Решение № 8145 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3955/2015 г.

Решение № 8145 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3955/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез проц. си представител ю. к. Стела Щерева, против решение № 731/11.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9551/2013 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Галиция" ООД, представлявано от управителя си Цветомир Стефанов Найденов против решение № 187 от 11.04.2013 г., с което е одобрен ПРЗ на м. ЖК "Красно село - Плавателен канал - север" по плана на гр. София, в частта относно УПИ I-16, 17, 21 - за офиси, от кв. 315а по оспорения план за ЖК "Красно село - Плавателен канал - север". Съдът е отменил решението на СО в оспорената му част и е изпратил делото като преписка на административния орган за произнасяне, съобразно указанията от съдебния акт. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспореното решение е прието на основание чл. 22, ал. 4-7 вр. чл. 110, ал. 4 от ЗУТ за преструктуриране на жилищни комплекси, с оглед съобразяване с предвижданията на ОУП. Съдът е приел решението за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процедурните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Относно поддържаното касационно основание за недопустимост на съдебното решение - такова не е налице. Доводите във връзка с чл. 159, т. 1 и 4 от АПК са неоснователни. Жалбата е депозирана в срок и от страна, която има качеството на заинтересована по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, при доказано право на собственост на имота, засегнат от предвижданията на плана. Предвид подадената жалба и направеното уточнение за предмета на оспорване и предвид определение на ВАС от 1.04.2014 г. жалбоподателят отговаря на критериите за страна, която има качеството на заинтересовано лице. Налице е касационно възражение, обосновано с изключване на УПИ I - 16, 17, 21 от обхвата на одобряване на ПУП - ПР. От заключението на експертизата се установява, че имотът е включен в графичната част на оспорения план, като УПИ I - 16, 17, 21. Предвид изложеното, правилно съдът е приел допустимост на жалбата. Недопустимостта е налице при липса на процесуална предпоставка или съществуваща процесуална пречка за конкретно производство. В настоящия казус законосъобразно е приета липсата на такива основания, като изводите на съда са обосновани. При разглеждане на спора по същество с оглед чл. 168 от АПК съдът е обосновал извода за нарушение на закона и допуснати нарушения на процедурните правила. Оспореното решение на СОС е прието на основание чл. 22, ал. 4-7 от ЗУТ във вр. с преструктуриране на ЖК "Красно село", с оглед съобразяване с предвижданията на ОУП (чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 134, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от ЗУТ). От доказателствата, вкл. заключението на СТЕ, се установява, че имотът е в жилищна устройствена зона с комплексно застрояване. Съгласно приложимия РЗП имотът е отреден за свързано застрояване, каквото е и съгласно ОУП. Не са нарушени изискванията на чл. 22, ал. 6 и 7 от ЗУТ. В посочените норми са регламентирани условията за спазване на устройствените показатели, което се отнася за непредвидени за застрояване до момента имоти. За спорния имот, който е урегулиран в самостоятелно УПИ и предвидено по действащия план застрояване, одобреният план не налага изменение по същество. Констатирано е, обаче, разминаване между текстова и графична част на одобрената регулация, което води до невъзможност безпротиворечиво да се приеме какво е одобрено като част от плана. Доводите в касационната жалба в тази насока са неоснователни и по същество не променят извода за допуснато съществено нарушение на процедурните правила. Позоваването на неуредени сметки по регулация, за които е необходимо сключване на договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ е неоснователно. Със заповедта от 2003 г. за одобрената промяна на КП за ПИ 16 и 21, отнасяща се за границата между тях и е постигнато съвпадение между имотна и кадастрална граница като с това не може да се обосновава отреждане на част от ПИ 21 за УПИ I - 16, 17, 21. Промяна на действащия РП от 1999 г. относно УПИ I не е налице, при което няма и неуредени сметки по регулация. При тези обстоятелства съдът е направил извод, съответстващ на доказателствата и при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, преценени с оглед чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и тъй като няма направено искане, както и доказателства в тази връзка - не следва да се присъждат разноски. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав