Решение № 15178 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2012 г.

Решение № 15178 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Куарт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Н. Здравков", № 13, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя Петър Любенов Маринов, против Решение № 2775/25.11.2011 г. на Варненски административен съд, по адм. дело № 2710 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 271100495/14.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 365/6.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото - неоснователна. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото на данъчен кредит на ревизираното лице по три фактури № 134/18.02.2010г и № 135/22.02.2010 г., издадени от "Атаси" ЕООД и № 0..01/2.03.2010 г., издадена от "Атаси 2010" ООД и предмет "шарен слънчоглед", съответно 21 тона, 44 тона и 66 тона. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по трите фактури, съдът е приел на първо място, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на приложимите процесуални разпоредби. На следващо място съдът, като е съобразил, че наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а доказателствената тежест за нейното установяване лежи върху лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало това право, въз основа на събраните по делото доказателства и след съвкупната им преценка, е приел, че не е установено осъществяването на доставките чрез прехвърляне на право на собственост върху стоките по трите фактури, съответно 21 тона, 44 тона и 66 тона шарен слънчоглед. Съдът е счел, че не е доказано доставянето на стоката досежно транспорта, съхранението, препакетирането и натоварването на стоките, съответно не е доказана реалността на процесните доставки и по трите фактури данъчен кредит е приспаднат неправомерно. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представените по делото ревизионни актове на преките доставчици "Атаси" ЕООД и "Атаси 2010" ООД. Наличието на издаден ревизионен акт на прекия доставчик, който включва и периода на процесните доставки, сам по себе си не доказва, че доставките са реални, независимо че липсва корекция на начисления данък в тази част. В тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички предпоставки за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, едно от които е наличие на данъчно събитие. Наличието на данъчно събитие се установя при условията на пълно доказване чрез представяне и позоваване на доказателства и доказателствени средства, относими към обстоятелствата, които имат значение за възникване на данъчно събитие съобразно конкретния предмет на фактуриране. В случая, в тежест на РЛ е да установи прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните родово определени вещи, наличието на количествата при прекия доставчик, транспорта, съхранението, пакетирането, натоварването на стоките, извършването на последващи облагаеми доставки с тях. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на чл. 110 - чл. 113 ДФЕС и чл. 167 от Директива 2006/112., залегнало в писменото становище на касатора, раздел IV, е неоснователно. Поставените въпроси касаят преценка на факти и обстоятелства, която преценка е изцяло в компетентността на националния съд. Националният решаващ съд е компетентен да установи фактическата обстановка по спора с който е сезиран. В случая нито не се иска тълкуване на разпоредби от акт на орган на Европейския съюз, нито значението и смисъла на относими и приложими за спора разпоредби на акт на ЕС, в частност на чл. 110 - чл. 113 ДФЕС и чл. 167 от Директива 2006/112, са неясни за касационния съд. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост предвид преценката на решаващия съд да не кредитира част от изслушаните свидетелски показания. Обратно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил тези показания и е направил изводи, въз основа на тях и при съвкупна преценка с останалите събрани доказателства по делото. Изводите на съда са мотивирани. Несъвпадението им с тезата на жалбоподателя не е порок на решението. Съдът е допуснал поисканите от страните доказателства и доказателствени средства, изяснил е фактическата обстановка по спора, обсъдил е всички събрани доказателства, мотивирал е своите фактически и правни изводи. Обратно на твърденията на касатора, съдът е длъжен като инстанция по съществото на спора да изследва всички предпоставки и условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и правомерното начисляване на данъка, независимо от това дали са посочени или не като основания за отказ от приходните и решаващите органи. Съдът е длъжен също така да извърши преценка на всички обстоятелства, относими към извършване на доставките, независимо дали приходните органи са се позовали на наличието или липсата на осъществяването им. Неоснователни са оплакванията на необоснованост на решението относно направения фактически извод за недоказаната реалност на доставките, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Съгласно обясненията и твърденията на РЛ и неговите преки доставчици фактурираната стока по трите фактури се е намирала в склад в гр. Ямбол като след закупуването й е транспортирана от получателя /"Куарт" ООД/ до последващия получател като ВОД на територия на държава-членка на ЕС. Спорно е дали е налице прехвърляне на собственост, реално получаване на стоката, а оттам и наличие на данъчно събитие между доставчика и получателя. Относно договорните отношения между страните и редовното счетоводно отразяване на операциите, както при доставчика, така и при получателя, не е налице спор, което е видно и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Относно прехвърлянето на правото на собственост върху родово-определени вещи, каквито са процесните, се прилага правилото по чл. 24 ЗЗД, което гласи, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В процесния случай, се твърди, че правото на собственост е прехвърлено при предаването по силата на пътно-прехвърлителни разписки. Представени са пътно-прехвърлителни разписки от 23.02.2010 г. /л. 269 от делото/ и от 25.02.2010 г. /л. 263 и 276 от делото на АС Варна/, от които е видно съответно, че "Атаси " ЕООД предава на "Куарт" ООД, съответно 22 020 кг., 21 520 кг. и 21 660 кг. шарен слънчоглед. Не е посочено съотнасяне към издадени фактури и място на предаване. При тези данни не може да се направи ползващият касатора извод, че правото на собственост върху стоката, предмет на процесните три фактури, е прехвърлено. Не е налице съвпадение между фактурираните и предадените количества, нито по дата, нито по количество. В този случай правилото на чл. 24 ЗЗД е неприложимо, тъй като не е доказано надлежно предаване на фактурираната родовоопределена стока между получател "Куарт" ООД и доставчик "Атаси" ЕООД. Относно доставчика "Атаси 2010" ООД липсват каквито и да било доказателства за предаване на фактурираната на 02.03.2010 г. стока. Отделно от горното, пътно-прехвърлителните разписки са с непълни реквизити, липсват доказателства за извършеното натоварване на стоките. При наличие на твърдения за съхранение на стоки, принадлежащи на различни лица, в случая на "Атаси" ЕООД и "Атаси 2010" ООД, в един и същи склад, но при липса на данни за разделен начин на отделяне и съхраняване, при който да са ясно и доказуемо разграничени стоките, имащи еднакъв предмет и различни собственици, не може да са направи категоричен и ползващ касатора извод относно надлежното прехвърляне на право на собственост по всяка от трите процесни фактури, както между доставчика "Атаси" ЕООД и РЛ, така и между доставчика "Атаси 2010" ООД и РЛ. Не е доказано индивидуализирането на стоките по трите фактури, поради което недоказано се явява прехвърлянето на право на собственост върху тях, а оттам и наличието на данъчно събитие по всяка от трите фактури. Предвид това, както и предвид недоказване на натоварването и последващото транспортиране на стоки, за което първоинстанционният съд е развил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, не са налице реално извършени доставки, по които да се следва приспадане на данъчен кредит. В тази връзка следва са отбележи, че по заявките за транспортиране на стоките, с които се твърди, че са извършени последващи облагаеми доставки - ВОД - е отбелязано като място на товарене склада в гр. Ямбол, но в международните товарителници /CMR/ относно товаренето на стоките е отбелязано "Куарт" ООД. За "Куарт" ООД не се твърди да разполага със собствени бази за съхранение на зърно /слънчоглед/, нито са налице данни за такива, ползвани самостоятелно от дружеството. Не е отразено в товарителниците, че слънчогледът е натоварен от базата, ползвана от преките доставчици на "Куарт" ООД в гр. Ямбол, поради което не може да се приеме за доказано твърдението на РЛ, че един и същ, закупен от него слънчоглед по процесните три фактури, е предмет на последващи облагаеми доставки и транспорт за страна от ЕС - Германия. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на процеса, юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи поради липсата на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение