Решение № 4097 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2020 г.

Решение № 4097 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. с чл. 9 б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Куклен против решение № 1510 от 11.08.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 602 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен ревизионен акт № 2/01.11.2019 г., издаден от органи по приходите към отдел "АПИО, ФСД и МДТ" при община Куклен, потвърден в обжалваната част с решение № 1/07.02.2020 г. на кмета на община Куклен, в частта на установените на ЕТ "Г. Д. - Експрес" задължения за такса битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за правилни и обосновани констатациите и правните изводи в ревизионния акт, че ЕТ "Г. Д. - Експрес" е собственик на недвижим имот и в качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за ревизираните периоди. Сочи, че таксата не е обвързана с предпоставките за включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община. От събраните по делото доказателства счита за безспорно установено, че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално предоставяна от служители на общинската администрация на територията на община Куклен, поради което определените с ревизионния акт задължения на едноличния търговец съществуват, установяването им е правомерно, а отмяната на акта от първоинстанционния съд е неправилно. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата против ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - ЕТ "Г. Д. - Експрес", чрез пълномощника адвокат П., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Пловдив е ревизионен акт № 2/01.11.2019 г., издаден от органи по приходите към отдел "АПИО, ФСД и МДТ" при община Куклен, потвърден в обжалваната част с решение № 1/07.02.2020 г. на кмета на община Куклен, в частта на установените на ЕТ "Г. Д. - Експрес" задължения за такса битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 7 783, 89 лв. и лихви в размер на 2 945, 21 лв. за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2017 г. за собствения на търговеца недвижим имот: УПИ I-53014 с площ 1 691, 90 кв. м., ведно с х. построените в имота сгради, находящ се в местност "Букът" в землище на [населено място], общ. Куклен, обл. Пловдив. С оспореното решение съдът е отменил ревизионния акт в обжалваната част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е установено предоставянето на конкретната услуга за имота собственост на ревизираното лице. Обсъдил е представените по делото заповеди на кмета на община Куклен по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места и въз основа на установените по делото релевантни за претендираното задължение факти е приел, че не се установяват част от кумулативно изискуемите елементи на задължението – конкретният имот не попада в границите на районите, в които се твърди, че общината предоставя тази услуга. От друга страна съдът е приел, че дори имота да попада в границите на районите определени със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, по делото не са представени убедителни доказателства за реалното предоставяне на услугата от общината. Изложил е мотиви, че по делото са представени многобройни писмени доказателства, но те не доказват реалното извършване на услугата по поддържане на чистотата на обществени територии. Решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ в приложимата редакция за процесните периоди, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съобразно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (в приложимата редакция), границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно, законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи с цел да се осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо: 1. общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; 2. имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла услугата. При липсата на която и да е от тези материалноправни предпоставки таксата не се дължи. Доказателствената тежест за доказване наличието на всички материалноправни предпоставки се носи от административния орган. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички предпоставки. Правилно съдът е приел, че от съдържанието на представените заповеди на кмета на община Куклен по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не може да се обоснове извод, че декларираният от ревизираното лице имот попада в очертаните от заповедите райони, в които се твърди да се предоставя услугата. Вярно е, че територията на [населено място] е вписана в тях, но се има предвид само тази която е включена в регулация. Видно от заповедите на кмета, процесната услуга се предоставя за [населено място] в "един район с граници: регулационната линия по действащия устройствен план на селото". Употребеният от общинската администрация термин означава, че това са имотите, които са урегулирани. Съгласно § 5, т. 6 от ЗУТ, строителните граници на населеното място са тези определени с устройствен план, без да се включва землището. В конкретния случай не е установено по делото, че имотът на ревизираното лице е част от тази територия. Правилно, проследявайки регулационния статут на имота въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства - нотариален акт за продажба на недвижим имот, регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, землище на [населено място], и скици на имота, решаващият съд е приел, че местността "Букът", в която се намира недвижимия имот, е в землището на [населено място], т. е. извън строителните граници на населеното място. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не е предвидено изрично, че услугите, които общината предоставя, се отнасят и за ответника по касация, като в тях са посочени конкретни фирми - включени в трети район, за които услугите се предоставят, но не и ЕТ "Г. Д. - Експрес". Имотът на ревизираното лице не попада и в четирите района на парк "Родопи", в които се предоставя услугата, и сред изрично посочените за парк "Родопи" местности в землището на [населено място] не е местността "Букът". Необосновани са доводите на касатора за реално извършване на услугата. Съдът правилно е установил, че при действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, в тежест на администрацията е доказването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за възникването на установеното с ревизионния акт публично задължение и законосъобразното определяне на размера му. Видно от представените по делото доказателства - пътни листове, товарителници на превозни средства, справки и документи за извършени разходи за зимно почистване, договори за поръчка, поименно разписание на длъжността чистач и др., които не са придружени с маршрутни графици и схеми, нито с опис на извършените работи по населени места и райони, както и без и други относими документи, не се установява фактическото предоставяне на въпросната услуга през процесния период по отношение на имота на ЕТ "Г. Д. - Експрес". От представените протоколи за установяване на извършена работа за зимно поддържане и почистване не се установява, че тези дейности са извършвани в местността "Букът", в землището на [населено място]. Пътните листове пътни листи с товарителници са до [населено място] или [населено място], но липсват такива до местността "Букът". Приложените по делото доказателства сочат на осигурен кадрови и технически потенциал на община Куклен да осъществи задължението си да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, но не и че това е реално осъществено. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и съвкупна преценка на събраните доказателства, правилен е извода на съда, че за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" незаконосъобразно с ревизионния акт са определени задължения за такса битови отпадъци за тази компонента, ведно с лихва за забава, за процесния период и обжалваният акт в тази част е отменен като незаконосъобразен. По изложените съображения оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят в полза на ответника по касация съдебни разноски в размер на 850 лв. съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 1.03.2021 г. за договореното между страните и платено в брой адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,