Решение № 14185 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2015 г.

Решение № 14185 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 1773/05.08.2015 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 473/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-08-1402072-091-01/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 812/12.01.2015 г. на директор на дирекция "ОДОП" В. /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Г. Б. 2000" АД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Г. Б. 2000" АД с. Б., общ. Добричка, чрез процесуалния си представител адв. Караниколов, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С решението си Административен съд /АС/-В. е отменил РА № Р-08-1402072-091-01/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 812/12.01.2015 г. на ДД "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице /РЛ/ "Г. Б. 2000" АД са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 12768,91 лева главница и 5974,63 лв. лихви. Първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионният акт е валиден и обоснован, не страда от пороците засягащи неговата форма и процесуална законосъобразност. Приел е за установено от фактическа и правна страна, че РЛ - "Г. Б. 2000" АД - на основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подало годишна данъчна декларация (ГДД) за 2009 г., в която е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 12 768,91 лева. Ревизиращият орган е приел, че не е изпълнено едно от общите условия за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1 ЗКПО - към 31 декември на съответната 2009 г. данъчно задълженото лице да няма задължения за публични задължения и лихви. Прието е, че към същия срок дружеството е имало задължение в размер на 2,06 лв. като длъжник по изп. Дело № 17197/2004 г., имащо за предмет събиране на държавни такси в полза на СРС. У. е, че по покана за доброволно изпълнение от м. 07.2005 г. дружеството изцяло е внесло през 2005 г. сумата, за която е поканено от публичния изпълнител. Впоследствие публичният изпълнител променя разпределението на постъпилата сума, при което с разпореждане по делото е отразено остатък от дължима сума в размер на 2,06 лв. Няма данни за тази сума дружеството да е канено към изпълнение. Сумата е погасена от дружеството през 2010 г., когато е прекратено изп. Дело. Междувременно не е спорно, че дружеството няма други непогасени публични задължения. Съгласно изходящи от ТД на НАП, офис Д. удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК приходните органи удостоверяват, че дружеството през 2008 г. и 2009 г., съответно към 10.04.2008 г. и 03.09.2009 г. няма публични задължения. Предвид приетото от ревизиращите органи налично публично задължение от 2,06 лв. към края на 2009 г. е счетено, че за дружеството не е възникнало правото на преотстъпване на корпоративния данък за 2009 г. на посоченото в акта основание - чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, вследствие на което е определил задължения за внасяне на корпоративен данък за 2009 г. в размер на 12 768,91 лева. и лихви. След тълкуване и възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗКПО решаващият състав е преминал към изграждане на своите правни изводи. Съдът е мотивирал извода си, като е посочил, че не е установено от приходните органи, в чиято доказателствена тежест е това сумата от 2,06 лв., де е подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, за главница или лихва. В мотивите си административният съд се е обосновал, че за да се пристъпи към принудително изпълнение, следва преди това да е изчерпан реда по доброволното изпълнение и едва ако длъжникът не престира задълженията, те ще добият характер на ликвидни и ще подлежат на принудително изпълнение, а в случая задължението не е установено по основание и размер. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ДЗЛ не са налице предпоставките по чл. 167 ЗКПО и съответно няма основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. Тези оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в паримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл. 167 ЗКПО е към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Страните не спорят, че към 31.12.2009 г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения. Спорен е въпросът дали тези задължения са "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения". В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита следното: Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че задължението за плащането на данъка към посочената дата е било ликвидно. Същото не е определено надлежно по основание и размер, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволното изпълнение на това твърдяно публично задължение в размер на 2,06 лв. Изложените съображения са относими и спрямо вземанията от такси. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер е връчена на ДЗЛ за сума, която е платена изцяло съобразно поканата. На РЛ не е изпращана покана за доброволно изпълнение и спрямо него не са предприети принудителни действия за събиране на сумата от 2,06 лв. Отделно от това, приходните органи извънсъдебно са признали липсата на публични задължения на дружеството, издавайки удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за 2008 г. и 2009 г., в които отразяват липсата на публични задължения за дружеството. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че не се установява при условията на пълно доказване пречка по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО - за преотстъпване на корпоративен данък по реда на ЗКПО. С оглед на изложеното, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за преотстъпване на на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответната по касация страна, тъй като не са претендирани и няма данни да са направени такива в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,