Решение № 5081 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13180/2016 г.

Решение № 5081 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13180/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. Д. П., подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес в гр. Ш., против решение № 87/17.10.2016 г. по адм. д. № 141/2016 г. на Административен съд - Ш., с което съдът е отхвърлил жалбата на П. срещу акт за установяване на задължения № 1295/29.01.2016 г. на главен инспектор "Данъчни приходи" при О. Ш., потвърден с решение № 94-И-77/15.04.2016 г. на началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при общината, в частта за установените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци върху недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. "Г. К." № ..., за периода 1.01.2012 г. - 31.01.2014 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е определил правилно началния момент на промяната на собствеността върху недвижимия имот - обект на задълженията за данък и такса битови отпадъци. Счита, че с влязлото в сила съдебно решение, постановено по предявен установителен иск за собственост, се признава вече съществуващ факт, поради което промяната на собствеността не възниква от момента на влизане в сила на съдебното решение. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът началникът на отдел "Местни данъци и такси битови отпадъци", О. Ш., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е разгледал подробно релевантната фактическа обстановка, поради което касационният съдебен състав не следва да я излага повторно. Съдът е установил, че оспореният Акт за установяване на задължения № 1295/29.01.2016 г. е издаден от главния инспектор "Данъчни приходи" в О. Ш. след извършена служебна проверка за неплатени местни данъци и такси за периода 2011 г. - 2015 г. по данъчната партида на И. Д. П. от гр. Ш.. Административният орган е констатирал, че И. П. е декларирал 1/2 ид. ч. от недвижим имот, дял първи, състоящ се от сутеренен етаж, преустроен в кафене, представляващ част от масивна жилищна сграда с таван и избено помещение, със застроена площ 96 кв. м., както и 0.302 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 705 кв. м., представляващо УПИ ХIХ-637, кв. 15 по плана на гр. Ш., с декларация вх. № 27033730/26.08.2002 г., подадена по чл. 14 ЗМДТ. Имотът е с партиден номер 5107318784003. Административният орган е установил, а и не е било спорно в процеса, че деклараторът не е заплатил ДНИ и ТБО за този имот, дължими за периода 01.01.2012 г. - 31.01.2014 г. С акта главният инспектор "Данъчни приходи" при О. Ш. е определил публичните задължения за всеки данъчен период по данните от подадени декларации и в размер, определен с Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Ш., Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ш., решения на Общински съвет за определяне границите на районите, в които се извършват услуги по чл. 62 ЗМДТ и решения на Общински съвет за определяне размера на таксата за битови отпадъци, за релевантния период. По жалба на задълженото лице, с решение № 94-И-77/15.04.2016 г. началникът на отдел "Местни данъци и такси битови отпадъци" е потвърдил акта. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, с оглед наведените от оспорващия оплаквания в жалбата - законосъобразността на АУЗ в частта досежно определените задължения за ДНИ и ТБО за недвижимия имот, находящ се на ул. "Г. К." № ... в гр. Ш., за периода 2012 г. - 2014 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, спазени са административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че жалбоподателят е данъчно задължено лице за декларирания от него имот в гр. Ш., за посочения в акта данъчен период. Не е било спорно, че с декларация вх. № 27033730/26.08.2002 г. И. П. е декларирал недвижим имот в гр. Ш., представляващ 0.302 ид. ч. от парцел с площ 705 кв. м. и 1/2 ид. ч. от жилище - сутеренен етаж с РЗП 96 кв. м, находящ се на ул. "Г. К." ..., на основание постановление за възлагане на недвижим имот от 04.01.2002 г., приложено към декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Жалбоподателят не е оспорил обстоятелството, че общината е предоставяла услугите по чл. 63 ЗМДТ по отношение на процесния имот през целия релевиран период. Изрично е заявил, че не оспорва и размера на определените задължения за ДНИ и ТБО върху имота за посочените в акта периоди. Съдът е установил, че с решение № 931/30.10.2012 г. на РС - Ш. по гр. д. № 3573/2005 г., потвърдено с решение на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 302/2013 г. по отношение на И. Д. П. е признато за установено, че Р. А. Т. е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, застроен и незастроен, УПИ ХIХ-637 в кв. 15 по плана на гр. Ш., с адрес ул. "Г. К." .... Решението е влязло в сила на 10.01.2014 г. Към тази крайна дата са определени и публичните задължения на жалбоподателя за този имот. Първоинстанционният съд, след като е отделил спорното от безспорното в процеса, е определил основния спорен въпрос: какво е правното действие и последиците на съдебното решение, постановено по предявения пред гражданския съд установителен иск за собственост по чл. 97 ГПК /отм/ по отношение на конкретния деклариран имот в контекста на съществуването на валидно правно основание за заплащане на публичните задължения, определени с издадения АУЗ. АС - Ш. в изводите си правилно е приел, че жалбоподателят П. е данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, като собственик на облагаемия с данък, респ. ТБО по чл. 64 ЗМДТ, недвижим имот в гр. Ш., ул. "Г. К." ..., през ревизирания период. Касационният съдебен състав изцяло споделя изложените от съда изводи в тази насока, които са в съответствие със закона, правната теория и съдебна практика. И. П. е подал данъчна декларация за облагане с годишен данък на недвижим имот по чл. 14 ЗМДТ като собственик по силата на постановление за възлагане на недвижим имот. През относимия период 1.01. 2012 г. - 10.01.2014 г. той е носител на правото на собственост върху конкретния имот. Съдебният спор за установяване на собствеността върху имота е приключил с влязло в сила съдебно решение на 10.01.2014 г. До този момент П. е данъчно задължено лице като собственик на имота. Както правилно е приел първоинстанционният съд, релевантният момент за отпадане на задължението на жалбоподателя да заплаща ДНИ и ТБО за недвижимия имот е датата на влизане в сила на съдебното решение по спора за собственост. От този момент Р. Т. е данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ за спорния имот и за нея възниква задължението по чл. 14 ЗМДТ. Неоснователно е твърдението на касатора, поддържано и пред първоинстанционния съд, че възникналите съдебни спорове за собственост компрометират неговото право на собственост върху недвижимия имот, поради което и неправилно административният орган му е вменил публичните задължения за ДНИ и ТБО. Правният спор за собственост е разрешен със съдебно решение, влязло в сила на 10.01.2014 г. Съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо, имаща и регулиращо действие - страната, чието правно твърдение съдът е признал, да действа съобразно установеното от съда правно положение, а страната, чието правно твдърдение съдът е отхвърлил - да се съобразява с установеното от съда правно положение. В обстановката на правен спор е смутено и спънато именно регулиращото въздействие на закона и на материалното правоотношение. Регулиращото действие на силата на пресъдено нещо е призовано да ги възстанови. Именно с това действие решението има качеството на заповед занапред да се приеме поведение, отговарящо на съдебно установеното правно положение. То е задължително за страните. За целите на данъчното облагане от значение са единствено представените от адресата на акта документи за собственост /постановление за възлагане, приложено към декларацията по чл. 14 ЗМДТ/, съгласно които за обхванатия от АУЗ период той се легитимира като собственик на имота. След 10.01.2014 г., по силата на съдебно решение, правото на собственост е признато на друго лице, за което възниква задължение да го декларира като собственик, ведно с останалите правни последици. Данъкът е публично задължение и е проява на териториалния суверенитет на държавата, затова разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ сочи, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. Ползването не е елемент на фактическия състав за данък недвижими имоти. И това законодателят е посочил изрично в чл. 13 ЗМДТ - данъкът се заплаща независимо дали недвижимия имот се ползва или не. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с ДНИ се облагат недвижимите имоти, като нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ регламентира като данъчно задължени субекти техните собственици. В публичното правоотношение едно лице се заявява като задължен субект пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. И тъй като обект на облагане е недвижимият имот, а не неговият притежател, то касаторът е задължено лице като собственик за заплащане на ДНИ за процесния период. Касаторът е задължено лице и за таксата битови отпадъци върху имота за определения в АУЗ период, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Петров поддържа твърдение, че не е ползвал имота, не е генерирал отпадъци, поради което не дължи ТБО. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени н а услуги, а според чл. 8, ал. 5 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от същия закон реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на местна такса. Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че съответното лице е ползвател на услугата, предоставяна от общината, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задължението си за плащане, без от това за него да следват негативните последици, предвидени в закона. По делото няма данни, а и жалбоподателят не навежда такива твърдения, че е искал освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за имота през процесния период. Като е приел, че административният акт в оспорената част е законосъобразно издаден, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд