Решение № 9685 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2017 г.

Решение № 9685 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-Б., срещу решение № 1186/28.06.2017 г. постановено по адм. д. № 1598/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта с която е изменен ревизионен акт № Р-02000215004452-091-001/17.12.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Б., потвърден частично с решение № 145/15.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Б., относно определените задължения на К. П. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., както и по отношение на частта, с която е отменен ревизионния акт в частта му относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., както и за вноски за фонд ДОО; за фонд ДЗПО в УнПФ, за вноски за НЗОК за данъчни периоди 2011 г.; 2012 г. и 2013 г. Касаторът намира, че при постановяване на решението, съдът неправилно е приложил материалния закон, поради което съдебния акт страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според мотивите на обжалването, изготвеният паричен поток на лицето въз основа на който се е произнесъл съда за 2009 г.; 2010 г. и 2012 г., е некоректен и не е в унисон с постоянната съдебна практика на Върховен административен съд по аналогични казуси. Изложени са подробни съображения относно сумите включени в паричните потоци на ревизираното лице, като се сочи че липсват доказателства относно твърденията за предоставените в заем парични средства. Свидетелите не са разпитани по делото и не са потвърдили даването на заемите, а част от тях и не са намерени. При постановяване на решението не са отчетени близките връзки между физическите лица, които са предоставяли парични средства в заем, а освен това и установените от НАП търговски сделки, които не са възприети като такива от решаващия състав. Ответникът по касационната жалба, не се явява и не се представлява пред настоящата инстанция. Не изразява становище по обжалването. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционният съд, е постановено след изясняване на делото от фактическа страна и в съответствие с материалния закон. В решението си съдът е изложил подробни и непротиворечиви мотиви, които кореспондират на приложимите разпореди. При постановяване на решението не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС- Б., е бил ревизионен акт № 02000215004452-091-001/17.12.2015 г. издаден от органи по приходите, частично потвърден с решение № 145/15.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Б., с който на К. Ж. П. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 076.80 лв. и лихви 3 504.30 лв.; за 2010 г. в размер 1165.30 лв. и лихва 551, 94 лв. и за 2011 г. в размер на 3 089 лв. и лихва 1 143.01 лв.; вноски за фонд ДОО общо в размер на 2 990.04 лв. и лихви в общ размер 1285.52 лв.; вноски за фонд УнПФ общо в размер на 1 104 лв. и лихви 476.89 лв. и вноски за НЗОК общо в размер на 1776.4 лв. главница и лихви в размер на 644,13 лв. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила. По същество ревизионният акт е преценен като частично незаконосъобразен. За да обоснове крайният си извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт, Административен съд - Б. е приел, че неправилно в ревизионното производство са определени паричните потоци на К. П., като не са й признати приходите, които е твърдяла, че има. Според ревизиращите органи сумите получени от А. А., А. А., Х. Х. и В. Д. представляват други необлагаеми доходи, а не върнати заеми, които преди това им е предоставило ревизираното лице. Според съда, изводите на данъчната администрация се основата на предположения и догадки, което е недопустимо. Игнорирана е доказателствената сила на представените по делото договори и разписки за предоставени суми. Не са възприети от съда аргументите на ревизионния акт, че дружеството на жалбоподателката "Д." ЕООД, има установени търговски взаимоотношения със "Александър и Н. 2005" ООД и осъществените плащания от лицата А. А. и А. А. са свързани с закупуване на стока, т. е. парите са плащане за получената стока. Решаващият състав е изложил мотиви, че не е установено между дружествата да са извършвани доставки и освен това лицата, които са внасяли сумите не е установено да са били пълномощници на дружеството т. е. не може да бъде прието, че са действали от негово име и за негова сметка. Освен това дори това да са суми заплащани по повод търговски взаимоотношения, остава неясно защо те са приети от органите по приходите като доходи на лицето с неустановен произход. Твърдението, че са плащани по повод доставка на стоки налага извод, че същите представляват доход от търговската дейност на представляваното от К. П. търговско дружество и не могат да бъдат включени в паричните потоци на лицето като доходи с неустановен произход. По същият начин са преценени от първоинстанционният съд и сумите за които се твърди, че са върнати заеми от В. Х. и Х. Х.. Не са установени търговски взаимоотношения между ревизираното лице и представлявано от В. Х. дружество "В." ООД. Съдът е приел, че въз основа на сключени предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти ревизираното лице е разполагало с парични средства, които не са включени като приходи в паричните потоци извършени в хода на ревизията. Съгласно приложен по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между К. П. и К. Ж. от една страна и "С." ЕООД. Договорено е, че срещу сумата от 75 000 лв. на дружеството се продават конкретно описани недвижими имоти. В полза на К. П., по силата на този договор е предоставена сумата от 59 000 лв. тези пари не са отчетени като приход при ревизията. По същия начин е подходено и към получената по договор от 15.01.2010 г. сума от 26 000 лв. Съдът е преценил, че са налице сключени между страните договори, които не са създадени само за нуждите на ревизионното производство. Преценката му се основава на констатацията, че сумите по договорите са отчетени в счетоводството на "С." ЕООД и освен това е публикувана в годишния финансов отчет на дружеството. По тези съображения е прието, че като налични средства в паричния поток на жалбоподателката за 2009 г. следва да се включи и сумата от 