Решение № 7960 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2016 г.

Решение № 7960 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х. против решение № 827/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1655/2015 г. по описа на Административния съд - С.-град. И. доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което е поискано отмяната му и исковата претенция да бъде уважена. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (ГДИН), чрез процесуален представител юрисконсулт Н., с писмено становище оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно решаващият състав е приел, че искът на ищеца на основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ се явява недоказан и неоснователен и го е отхвърлил. Основателно е посочено, че изтърпяването на наказанието на Х. при специален режим само по себе си създава условия и предпоставки ищецът да изпитва постоянно негативни изживявания, състояние на дискомфорт, напрегнатост, депресивни състояния, емоционален дисбаланс и отчаяност, каквито описва в исковата молба. От ангажираните доказателства не се установява причината за описаните състояния да е свързана с неосигуряване на възможност да участва в мероприятия по чл. 150 ППЗИНЗС. В. е крайният извод за недоказаност на пряката и непосредствена връзка между бездействието на затворническата администрация с оглед участие в мероприятия по чл. 150 ППЗИНЗС, което да е довело до описаните негативни изживявания с оглед на чл. 4 ЗОДОВ, което изключва уважаването на предявения иск. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск от М. Г. Х., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора гр. С. Загора, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ за присъждане на обезщетение в размер на 4321 лв., заедно със законната лихва "от датата, на която вземането е добило изискуемост, до окончателното изплащане", за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. С. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", състоящо се в неизпълнение на задължението на ответника да осигури на ищеца ежедневни културно-информационни мероприятия съгласно чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗ по време на престоя му в Затвора гр. С. през периода 12.02.2010 г. - 12.02.2015 г., и изразяващи се в негативни изживявания и състояния на неудобство и дискомфорт, раздразнение, напрегнатост, тревожност, нервност и страх, депресивни състояния и плач. От фактическа страна по делото е прието, че М. Г. Х., изтърпяващ присъда "доживотен затвор" в Затвора гр. С. Загора, сравнително често е пребивавал от два до двадесет дни в Затвора гр. С. през исковия период, като това се е налагало по повод участията му в съдебни производства, инициирани предимно от негови жалби и искови молби. Посочено е, че с решение № 6705/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5836/2014 г. по описа на АССГ, Началникът на Затвора гр. С. е осъден да извърши незабавно, след възникване на необходимост съответното фактическо действие, по силата на служебните си правомощия, посредством което да осигури на лишения от свобода М. Г. Х. възможност да се ползва по време на престоите си в Затвора гр. С. от правото, регламентирано с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС. С горепосоченото решение е прието за установено и доказано, че е налице бездействие на административен, по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, орган (началникът на Затвора гр. С.) по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 150 ППЗИНЗС. Посочена е и изискана от Началника на Затвора гр. С. справка, от която е видно, че ищецът е пребивавал в Затвора гр. С., както следва: считано от 17.02.2010 г. - общо 57 дни през 2010 г.; 85 дни през 2011 г.; 85 дни през 2012 г.; ЗЗ дни през 2013 г.; 86 дни през 2014 г. и 15 дни през 2015 г., до 17.02.2015 г. От правна страна съдът приел, че е налице първата предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата претенция. Посочено е, че въз основа на наличието на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 5836/2014 г. по описа на АССГ, следва да бъде прието за безусловно наличието на незаконосъобразно бездействие на началника на Затвора гр. С., който е административен орган, принадлежащ към администрацията на ГД "ИН". Посоченото бездействие е свързано с неосигуряване на лишения от свобода М. Г. Х. на възможност да се ползва по време на престоите си в Затвора гр. С. от правото, регламентирано с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС. Въпреки горното, съдебният състав посочил, първо, че пребиваването на ищеца в Затвора гр. С. и конвоирането му до там от Затвора гр. С. Загора е с цел участия в съдебни заседания по дела, които сам е инициирал, като жалбоподател или ищец, и второ, наказанието "доживотен затвор без замяна", което изтърпява Х. изисква специален режим на изтърпяване в обособена зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение, при засилен надзор и охрана, при спазването на специални условия за охрана, което само по себе си е обстоятелство, което създава условия и предпоставки ищецът да изпитва постоянно "негативни изживявания и състояния на неудобство и дискомфорт; раздразнение, напрегнатост, тревожност, нервност и страх; депресивни състояния и плач; емоционален дисбаланс и отчаяност", както е посочил в исковата си молба. Именно поради това съдът приел, че ищецът не е доказал, че непровеждането на мероприятията по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС е довело до дефинираните от него емоционални разстройства и негативни психически изживявания, а не условията на изтърпяваното от него наказание. За установяване на обстоятелствата по делото е бил разпитан и един свидетел, но съдът не е кредитирал показания му като годни да обосноват наличието на пряка причинна връзка между твърдените от него състояния у ищеца на "психо-емоционален стрес, неконтактност, затваряне в себе си, избухливост", с оглед лишаването от възможността по чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отмененото действие или бездействие и вредата. Настоящата инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд, че с оглед приложените по делото доказателства не е установено наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между описаните в исковата му молба емоционални и психически изживявания, с приетото за установено с решение № 6705/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5836/2014 г. по описа на АССГ. За исковия период от 12.02.2010 г. до 12.02.2015 г. М. Г. Х. е пребивавал в затвора в гр. С., считано от 17.02.2010 г. - общо 57 дни през 2010 г.; 85 дни през 2011 г.; 85 дни през 2012 г.; 33 дни през 2013 г.; 86 дни през 2014 г. и 15 дни през 2015 г., до 17.02.2015 г., като както правилно е посочено в решението това пребиваване, както и конвоирането му от Затвора гр. С. Загора, е било само с цел участията му в съдебни заседания по дела, които сам е инициирал, като жалбоподател или ищец. Следва да се посочи, че пребиваванията му извън постоянното му място на изтърпяване на наказанието, са само по негово желание, защото явяването в съдебно заседание по административни дела не е задължително за страните, в това число жалбоподатели, ответници по жалбите, заинтересованите страни. Задължително е явяването само когато лицето е призовано като свидетел или вещо лице, което му качество е отразено изрично в призовката. Правилно в решението е посочено, че изтърпяването на наложеното наказание "доживотен затвор без право на замяна" при специален режим само по себе си създава условия и предпоставки ищецът да изпитва постоянно негативни изживявания, състояние на дискомфорт, напрегнатост, депресивни състояния, емоционален дисбаланс и отчаяност, каквито описва в исковата молба. С оглед на това, негативните емоции на ищеца от липсата на ежедневни културно-информационни мероприятия в рамките на час и половина съгласно чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗ (отм. ДВ бр. 14 от 2017 г.) по време на престоя му в Затвора гр. С., не може да обоснове надвишен минимален праг на строгост по изпълнение на наложеното му наказание. Въз основа на изложеното дотук, обосновано административният съд е приел, че неучастието на М. Г. Х. в културно-информационните мероприятия в Затвора гр. С. не е породило у него страдание, изразяващо се в "негативни изживявания и състояния на неудобство и дискомфорт; раздразнение, напрегнатост, тревожност, нервност и страх; депресивни състояния и плач; емоционален дисбаланс и отчаяност", надвишаващо неминуемото ниво на страдание и не е довело до превишаване степента на строгост по изпълнение на наказанието му. Не е налице последната предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между описаните от М. Г. Х. в исковата му молба емоционални и психически изживявания, с приетото за установено с решение № 6705/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5836/2014 г. по описа на АССГ. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на иска са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да е в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,