Решение № 16058 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5656/2013 г.

Решение № 16058 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5656/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Руменов Русков, гр. Велинград, подадена чрез адв. С. Чавдаров, срещу решение № 391 от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3149 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 131202381/22.06.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Хасково. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения РА. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата в писмена защита. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт № 131202381/22.06.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с решение № 1180/10.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който на Пламен Руменов Русков е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2008 г . в общ размер от 13 911,97 лв. и лихви върху тази сума от 6 660,50 лв.; установени са вноски за ДОО по КСО за 2007 г. в размер от 2 984,40 лв. и лихви 2 704,50 лв.; определени са вноски за ЗО по ЗЗО за периода 2007 г. - 2009 г. в общ размер от 1 515,00 лв. и лихви в размер на 668,71 лв.; определени са вноски за ДЗПО - УПФ по КСО за 2007 г. в размер от 663,20 лв. и лихви върху тази сума от 601,00 лв. Ревизионното производство е осъществено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и обхваща периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., като ревизиращите са приели, че е налице основанието по чл. 122, ал 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи от лицето, както и че декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имуществото и на финансовото му състояние за ревизирания период. За да отхвърли жалбата на РЛ, първоинстанционният съд е приел, че са били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК и ползващите се с презумптивна доказателствена сила констатации на РА за наличие на съществено превишаване на разходите над доходите на лицето, не са опровергани. За 2007 г. съдът е изследвал установения в РА паричен поток на жалбоподателя за месец януари и е приел, че е налице превишаване на разходите над приходите в размер от 16 580,00 лв. По делото е било безспорно, че за следващите месеци на 2007 г. няма несъответствия между разходите и приходите, като към 31.12.2007 г. лицето е разполагало със свободни парични средства в размер на 68 381,19 лв. При формиране на данъчната основа за облагане за 2007 г. към сумата от 16 580 лв. са прибавени сумата от 46 057,00 лв., представляваща недекларирани приходи от лихварска дейност на Пламен Русков, както и сумата от 175,00 лв. доход по трудово правоотношение. Съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, че през 2007 г. жалбоподателят е предоставял заеми на физически лица, срещу които е получил лихви в размер общо на 46 057,00 лв. Констатациите на органа по приходите се основават на приети по преписката материали, събрани в рамките на досъдебно производство с № 66 по описа на ОД "МВР" - Пазарджик за 2008 г., а именно копия на тетрадки, съдържащи информация за лица, на които, жалбоподателят е предоставял заемни средства срещу заплащането на лихви. Съдът е отхвърлил довода на жалбоподателя, обоснован с обстоятелството, че наказателното производство, образувано по повод налични данни за извършване на лихварска дейност от Русков, се води срещу неизвестен извършител, с аргумента, че фактът на недекларирани доходи от страна на жалбоподателя е установен в рамките на производства, проведени по реда на ДОПК, които са самостоятелни и различни от производствата по Наказателно-процесуалния кодекс. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, според които същите не са заплащали лихви върху предоставените им в заем парични средства от жалбоподателя, приемайки че тези свидетели са в приятелски отношения с жалбоподателя, които намаляват степента на вероятност да твърдят спрямо жалбоподателя неизгодни обстоятелства. С аналогични доводи съдът е приел, че за 2008 г. законосъобразно органът по приходите е установил недеклариран доход в размер от 6 765,00 лв., представляващ получени лихви по предоставени в заем парични средства, на базата на който е определена данъчната основа за облагане. В мотивите на съдебното решение подробно са изложени и съображения относно определените в РА на жалбоподателя вноски за ДОО, здравноосигурителни вноски и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2007 г. - 2009 г. Решението е неправилно в частта относно определените на касатора данъчни задължения, вноски за ДОО, здравноосигурителни вноски и вноски за ДЗПО-УПФ за 2007 г. В конкретния случай незаконосъобразно е прието, че е налице превишаване на разходите над приходите на Русков за 2007 г. със сумата от 16 580,00 лв., тъй като това превишение е установено единствено за периода от 1.01.2007 г. до 14.01.2007 г. При постановяване на решението в тази част съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като съобразно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчният период на облагане е календарната година, поради което недостигът на парични средства не следва да се определя помесечно, а трябва да се вземе предвид целият годишен период и да се установи салдото към 31.12. на съответната година. От констатациите в РА (стр. 4 от него) е видно, че след 28.02.2007 г. не са установени несъответствия между приходи и разходи, като към 31.12.2007 г. касаторът е разполагал със свободни средства в размер на 68 381,19 лв., т. е. към тази дата той е имал положително салдо. Ето защо неправилно е прието от органа по приходите и съда, че сумата 16 580,00 лв. следва да се включи в данъчната основа за облагане за 2007 г. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Пламен Руменов Русков против РА относно установения допълнително данък за 2007 г., определен върху сумата от 16 580,00 лв., приета от органа по приходите като превишаване разходите над приходите на лицето в периода от 1.01.2007 г. до 14.01.2007 г. Жалбата на Пламен Русков срещу РА следва да бъде уважена относно определения данък за 2007 г. по ЗДДФЛ общо в размер на 2549.10 лв. В останалата част обжалваното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора относно установения недеклариран доход за 2007 г. и 2008 г., съответно в размер на 46 057,00 лв. и 6 765,00 лв., от лихви по предоставени заемни средства на физически лица през двете процесни години. Според касатора съдът неправилно е възприел като годно доказателство по делото две тетрадки, въз основа на които органът по приходите е обосновал наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като същите не съдържат негови подписи. Изложените в касационната жалба фактически и правни доводи са аналогични с тези развити в жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд е дал отговор. Неоснователно е възражението на касатора, че приложените по делото тетрадки са негодни доказателства. Същите са били иззети като веществени доказателства от дома на касатора от органите на МВР в рамките на образувано досъдебно производство и са приобщени към събраните в рамките на ревизията доказателства по реда на ДОПК. Правилна е преценката на съда на тези тетрадки, тъй като в тях са отразени имена на различни физически лица по дати, срещу които са посочени суми, представляващи предоставени заемни средства, както и други суми, които са определени като получени лихви. От друга страна, касаторът не е оспорил авторството на вписаните в тетрадките данни по реда на ГПК, в това число не е поискал назначаване на графологична експертиза, която би могла да установи, че касаторът не е автор на отразените в тях обстоятелства. Правилно съдът е преценил показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са в близки отношения с касатора, поради което техните показания имат по-ниска доказателствена стойност. От друга страна всички те не са отрекли, че са получавали заеми от Пламен Русков. Настоящата инстанция споделя и довода на съда за самостоятелното значение на ревизионното производство по ДОПК спрямо воденото досъдебно производство по НПК срещу неизвестен извършител. Касационната жалба е неоснователна по отношение на определените вноски за ДОО, здравноосигурителни вноски и дължимите вноски за ДЗПО-УПФ за 2007 г., тъй като същите са определени върху основата на максималния осигурителен доход за тази година /16 400,00 лв./, който безспорно е бил достигнат, предвид приетите за получени, но недекларирани доходи от лихварска дейност в размер на 46 057,00 лв. В частта на решението за разноските съдът неправилно е изчислил дължимото юрисконсултско възнаграждение, тъй като при материален интерес от 29 709,28 лв., съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължат разноски в размер на 1044 лв., а не определените от съда 6 424,19 лв. С оглед уважената част на жалбата в настоящото касационно производство, решението на АС - Пловдив следва да бъде отменено и в частта на присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение за сумата над 993 лв. Касаторът е направил искане за присъждане на направени разноски за двете инстанции в размер на 515 лв., поради което в полза на Пламен Русков съобразно с уважената част от касационната жалба, следва да се присъдят разноски в размер на 45 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,