59 000 лв. Аналогични са мотивите на съда и за 2010 г., когато заплатената сума по договор от 15.01.2010 г. в размер на 26 000 лв. Между ревизираното лице и П. П. на 15.01.2011 г., е сключен договор за поръчка, по силата на който К. П. от името и за сметка на възложителя следва да закупи недвижими имоти, които отговарят на определени критерии. За тази услуга на лицето е преведена сумата от 35 000 лв., като за предоставянето на сумата е изготвена нарочна разписка. Въз основа на това съдът е приел, че е неправилно сумата от 35 000 лв. не е включена в наличните парични средства за 2011 г. Изслушана по делото и неоспорена от страните е приета ССчЕ и допълнение към нея. Въз основа на изготвените от експерта парични потоци на ревизираното лице е изменен ревизионния акт, като са определените задължения на лицето са намалени. АС-Б. е приел, че не са събрани доказателства ревизираното лице де е предоставяло парични заеми на А. Р. и В. В.. Като е обосновало изводите си с факта, че лицата не са потвърдили получаването на заемите. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените при обжалването доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС-П., като не са допуснати действия в процесуалната му дейност, които да съставляват съществено нарушение. При преценка на законосъобразността на акта по същество, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обосновал изводите си относно формираните нови парични потоци за 2009 г.; 2010 г. и 2011 г., като въз основа на това е изменил ревизионния акт. От мотивите на оспореното решение е видно, че неправилно органите по приходите не са включили в паричните потоци на ревизираното лице сумите по сключените предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти както следва: за 2009 г. - 59 000 лв.; за 2010 г. - 26 000 лв., за които са представени разписки за предаването им и за сумата от 35 000 лв. в 2011 г., която също е платена в брой съгласно договор за поръчка сключен на 15.01.2011 г. Споделят се подробните мотиви на решаващият състав на АС-Б. относно формата на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти и неотносимостта на чл. 292, ал. 3 от ЗЗД в конкретния случай. Разсъжденията относно това защо не са потърсени от П. П. дадените парични суми или не е изискано изпълнените по договорите, както връщане на сумите не са относими към правния спор, тъй като касаят отношения между страните по едно облигационно отношение. Не почиват на доказателствата по делото, твърденията на касатора, че положения подпис от П. П., под предварителния договор за покупко-продажба на земеделски земи през 2009 г. е различен от този положен от него под учредителния акт на "К. и." ЕООД. Тези твърдения са недоказани, те се основават на възприятията на ревизиращите органи. Не е установено с надлежни доказателства, събрани по установения процесуален ред, че П. П. не е подписал предварителния договор сключен на 05.01.2009 г. Нещо повече, при ревизията не е ценен фактът, че лицето е потвърдило в писмените си обяснения даването на сумата както през 2009 г., така и в следващите години 2010 г. и 2011 г. Подробно в мотивите на обжалваното решение е обосновано на какво основание и въз основа на кои доказателства е прието, че следва да бъдат променени сумите по паричните потоци на ревизираното лице. Вярно е, че данъчните органи имат задължение да изследват възникналите облигационни отношения с цел установяване на дължимите данъци от страните по сделката. При тази своя дейност обаче и при тълкуването на правните норми, същите следва да изхождат от основни понятия и принципи на правото, като влагат в тях общовалидния смисъл и се основават на доказателствата. В конкретния случай, събраните в хода на ревизионното производство доказателства са преценени неправилно и не са обсъдени доказателства за налични средства у ревизираното лице, за които са представени документи. По същия, начин не са ценени като доказателства и представените по делото договори за заем и разписки към тях, само защото е прието, че те са съставени за нуждите на ревизионното производство. Като е пренебрегнат фактът, че лицето е разполагало със средства, които може да даде в заем и получаването на сумите е установено с разписки и писмени обяснения от лицата. По отношение на А. Р. и В. В., които не са потвърдили получаването на сумите не е възприета защитната теза на ревизираното лице. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е възложил на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза да определи размера на доходите и разходите на лицето за процесните периоди. Решението е съобразено с изслушаната експертиза и допълнението към нея, които не са оспорени по предвидения в закона ред. Съдът се е позовал на експертното заключение, като е възприел за правилни изготвените от вещото лице парични потоци и резултата от тях, които не са били оспорени в хода на процеса и във връзка, с които не е искано събиране на нови доказателства. Съдът е извършил надлежна съпоставка между установените доходи и реално доказаните разходи и на тази база е преизчислил размера на дължимия данък и съответните лихви. Конкретни оспорвания относно точността на математическите изчисления не са правени в хода на процеса. Изразените в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"-Б., съображения по същество представляват несвоевременно оспорване на експертното заключение, във връзка с което не е поискано събиране на доказателства. Свързани с изводите за наличие на парични средства у ревизираното лице и липсата на доходи с неустановен произход са и изложените мотиви на първостепенния съд относно задълженията относно УПФ, здравно осигуряване и ДОО. Не са налице основания за начисляване на допълнителни задължения, тъй като К. П. се е осигурявала чрез "Д." ЕООД, като е внасяла авансово вноски върху минималния размер на осигурителния доход. С оглед гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците визирани в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производството не следва да се присъждат, тъй като на касатора с оглед изхода на спора такива не се дължат, а от ответника не е направено искане в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение