик на товарен автомобил "Шкода МТ4", служебно прекратена регистрация, с посочен период 30.06.1983 г. до 31.07.2019 г. Посочено е, че "Маринов, Георгиев - Елтип" СД не е бил собственик на въпросното МПС (стр. 66).; приложена е разпечатка за въпросното МПС от 31.07.2019 г., в която също е отразено служебно прекратена регистрация от 1.10.2006 г. и по желание на собственика от 15.03.1996 г., като собственик е посочен П. Маринов (стр. 67 и стр. 51); от Началник сектор "ПП" – В. е изпратено писмо рег. № 967000-13800 от 27.11.2019 г. до процесуалния представител на жалбоподателя адв. Тончева (приложено по делото стр. 75), от което е видно, че на 25.09.1989 г. товарен автомобил марка Шкода МТ4 е регистриран първоначално в КАТ В. с рег. [рег. номер на МПС] и собственик ДФ А. В.. На 18.03.1993 г. е извършена промяна на собствеността и товарния автомобил е пререгистриран с нов per. [рег. номер на МПС], като новия собственик на МПС е КФ "Елтип-П. Маринов". На 31.07.2017 г. е прекратена регистрация на т. а. от собственика П. Маринов; от писмо рег. № 9400-0-11688 от 02.09.2019 г. на О. В., е видно, че в Дирекция "МДТ" при О. В. не е подавана данъчна декларация по реда на чл. 54 ЗМДТ от П. Маринов за притежаваното от него МПС с per. [рег. номер на МПС] (стр. 46). По делото е представен списък на О. В. "необложени декларации при годишно облагане декларация по чл. 54", приложен към отправено до КАТ искане за предоставяне на документи от трети лица № 24-00-67 от 11.01.2018 г., в който фигурира и лицето П. Маринов за въпросното МПС с посочен вх. № 01.01.1800 (стр. 36-37). Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че при издаване на АУЗ е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като оспорения акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, относно собствеността на МПС. С. е посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, не се дължи данък за превозни средства с прекратена регистрация, а това обстоятелство се установява от представено свидетелство за регистрация на МПС № 056298, от което е видно, че въпросното МПС е спряно от движение на 15.03.1996 г., и е със служебно прекратена регистрация от 1.10.2006 г. Съдът е изложил мотиви, че при наличие на прекратена веднъж регистрация на МПС, макар и служебно, няма как същата да се прекрати повторно по искане на лицето, защото вече е прекратена. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в АУЗ липсват мотиви относно определянето на размера на данъка за визирания период 2014 г. - 2018 г. не е ясно как е определен данъка, за да може да се осъществи контрол върху неговото определяне. В АУЗ органа е посочил, като правно основание ЗМДТ и Наредба за местните данъци на О. В., но не е посочил конкретни правни норми въз основа на които е определил съответния данък. Решението е правилно като краен резултат. Действително в част от представените документи като собственик на МПС е вписано задълженото лице, като например получената официална информация от Сектор "ПП" (КАТ) при ОД МВР-В., от която е видно, че МПС "Шкода", модел МТ 4 и с per. [рег. номер на МПС] е собственост на П. Маринов. По делото е приложена официална информация от началник сектор "ПП" – В. – писмо рег. № 967000-13800 от 27.11.2019 г. до процесуалния представител на жалбоподателя адв. Тончева (приложено по делото стр. 75), от което е видно, че на 25.09.1989 г. товарен автомобил марка "Шкода" МТ4 е регистриран първоначално в КАТ В. с рег. [рег. номер на МПС] и собственик ДФ А. В.. На 18.03.1993 г. е извършена промяна на собствеността и товарния автомобил е пререгистриран с нов per. [рег. номер на МПС], като новия собственик на МПС е КФ "Елтип" - П. Маринов. В същото писмо е посочено, че на 31.07.2017 г. товарния автомобил е разкомплектован от собственика П. Маринов. Настоящият състав намира, че от представеното свидетелство за регистрация ма МПС (копие и оригинал) се установява, че собственик на процесното МПС е именно П. Маринов, защото освен КФ "Елтип", като собственик изрично е посочен и П. Маринов с посочено ЕГН и адрес. Н. е довода на касатора, че регистрацията на МПС е прекратена на 31.07.2019 г. по делото е представена справка, че регистрацията на МПС е прекратена служебно на 01.10.2006 г. (л. 51). Това се установява и от представеното копие и оригинал на свидетелството за регистрация на МПС (л. 53, л. 78). Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Посочената норма е в сила от 01.01.2010 г. и съгласно нея за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Разпоредбата съдържа и второ изречение, съгласно което за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията и представяне на удостоверение за разкомплектоване. Видно от съдържанието на правната норма, както обосновано приема и съдът, тя установява основание за освобождаване (по израза на закона) от задължение за данък върху превозните средства. Основанието е формулирано ясно и това, което изисква в първото изречение е прекратена регистрация на превозното средство. Разпоредбата не поставя никакви изисквания към основанието, на което е извършено прекратяването - релевантен е само факта на самото прекратяване. В случая, от доказателствата по делото се установява, че от 01.10.2006 г. процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация. По делото не са представени никакви доказателства, че след тази дата регистрацията на МПС е възстановена. По делото нито се твърди, нито има доказателства, че за процесния автомобил е налице законово задължение за разкомплектоване, поради което втората хипотеза на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е неприложима. В АУЗ изрично е посочено, че задълженото лице е подало декларация по чл. 54 ЗМДТ. Подаването на такава декларация обаче, не се установява от събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на подадена данъчна декларация от собственика на МПС води до липса на основание за облагане с данък върху превозното средство. В тази насока касаторът правилно се е позовава на практика на Върховния административен съд - Решение № 9229 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 1835/2019 г., Осмо отделение. От изложеното обаче не се променя крайният извод за незаконосъобразност на АУЗ, защото административния съд правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изр. първо ЗМДТ в приложимата редакция. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 337 лв. за касационна инстанция. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за платен адвокатски хонорар по банка в размер на 337 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение