Решение № 16494 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2013 г.

Решение № 16494 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество - работодател "Вратица - Враца" АД, гр. Враца, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Юлиян Петров Димитров от гр. Монтана, срещу решение № 14 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 206/2013 г. на Административен съд - гр. Враца в частта, с която е отхвърлена жалбата на това търговско дружество срещу т. 1 и 2 по протокол от 28.03.2013 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Спорните т. 1 и 2 всъщност са задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, констатирани при проверка на 28.03.2013 г. и описани в протокола за тази проверка така:

1. Работодателят не е изпълнил задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. До момента не са изплатени дължимите трудови възнаграждения на работещите за месец декември 2012 г., с което са нарушени изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ. Например: на лицето Севдалина Стоилова Димитрова не е изплатено трудовото възнаграждение за месец декември 2012 г.

1. Работодателят не е изпълнил задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. До момента не са изплатени дължимите трудови възнаграждения на работещите за месец януари 2013 г., с което са нарушени изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ. Например: на лицето Валентина Петрова Георгиева не е изплатено трудовото възнаграждение за месец януари 2013 г.

Въз основа на тези констатации контролните органи са дали две предписания, които биха могли да бъдат обединени в едно общо предписание, но това обстоятелство е без значение за възникналия спор за тяхната законосъобразност. А тези две предписания са:

1. Работодателят да изпълни задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Да се изплати дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. Срок: 5.04.2013 г.

1. Работодателят да изпълни задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Да се изплати дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2013 г. Срок: 22.04.2013 г.

Към протокола от проверката е приложена справка изх. № 174 от 28.03.2013 г. на "Вратица - Враца" АД, изготвена и подписана от касиери главен счетоводител, според която:

а) на 25.03.2013 г. окончателно изплатена заплата за м. ноември 2012 г.;

б) за м. декември 2012 г. начислена заплата в размер на 72434,73 лв. и изплатена 3789,34 лв. през м. март 2013 г.;

в) за м. 01.2013 г. начислена заплата 75315,69 лв. и изплатена 583,81 лв. в м. март 2013 г.

С посоченото по-горе решение Врачанският административен съд е отхвърлил жалбата на работодателя срещу т. 1 и 2 от задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, като е приел, че "неизплащането в срок на дължимите трудови възнаграждения за м. декември 2012 г. и м. януари 2013 г., видно от изготвената и приложена по делото справка от гл. счетоводител на дружеството, представлява нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ".

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Врачанския административен съд е правилно (законосъобразно и обосновано) в оспорената част, поради следните съображения:

Според чл. 19, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които удостоверява със служебна карта. Инспекторите обаче са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова, дори когато изготвят актове по чл. 404 и/или по чл. 405а КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Тези актове в константната си вече практика Върховният административен съд, шесто отделение, определя като и счита за актове на дирекциите "Инспекция по труда", поради което доводът в касационната жалба, че в хода на първоинстанционното производство не била доказана административната компетентност на извършилите процесната проверка инспектори, е неоснователен. Още по-малко е основателно оплакването, че съдът не бил поискал инспекторите да удостоверят правомощията си със служебни карти. Правилото на чл. 19, ал. 2 от посочения по-горе устройствен правилник има предвид удостоверяване на правомощията със служебна карта преди започване на проверката - това удостоверяване на правомощията поставя в действие императивните правила на чл. 403а КТ, респ. разпоредените с тях задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство.

Неоснователен е и доводът, че по делото не ставало ясно какви са конкретните срокове, в които работодателят е длъжен да изплаща в пълен размер трудовите възнаграждения и от какво произтичат тези срокове - дали от закона, дали от съдържанието на самите трудови договори, дали от колективен трудов договор и т. н.

Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго - чл. 270, ал. 2 КТ. Това са сроковете, в които работодателят е длъжен да изпълнява задължението си по чл. 128, т. 2 КТ. Доколкото не е уговорено друго. Затова в чл. 128 КТ законодателят е употребил израза "уговорени срокове". Няма ли уговорено друго, сроковете за плащане на трудовото възнаграждение са законни и са тези, които установява чл. 270, ал. 2 КТ. Неизпълнението на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение в тези срокове е нарушение на трудовото законодателство, което поражда редица последици, напр. правото на работника едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор (чл. 327, т. 2 КТ), правото на работника да иска присъждане на неизплатеното му трудово възнаграждение заедно с лихва за забавата (реш. № 6 от 31.01.2008 г. по гр. д. № 60/2007 г. на ВКС, ГК, III г. о., и др.). Дори ако работодателят е спазил правилото на чл. 245, ал. 1 КТ и е изплатил трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното за работника трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, той не се освобождава от забава, респ. от отговорност за лихви (константна практика на ВКС, ГК).

Правилата на чл. 128, чл. 245 и чл. 270 КТ са задължителни, освен ако страните по трудов договор са уговорили друго и неспазването им, както и неспазването на уговореното друго (ако такова има) е винаги нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, за чието отстраняване задължително се издава предписание от контролните органи (удостоверили правомощията си със служебна карта преди да започнат проверката).

Неоснователен е и доводът, че "няма никакви данни да е проверено счетоводството, ведомостите за заплати, броя и длъжностите на работещите в предприятието към датата на проверката, уговореното трудово възнаграждение и извършената от тях работа, за да бъде направен обоснован и точен извод, както за обема на евентуалното неизпълнение (точния размер на неизплатените трудови възнаграждения, броя на работниците, на които такова се дължи, каква част е изплатена и каква е останала неизплатена), в какви конкретни срокове е предвидено изплащането и каква е възприетата в конкретното предприятие практика във връзка с изплащане на възнагражденията." Изготвената от длъжностни лица на работодателя справка е повече от красноречива - за м. декември 2012 г. начислена заплата в размер на 72434,73 лв. и изплатена 1/19 част (една деветнадесета част) в размер на 3789,34 лв. през м. март 2013 г., а за м. 01.2013 г. начислена заплата 75315,69 лв. и изплатена едва 1/129 част (словом: една сто двадесет и девета част) в размер на 583,81 лв., също в м. март 2013 г.

Когато е оспорена констатация, че дължимите трудови възнаграждения не са изплатени, още по-малко в сроковете по чл. 270, ал. 2 КТ, в тежест на работодателя е да обори тази констатация, като докаже, че акуратно изпълнява задълженията си по чл. 128, чл. 245 и чл. 270 КТ. С инвокираните в касационната жалба доводи се цели прехвърлянето на доказателствената тежест върху контролните органи, а това е недопустимо. Затова доводите в касационната жалба са неоснователни.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,