Решение № 6595 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2009 г.

Решение № 6595 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 05.01.2009 г. по адм. д. № 5704 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Панайот Херувимов Арнаудов от София против Решение № РД-01-317 от 15.09.2008 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град и потвърдената с него Заповед № В-388-1 от 22.08.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, с която на лицето се отпуска целева помощ за покупката на цифров слухов апарат за 406 лв. съгласно чл. 40 ППЗИХУ. Против това решение на административния съд Панайот Херувимов Арнаудов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Към жалбата е приложен медицински протокол № 2036 от 04.08.2008 г. от специализирана ЛКК клиника по УНГ заболявания към Военномедицинска академия. Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК пред касационната инстанция може да бъдат представени писмени доказателства. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че на Панайот Херувимов Арнаудов (касатор в това производство) е била отпусната целева помощ за покупка на цифров слухов апарат, а не програмируем цифров слухов апарат поради това, че той е осигурено лице в нетрудоспособна възраст. Съгласно т. 5 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ лицата с увреждания могат да купуват цифрови слухови апарати и че само на осигурени лица в трудоспособна възраст са предвидени програмируеми цифрови слухови апарати. Административният съд е приел за установено, че въведеното с чл. 44 ЗИХУ право на хората с увреждания да получават целеви помощи и облекчения за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления може да бъде ограничено само със законна разпоредба. Следователно, за да се отпускат целеви помощи за програмируеми цифрови слухови апарати само на осигурени лица в трудоспособна възраст, е необходимо да има изрична разпоредба, предвидена в нормативен акт с ранг на закон. По сега действуващото законодателство такава разпоредба липсва. Точка 5 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, предвиждаща възможност за покупка на програмируеми цифрови слухови апарати само от осигурени лица в трудоспособна възраст се намира в противоречие с чл. чл. 44 ЗИХУ. При това положение съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове правораздавателните органи следва да приложат нормативния акт от по-висока степен. В процесния случай това е чл. 44 ЗИХУ. Това становище на административния съд е правилно. За да потвърди обжалваната заповед, с която се отпуска целева помощ за покупка на цифров слухов апарат, административният съд е приел, че касаторът не е представил Медицински протокол от специализирана ЛКК за УНГ за необходимо слухопротезиране с програмируем цифров слухов апарат. С представения пред касационната инстанция медицински протокол № 2036 от 04.08.2008 г. от клиника по УНГ заболявания към Военномедицинска академия, се вижда, че на касатора е предвидено слухопротезиране с програмируем цифров слухов апарат. Този протокол е официален документ, съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност. С него се разкрива, че процесът не е бил попълнен с необходимия доказателствен материал макар, че съдът не е допуснал никакво нарушение на своите процесуални задължения. Медицинският протокол, на който се позовава касаторът, се отнася до факти, от които зависи отпускането на програмируем цифров слухов апарат. Този протокол има значение за правилното разрешаване на спора относно размера на целевата помощ за покупка на слуховата протеза. Същият протокол създава вероятност, че при новото разглеждане на делото може да се стигне до нови фактически констатации и може да доведе до друго решение по спора. Върховният административен съд като касационна инстанция, обаче, не може да реши сам делото, когато пред него са представени писмени доказателства, защото обжалваното решение не е мотивирано и не се основава на преценката и на тези писмени доказателства. В мотивите на административния съд не са обсъдени представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Върховният административен съд не е инстанция по същество, с малки изключения и не може да прави първоначално произнасяне по представените пред него писмени доказателства. Ако в такъв случай, Върховният административен съд сам реши делото, страната, която не е представила пред касационната инстанция писмените доказателства губи една инстанция от производството. Тази последица може да се премахне по пътя на отмяната. Следва обжалваното решение на административния съд да бъде отменено по касационен ред, като делото се върне за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд,