Решение № 2498 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 74/2013 г.

Решение № 2498 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 74/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник група "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР срещу решение № 6047 от 12.11.2012 г. по адм. д. № 6170/2012 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 79824 от 13.10.2011 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4, вр. чл. 172, ал. 1 ЗДвП "Изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), по отношение на Кирил Томов Томов от гр. София. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Кирил Томов Томов от гр. София счита, че жалбата следва да се отхвърли. Участвалият по делото прокурор от ВАП дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 15.11.2012 г., а жалбата е депозирана в деловодството на АССГ на 28.11.2012 г.), и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да отмени оспорения индивидуален административен акт решаващият съд е обсъдил посочените в съдържанието му 7 НП, по силата на които на водача са били отнети общо 62 контролни точки. Относно НП 89040/8.07.2008 г., 91846/15.07.2008 г., 145921/29.12.2009 г. и 21125/4.03.2009 г. е развил съображения, че няма отбелязване за начина и реда на връчване на НП, както и датата на влизането им в сила, поради което не може да се направи категоричен извод, че посочените НП са връчени по реда на чл. 58, ал. 1 или ал. 2 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). По отношение НП 1237/28.08.2008 г. е развил съображения, че няма представени доказателства за връчването му по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН, а досежно НП № 2708/16.10.2009 г. и 6086/8.12.2009 г. е приел, че представените копия от известия за доставяне не могат да удостоверят, че посочените НП са връчени на адресата по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Като краен извод, Административен съд - София град е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП, тъй като общият брой на отнетите контролни точки на Кирил Томов Томов за извършени от същия нарушения по ЗДвП е значително под разполагаемия размер от 39 контролни точки, предоставени на водача при издаване на СУМПС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правно основание за издаване на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. От друга страна, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият размер на контролните точки е предвиден и в нормата на чл. 2, ал. 1 от действащата към момента на издаване на административния акт Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка са на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. По арг. на чл. 64 ЗАНН наказателните постановление влизат в сила в случаите, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Най-сетне, относимата разпоредба за връчването на наказателните постановления е тази на чл. 58 ЗАНН, съгласно която препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя (чл. 58, ал. 1 с. з.), а когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването (чл. 58, ал. 2 с. з.). Правилно АССГ е приел, че на НП 89040/8.07.2008 г., 91846/15.07.2008 г., 145921/29.12.2009 г. и 21125/4.03.2009 г. няма отбелязване за начина и реда на връчването им, както и датата на влизането им в сила, поради което не е налице валидно изпълнение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Същото е относимо и към НП 2708/16.10.2009 г., доколкото отново няма служебно отбелязване по реда на посочената разпоредба. Представените и приети от решаващият съд докладни записки (изготвени от един и същ служител), които имат идентично съдържание, не могат да удостоверят, че Кирил Томов Томов от гр. София е търсен на посочения от него адрес. Дори и това да е така, нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН изисква изрично служебно документиране върху НП, за да се приема законовата фикция и НП да се счита за връчено от деня на отбелязването. Следователно, посочените НП не могат да представляват правопораждаща предпоставка за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка. В този ред на разсъждение, по отношение на НП 1237/28.08.2008 г. и 6086/8.12.2009 г. настоящият съдебен състав, с оглед пълнота на изложението, се счита задължен да отбележи, че НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред - чл. 59 и сл. ЗАНН. Единствено в това производство нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то във връзка със спазването на срока за подаване на жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ), поради което АССГ неправилно е обсъждал доказателства, опровергаващи обвързващото официално удостоверяване на органа за влизането в сила на НП № 1237/28.08.2008 г. и 6086/8.12.2009 г., при наличието на служебно документиране по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Спор по тези факти е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае служебното документиране на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. Доказателствената тежест за тези факти е върху оспорващия. Независимо от изложеното по-горе, решаващият съд правилно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки за неосъществен фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Общият брой на отнетите по НП 1237/28.08.2008 г. и 6086/8.12.2009 г. контролни точки е 15, който е значително под предвидения в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. (отм., но приложима на основание § 4 от ПЗР на Наредба № Iз-2539 от 17.12.12 г. на министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). На Кирил Томов Томов не са отнети всички притежавани от него контролни точки и същият не е загубил правоспособност да управлява МПС, а оттук и не е задължен на осн. чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, което от своя страна да обоснове налагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. При липса на релевираните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,