Решение № 2076 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2011 г.

Решение № 2076 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тексейд Риъл Истейт България" ЕООД - гр. София, представлявано от управителите Мартин Матиас Бюшен и Саед Кайали, чрез пълномощника адв. Елка Стоева, против решение № 464/28.06.2011 г., постановено по адм. дело № 969/2010 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № 1/11.08.2010 г., издаден от кмета на Община Костинброд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и представените писмени бележки на пълномощника се излагат съображения, че по делото не е установено на територията, на която се намира процесния имот да са извършвани услугите по поддържане чистотата на обществените територии и обезвреждане на битови отпадъци, поради което неправилно е определена такса за тези услуги; размерът на таксата неправилно е изчислен по отчетната стойност на имота, тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите по чл. 16а, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Костинброд, поради което таксата е следвало да бъде изчислена по реда на чл. 16а, ал. 2 от наредбата - според броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци; процесният имот се явява новопридобит, поради което таксата за битови отпадъци се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало, съгласно чл. 18 от посочената наредба. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Костинброд, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че процесният имот се намира в строителните граници на града, в които общината е организирала предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ и по аргумент от чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ таксата се събира за тези услуги, които се предоставят от общината, за които е одобрена план-сметка от общинския съвет и са определени границите и честотата на предоставянето им със заповед на кмета на общината. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата на "Тексейд Риъл Истейт България" ЕООД - гр. Костинброд, против АУЗТБО № 1/11.08.2010 г., издаден от кмета на Община Костинброд, с който е определено задължение на дружеството за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2010 г. в размер общо на 38932,33 лв. и лихви в размер на 427,25 лв. Съдът е приел, че таксата за битови отпадъци е определена за притежавания от дружеството недвижим имот, находящ се в гр. Костинброд, представляващ земя с площ от 8852 кв. м и застроена площ на сградата 4415,89 кв. м, с начин на ползване - ниско застрояване и отчетна стойност - 666342,58 лв. на земята и 5058999,38 лв. - на сградата. С акта са определени такси за услугите обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съобразно отчетната стойност на имота и размерите на таксите, определени с решение на общинския съвет, съответно в размер на 3 промила за услугата за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци и 3,8 промила за поддържане териториите за обществено ползване. Съдът е посочил, че са приети Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Костинброд, както и решение № 461 по протокол от 21.12.2009 г. на Общински съвет (ОбС) Костинброд за определяне на ТБО, а със заповед № 1108/16.10.2009 г. на кмета на общината са определени графиците и районите на сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г., графикът и честотата на сметоизвозване. Изложил е, че е безспорно, че на територията, на която се намира притежавания от дружеството недвижим имот не се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което с обжалвания АУЗТБО са определени такси само за другите две услуги по чл. 62 ЗМДТ, за които съдът е приел за безспорно установено, че се предоставят. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза, според което таксата за битови отпадъци по АУЗТБО е правилно изчислена. Съдът е направил извода, че за имота се дължат такса за обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо и такса за поддържане териториите за обществено ползване, след като не е доказано от жалбоподателя, че тези услуги не се предоставят от общината съгласно изискванията по чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено по съображенията, изложени по-долу. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че "Тексейд Риъл Истейт България" ЕООД е собственик на недвижим имот, който се намира в гр. Костинброд, м. "Червиляк" № 1, и представлява имот - земя и сгради, с площ на земята - 8852 кв. м, като поземленият имот е придобит от дружеството по нот. акт № 66, том I, рег. № 494, дело № 63/2008 г. на нотариус с рег. № 211 с район на действие Районен съд гр. Костинброд, описан като съставляващ имот № 4133 до кв. 203 по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № АБ-147/1983 г. и заповед № 98/23.01.2008 г. С констативен акт от 14.12.2009 г. е установена годността за приемане на строежа; имотът е въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 62/22.12.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "Складова база и офиси", находящ се в УПИ 4133, кв. 203 по плана на гр. Костинброд. Не се спори също, че от дружеството е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 293/29.06.2010 г., в която е декларирана отчетна стойност на земята - 666 342,58 лв. и на сградата - 5058999,38 лв., както и декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 996/29.06.2010 г. (подадена съгласно чл. 17, ал. 2 ЗМДТ в редакцията, която е в сила от 1.01.2010 г., на основание § 21 ПЗР ЗИД ЗМДТ, ДВ, бр. 95/2009 г.), декларирана е разгърната застроена площ 5375,65 кв. м; приложена е счетоводна справка за формиране на себестойността на ДМА - производствена сграда с административна част, в които е посочена отчетна стойност на актива - 5 058 999,38 лв., както и отчетна стойност на притежаваната земя - 666 342,58 лв. Не се спори между страните, че през 2010 г. на територията, на която се намира притежавания от дружеството имот не е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и че с обжалвания пред съда АУЗТБО не е определена такса за такава услуга. С процесния АУЗТБО е определено задължение за такса за обезвреждане на отпадъци и поддържане на дело и за такса за поддържане на чистотата на обществени територии за 2010 г. в размер общо на 38932,33 лв., като спорът по делото е относно дължимостта на тези две такси. От правна страна, съгласно на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. т. 1 - 4). В чл. 63, ал. 1 е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване не дето за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а според ал. 2 на същия член, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В конкретния случай се установява, че от общински съвет Костинброд е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Костинброд (наричана по-долу "наредбата"), като по делото е представен текст на тази наредба, който е в сила от 1.02.2003 г., с последващи изменения и допълнения, последното от които с решение № 45/30.01.2008 г. Наред с това по делото са представени решения на общинския съвет, с които са правени последващи изменения на тази наредба, както следва: решение № 262 от заседание на 30.01.2009 г., решение № 459 от заседание на 21.12.2009 г. и решение № 744 от заседание на 22.12.2010 г. По делото не е представен текста на наредбата, действащ през 2010 г., в който да са включени всички изменения и допълнения, в сила към този период. С решение № 461 от заседание на общинския съвет от 21.12.2009 г., взето на основание чл. 62 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е приета план-сметката на разходите за услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на населените места, и са определени размерите на таксите за битови отпадъци за 2010 г., като по т. III от решението са определени следните размери на таксата за битови отпадъци за предприятия, съгласно утвърдените райони за сметосъбиране и сметоизвозване, както следва: т. 1 за гр. Костинброд (и други населени места, изрично изброени) - такса в размер на 15 на хиляда /промила/ върху данъчната оценка, която по видове услуги е: за сметосъбиране и сметоизвозване - 8 на хиляда, за обезвреждане на отпадъци и поддържане на депото - 3 на хиляда, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3,8 на хиляда, за закупуване на съдовете за съхранение на битови отпадъци - 0,2 на хиляда; по т. 2 са определени размери на таксите за конкретни предприятия (търговски дружества), които са подали декларации по чл. 16а от наредбата. Сред тези предприятия не фигурира дружеството-жалбоподател. На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на община Костинброд е издал заповед № 1108/16.10.2009 г., с която по т. 1 е наредил в зоната на сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г. да бъдат включени всички жилищни и вилни имоти, собственост на граждани, находящи се в посочените населени места; по т. 2 е наредил в зоната на сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г. да бъдат включени всички жилищни, административни, производствени и търговски сгради, собственост на фирми, находящи се в регулационния план на гр. Костинброд и други /изрично изброени/ населени места; по т. 3 от заповедта е определена честотата на сметосъбиране и сметоизвозване за имотите по т. 1 и т. 2, а по т. 4 от заповедта - честотата на сметосъбиране и сметоизвозване за фирми, подали декларация по чл. 16а, ал. 2 от наредбата по чл. 9 ЗМДТ. От съдържанието на заповед № 1108/16.10.2009 г., издадена от кмета на общината е видно, че в нея са установени единствено районите, в които се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване и съответно - честотата на предоставянето на тази услуга. За другите две услуги по чл. 62 ЗМДТ не са определени нито районите, нито честотата. Същевременно е предвидено, че сметосъбирането и сметоизвозването за жилищни и нежилищни имоти на предприятия се предоставя само за имотите в регулационния план на гр. Костинброд. Доколкото при действието на Закона за устройство на територията (ЗУТ) понятието "регулационен план" не съществува като легално понятие, то по делото е следвало да бъде изяснено кои имоти се имат предвид в приложимата за случая т. 2 от заповед № 1108/16.10.2009 г. на кмета на общината, като имоти (по-конкретно сгради), "находящи се в регулационния план на гр. Костинброд". По делото е останал неизяснен въпросът дали процесния имот се намира в границите на подробния устройствен план, като в тази връзка съдът неправилно не е уважил искането на жалбоподателя за събиране на доказателства за установяване на местоположението на имота. От приложената към заключението на съдебната експертиза скица от окончателен проект на общ устройствен план (л. 122 от делото) не може да се установи местоположението на имота, тъй като на тази скица не са нанесени никакви означения на имоти (или ако такива съществуват те са нечетими и неясни, предвид размера им), а показването на имота от вещото лице, което е направено в съдебното заседание, в което е изслушано заключението - 30.05.2011 г., и е отразено в съдебния протокол е напълно неразбираемо, тъй като в протокола не са записани никакви данни относно това "показване" (дословно е записано: "Вещото лице посочи имота на приложената към заключението на вещото лице скица"). Въпреки че обсъжданата заповед в т. 2, се отнася до районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а такава такса не е определена в процесния АУЗТБО, то отговора на въпроса кои имоти са включени в районирането по т. 2 от заповедта е съществен за правния спор, тъй като съгласно чл. 14, ал. 3 от наредбата по ЗМДТ, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Този текст на наредбата всъщност преповтаря законовия текст на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ. Посоченият законов текст е общ и заедно с текста на ал. 2 от същия чл. (цитиран по-горе) дава задължителни указания за подзаконовата нормативна регламентация, която следва да бъде направена с наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. В конкретния случай обаче в заповедта на кмета на общината не са посочени границите на районите, в които се извършва всяка от трите услуги по чл. 62, а са посочени само районите, в които се предоставя една от трите услуги - тази по сметосъбиране и сметоизвозване. Поради това, след като дори не са определени районите, в които се предоставят другите две услуги - по обезвреждане в депа и други съоръжения за битови отпадъци и по поддържане на териториите за обществено ползване, то изобщо не може да се приеме за безспорно, както е приел първоинстанционния съд, че е установено предоставянето на тези две услуги. В чл. 14, ал. 3 от наредбата е предвидено заплащане на такси за тези две услуги и в райони, в които не се предоставя сметосъбиране и сметоизвозване, но това не означава, че заплащането на тези такси се дължи дори и без да са предоставяни. В този смисъл приложение намират разпоредбите на чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, които посочват в кои случаи таксите за двете услуги не се дължат и по аргумент за обратното - регламентират дължимост на таксите за тези две услуги само при реалното им предоставяне. Предвид това за правилното решаване на правния спор съдът е следвало да изясни дали на територията на гр. Костинброд се предоставя услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и дали на територията на общината съществува депо за битови отпадъци и/или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които реално да функционират. За установяването на тези релевантни факти могат да бъдат събрани доказателства и съответно - да бъдат обсъдени вече събраните доказателства, за включването на разходите за тези две услуги в план-сметката на общината, да бъдат събрани доказателства за съществуването на депо и експлоатацията му (акт за собственост и ползване и съответни разрешения за депото), пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други отчетни документи за извършените дейности по поддържане на териториите за обществено ползване, както и заключение на съдебна експертиза, което въз основа на съответните счетоводни документи да установи дали са извършвани посочените дейности за поддържане на териториите за обществено ползване, дали общината притежава собствено депо за битови отпадъци, или ползва такова на друга община, съответно дали отчита разходи за поддържането му и т. н. Следва да се отбележи, че в изслушаното по делото заключение непълно необосновано е прието, че съществува депо за отпадъци, а общината била задължена да провежда мероприятия по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, само въз основа на данни от разговор (в заключението е посочено на стр. 4, " При проведената среща в общината ми беше разяснено, че ..."). В тази част заключението е необосновано и съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като го е възприел безкритично, без да го обсъди заедно с останалите доказателства и обстоятелства по делото. Наред с горното, делото е останало неизяснено и в частта относно основата за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Съгласно § 1, т. 16 ДР ЗМДТ "основа" за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв.) 1 човек, лв./куб. м изразходвана вода и други. Отговорът на въпроса върху каква основа се определя размера на таксата за битови отпадъци е съществен, тъй като за да се изчисли дължимия размер на конкретно задължение за ТБО следва приетият от общинския съвет в решението по чл. 66 ЗМДТ (в случая решение № 461/21.12.2009 г.) размер на таксата (в промили) да се умножи по основата, приета от общинския съвет за изчисляване на размера на задължението, в случаите когато е приложен реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, в който е предвидено, че когато не може да се определи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В конкретния случай, в наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ, съгласно изменението и допълнението, направено с решение № 262 по протокол от 20.01.2009 г., е предвидено, в чл. 16а, ал. 2, че за нежилищни имоти размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, или пропорционално върху данъчна оценка. От съдържанието на наредбата и на посоченото решение за изменението, по начина по който са представени по делото не е ясно дали е запазен останалия текст на чл. 16а, ал. 2 от наредбата, така както е посочен в пълния текст на наредбата преди изменението (коментираният текст е на стр. 76 от делото). Не е ясно също така какъв е смисъла на последващото изменение на чл. 16а, ал. 2 от наредбата, направено с решение № 459 от заседание на общинския съвет на 21.12.2009 г., чийто § 2 гласи следното: "В чл. 16а, ал. 2, в първото изречение, след думите "данъчната оценка" се добавя наклонена черта стойност". Ако замисълът на последното посочено изменение е бил текстът да придобие съдържание "За нежилищни имоти размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, или пропорционално върху данъчна оценка/стойност", то последната хипотеза е неясна, тъй като понятие "данъчна стойност" за целите на определянето на местните такси (и данъци) не съществува. Подобни съображения са относими и за изменението на наредбата с § 3 от решение № 459/21.12.2009 г. на общинския съвет, с което е предвидено: В чл. 16а, ал. 5 в първото изречение след думата "съдове" да се добавя "установи от служители на общинската администрация" и след думата "данъчната оценка" се добавя наклонена черта отчетената стойност". Наред с това, от пълния текст на чл. 16а от наредбата (съгласно редакцията, по която е представен пълния текст на наредбата) се налага изводът, че разпоредбата се отнася само до таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Относно другите две услуги - обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване, основата за определяне на таксите е регламентирана в чл. 14, ал. 3 от наредбата, като след допълнението с решение № 262 от 30.01.2009 г., текстът би следвало да гласи следното: "За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, която се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота". Този текст съответства и на текста на т. III от решение № 461 от 21.12.2009 г. на общинския съвет, с което са определени размерите на таксите за битови отпадъци по видове услуги, като този размер е определен в промили върху данъчната оценка. Изложеното налага извода, че дори и да се установи, че са предоставяни услугите по ползване на депо за битови отпадъци и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, то размерът на таксата за тези услуги следва да бъде определен пропорционално върху данъчната оценка на имота, а не върху отчетната стойност. Несъмнено не става въпрос за едни и същи стойности, тъй като данъчната оценка се определя по приложение № 2 съм ЗМДТ - Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти, а отчетната стойност съгласно определението по § 1, т. 17 ДР ЗМДТ представлява стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. По делото е установена отчетната стойност на процесния имот и за нея не съществува спор между страните, още повече че тя е декларирана от жалбоподателя в подадените декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ. Няма данни обаче за данъчната оценка на имота по приложение № 2, която според чл. 14, ал. 3 от наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ представлява основа за определяне на таксата за ползване на депо за битови отпадъци/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато имотът се намира извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто според наличните доказателства към настоящия момент се оказва процесния имот. Следва да се отбележи, че изменението на чл. 14, ал. 3 от наредбата, което е направено с решение № 744 от 22.12.2010 г. на общинския съвет не намира приложение в случая, тъй като не се отнася за 2010 г. Очевидно е обаче, че съдебният акт не може да бъде обоснован с предполагаемия текст на подзаконовия нормативен акт (наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ), което налага по делото да бъде събрана наредбата в актуалния й текст, действащ през 2010 г. и приложимите разпоредби да бъдат подложени на обстойно тълкуване, включително предвид приложимите законови разпоредби. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост. Същото следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че възражението в касационната жалба за дължимост на ТБО за 2010 г. от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало, е неоснователно, тъй като такава възможност е предвидена в чл. 18, ал. 1 от наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ само за случаите, при които ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като по делото са представени доказателства за приемане годността на сградата и въвеждането й в експлоатация през м. 12.2009 г., а процесното задължение за ТБО се отнася за 2010 г. Възраженията във връзка с приложението на чл. 16а, ал. 2 и ал. 5 от наредбата не са обосновани, тъй като касаторът не поддържа твърдение, нито по делото са налице данни, че за 2010 г. е подадена декларация по чл. 16а, ал. 2 от наредбата, включително в срока по последното изречение от тази алинея. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,