Решение № 1712 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2015 г.

ВАСIV отделение09.02.2017 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 456 от 14.07.2015 г., постановено от Административен съд - П., II -ри състав, по адм. д. № 294/2015 г. ОСЪЖДА Ц. А. Ц. от с. К., община Л., област П., да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1712 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Ц. от с. К., община Л., област П., подадена чрез упълномощен адв. Попова, против решение № 456 от 14.07.2015 г., постановено от Административен съд - П., II -ри състав, по адм. д. № 294/2015 г. С жалбата и с допълнителни молби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът заявява, че съдът не е обсъдил приетата съдебно-техническа експертиза, която е непълна и не е отговорила на предназначението си. Твърди, че заявените за подпомагане площи са различни от тези в одобрения специализиран слой през 2014 г., както и са неправилни изводите на съда относно изискването на чл. 28, ал. 2 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено, като претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Захариева, която с писмено становище пледира за отхвърлянето й и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след направения анализ на събраните по делото доказателства и приетата съдебно - техническа експертиза е установено, че по отношение на заявените за подпомагане едни и същи парцели по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 143,98 ха и по Схема за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - 143,98 ха е налице недопустимост /наддеклариране/ от 91,63 ха по СЕПП и 91,63 ха по НР2. Според участващия по делото прокурор е налице застъпване по отношение на 4 от парцелите и 12 парцели попадат извън допустимия слой за подпомагане поради непочистена храстовидна растителност и камъни, поради което недопустимите площи за подпомагане по СЕПП и по НР2 са над 50 %, което не е опровергано от приетата СТЕ. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Ц. А. Ц. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 456 от 14.07.2015 г. е отхвърлена жалбата на Ц. А. Ц. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - УРН: 606597, с изх. № 02-130-6500/3107 от 12.08.2014 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - П. е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, тъй като съдържа подробно и конкретно посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че процесното уведомително писмо е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което неоснователно се твърди в жалбата, че то страда от пороците по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства и на възраженията на жалбоподателя, които е преценил, че са без правно основание. Позовал се е на приета съдебно-техническа експертиза, на свидетелските показания на допуснатия до разпит свидетел на жалбоподателя, както и на приложените към преписката по делото писмени доказателства, които не са оспорени при приемането им, и въз основа на всички тях е изведено заключение за липса на допуснати нарушения и несъответствия на оспорения администартивен акт с приложимите императивни материалноправни норми. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - УРН: 606597, с изх. № 02-130-6500/3107 от 12.08.2014 г., с което писмо е отказано заплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 44 607,64 лева и по Схемата за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ в размер на 11 069,24 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 35 433,97 лева. Не е имало спор, че жалбоподателят е подал заявление с УИН 13/170613/71460 от 29.05.2013 г. за кампания 2013 г., с което е кандидатствал за подпомагане по СЕПП и по НР2, като е заявил едни и същи парцели по двете схеми в общ размер на 143,98 ха. Относно същата кампания 2013 г. е издадена заповед № РД 09-840/2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" е обновен, а в последствие със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Безспорно е установено, че на 14.12.2013 г. жалбоподателят е подал възражение чрез ОД "Земеделие" гр. П. до министъра на земеделието и храните, с което възразява против обхвата на актуализирания специализиран слой и се иска той да бъде преразгледан в частта, относно заявените от него парцели, за които е установено несъответствие между декларираната площ и площта в добро земеделско състояние. Относно заявените парцели, които са посочени от земеделския производител във възражението, той е надлежно уведомен с писмо изх. № 94-3105 от 12.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Първостепенният съд правилно е преценил, че жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за съдебно обжалване на одобрения специализиран слой по отношение на спорните площи, заявени от него. В мотивите на обжалваното решение са отразени осъществени два вида проверки по отношение на процесните парцели. Извършена е административна проверка за двойно заявени площи или дублиране на площи, заявени от жалбоподателя и от други производители, в която са установени двойно заявени площи на части от четири от заявените парцели, относно които жалбоподателят е уведомен с писмо № 02-130-6500/4352 от 14.09.2013 г. на ДФ "Земеделие". По делото е установено, че оспорващият не се е явил в дадения му срок и не е представил доказателства досежно правното основание за ползване на застъпените площи, с оглед на което неразрешени за подпомагане са счетени части от следните парцели: 43369-436-3-2 - за 0,6 ха; 43369-476-1-2 - за 0,7 ха; 78478-1052-1-2 - за 2,09 ха и 78478-1115-1-1 - за 0,8 ха. В конкретния случай са направени и кръстосани административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства, представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели или с площите в добро земеделско състояние, като допустимия слой е определен по сателитни снимки от процесната 2013 г. При посочените проверки е установено, че части или цели парцели за 12 броя от заявените от жалбоподателя парцели попадат извън определения допустим слой за подпомагане, тъй като са с непочистена храстовидна растителност и камъни. Приетата съдебно- техническа експертиза е описала подробно визираните 12 броя парцели и части от тях, за които с процесното уведомително писмо е отказано подпомагане по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ППЗП, съответно по НР2 на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. с посочено основание - кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Първоинстаницонният съд е констатирал, че вследствие на извършените административни проверки, от заявените от жалбоподателя площи с размер 143,98 ха, е установена разлика от общо 91,63 ха между декларираната и установената площ на парцелите, която разлика надвишава 50 % от действително стопанисваните площи. Ето защо с оспорения адм. акт са наложени и санкции за бъдещ период в общ размер на 35 433,97 лева, от които 28 388,65 лева по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и 7 045,32 лева по НР2 на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. В решението е отразено, че е разпитан един свидетел, според който през 2013 г. жалбоподателят е работел запустели ниви с обща площ около 1 400 дка, които земи били почистени и превърнати в пасища. При тези вярно установени факти са формирани обосновани правни изводи. В касационната жалба се възпроизвежда твърдението от първоинстанционната жалба за неясноти и липса на мотиви в процесното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав не възприема това становище, защото от съдържанието на оспорения акт е видно, че са изложени фактически основания за неговото издаване, които съответстват на посочените правни основания. В табличен вид с текстово описание под таблиците са отразени конкретните парцели и части от тях, за които е отказано подпомагане, с оглед на което става ясно основанието за произнесения отказ за финансово подпомагане по СЕПП и по НР2. Неоснователно е и оплакването, релевирано с касационната жалба за непълнота на приетата съдебно- техническа експертиза и за необсъждането й в мотивите на обжалваното решение. Решаващият съдебен състав констатира, че заключението на вещо лице инж. С. Б. е съответстващо на поставените задачи и въпроси, като при приемане на експертизата в съдебно заседание, проведено на 22.06.2015 г., процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че няма въпроси към вещото лице и да се приеме експертизата. От съществено значение е обстоятелството, че приетата експертиза не е оспорена по съответния ред, не са поставени въпроси за допълнителна експертиза и не е поискано изслушване на тройна експертиза. При това положение първоинстнационния съд правилно се е позовал на приетата експертиза и я е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Точно е констатирано, че по заявлението на жалбоподателя са извършени задължителните административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, в резултат на които са установени основания за отказ за подпомагане на заявените площи по чл. 43, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗПЗП. Правилно е становището на първостепенния съд, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, министърът на земеделието организира актуализиране на цифровата ортофотокарта за територията на страната в период от 5 години. Според чл. 16б, ал. 1, изречение първо от посочената наредба, всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", което производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните, която завършва със заповед по чл. 16г, ал. 2 от същата наредба, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Съобразно нормата на чл. 16г, ал. 4 от визираната наредба, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че жалбоподателят е участвал в административното производство по одобряване на специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя и заповедта на министъра е влязла в сила в частта относно процесните земеделски площи. С оглед на това е законосъобразен изводът на първоинстнационния съд, че е неотносимо към правния спор възражението на оспорващият, че специализираният слой за 2013 г. е актуализиран чрез сателитно заснемане, което е извършено на 19.05.2013 г. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател за липса на извършена проверка на място и несъставяне на контролен доклад, тъй като е установено, че размерът на недопустимата за подпомагане площ е останал извън обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. Претендираната от касатора проверка на място, съобразно приложимото законодателство се извършва на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления, като жалбоподателят не е попаднал в този процент, поради което не е имало правно основание заявените от него площи да бъдат проверени на място и да се съставя контролен доклад. От съществено значение в случая е, че констатациите от административните проверки, представляващи основание за издаване на атакуваното уведомително писмо не са опровергани от жалбоподателя чрез приетата съдебно- техническа експертиза и чрез показанията на разпитания по делото свидетел. Последните са общо формулирани и не установяват точната идентификация на заявените парцели, тяхната площ и в какво точно се е изразявала твърдяната обработка. По делото липсват и доказателства за техническа и кадрова ангажираност за извършване на стопанска дейност, която да изключва констатациите за влошеното земеделско състояние на процесните площи. Не са представени и документи за закупено гориво за тракторите и машините, които според твърденията на изслушания свидетел, да са ползвани за почистване на площите, поради което само със свидетелските показания не може да се установяви, че площите, върху които са констатирани храсти и камъни, са поддържани в добро земеделско състояние, съобразно на изискванията на чл. 9 - чл. 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Първоинстанционният съд правилно е установил съответствие между констатираните при проверките обстоятелства и посочените правни и фактически основания за издадения отказ за финансово подпомагане. По делото е установен процентът на наддеклариране на площи, който не е оборен в хода на касационното производство, поради което законосъобразно и в съотвествие с приложимите разпоредби на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент ЕО № 65/2011 г. на земеделския производител са наложени санкции за бъдещ период чрез изключването му от получаване на помощи за следваща кампания, предвид неизпълнението на условията за поддържане на земята в добро земеделско състояние. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание на горното и на 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2