Решение № 8396 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12540/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 899/10.07.2020 г., изменено и допълнено с Решение 1308/15.09.2020 г. по адм.д. 1206/2019 г. Административен съд Варна е отменил Решение 32-44912 от 12.02.2019 г. на с.д. директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници, потвърдено с Решение Р-308/32-89970 от 25.03.2019 г. на Директора на Агенция Митници, по отношение на установените допълнителни задължения по митнически декларации MRN 16BG002002H0150865/19.12.2016 г. и MRN 17BG002002H0060737/23.05.2017 г. и е отхвърлил жалбата на Кандекс ЕООД, [ЕИК], в останалата й част. Агенция Митници ТД Северна морска е осъдена да заплати разноски по компенсация в размер на 41,96 лв. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на директора на ТД Северна Морска се обжалва решението, в частта на постановената отмяна на негово Решение 32-44912 от 12.02.2019 г., както и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че процедурата по чл. 110, §5 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /РИ (ЕС) 2015/2447/ по отношение на установените допълнителни задължения по митнически декларации MRN 16BG002002H0150865/19.12.2016 г. и MRN 17BG002002H0060737/23.05.2017 г. не е била изпълнена в цялост. Твърди се, че са извършени фактически две проверки от Агенцията за инспекция на износа Мумбай, като в резултат на това е получено писмо от 25.09.2018 г., в което е посочено, че отпечатъкът на печатите на службата и подписът на сертифициращия орган върху сертификатите формуляр А са истински. Била извършена и последваща проверка от Агенцията за инспекция на износа Мумбай, за която няма данни по делото, но в посоченото писмо бил посочен резултатът критериите за произход не могат да бъдат проверени, поради несъдействие от страна на износителя. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на директора на ТД Северна Морска - Кандекс ЕООД чрез процесуалните си представители в писмена защита и в съдебно заседание по делото, оспорват жалбата. Постъпила е и касационна жалба и допълнителна касационна жалба от Кандекс ЕООД, срещу съдебното решение и допълнителното решение, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-44912 от 12.02.2019 г. на с.д. директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници, потвърдено с Решение Р-308/32-89970 от 25.03.2019 г. на Директора на Агенция Митници. В жалбата се сочи, че съдебното решение в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че чл. 25 МКО (Регламент ЕО 1992/2913) е неприложим по отношение на стоките, внесени по MRN 16BG002002H0043389/25.04.2016 г. и MRN 16BG002002H0043461/25.04.2016 г. и тъй като дори само произходът на виличните рами предоставя произход от Камбоджа, заводът на Камботрък и дейностите му безспорно предоставят произход до 30.04.2016 г. Този завод е бил изграден и е започнал да функционира при действието на МКО, когато не е имало еквивалент на чл. 33 от ДР 2013/2446. Императивната разпоредба на чл. 25 МКО не допуска последващ отказ на вече придобит произход за ръчни палетни колички (РПК), произведени от Камботрък по чл. 24 МКО. Що се отнася до последващите периоди, се посочва, че при липса на промяна в завода или операциите му, принципите на придобитите права, правната сигурност и законните очаквания водят до извод, че камбоджанският произход следва да се счита предоставен и за производството на РПК след 01.05.2016 г. Подчертава се, че наличието на ОИП, издаден за същия продукт от компетентните белгийски органи по искане, подадено през 2015 г., ще доведе до накърняване на конкуренцията на европейския пазар за този вид стоки. Посочва се, че заводът на Камботрък е създаден далеч преди влизането в сила на МКС и няма как да е създаден, за да избегне приложението на правилото за произход по чл. 60, § 2 МКС. Счита, че докладът на OLAF, на който се е позовал първоинстанционният съд е едностранчив, тъй като дружеството Камботрък не е било уведомено за разследването и не му е била дадена възможност да представи доказателства, което представлява нарушение на чл. 9, §4 от Регламент 883/2013. Липсват приложенията към доклада от мисията на OLAF. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се всички сторени по делото разноски. Ответникът директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници чрез процесуалния си представител в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба. Излага подробни мотиви в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от страни, за които решението е неблагоприятно в отделни части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници е неоснователна, а касационната жалба на Кандекс ЕООД е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Решение 32-44912 от 12.02.2019 г. на с.д. директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници, потвърдено с Решение Р-308/32-89970 от 25.03.2019 г. на Директора на Агенция Митници, по отношение на установените допълнителни задължения по митнически декларации MRN 16BG002002H0150865/19.12.2016 г. и MRN 17BG002002H0060737/23.05.2017 г. и е отхвърлил жалбата на Кандекс ЕООД, [ЕИК], в останалата й част. Допълнителните задължения са възникнали в резултат на извършен последващ контрол след получен доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). За да постанови решението си в отменителната му част, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че с писмо, peг. 32-302034/18.10.2018 г. на директора на дирекция Митническа дейност и методология в Централно митническо управление на Агенция Митници", началникът на Митница Варна (с правоприемник ТД Северна морска, съгласно Заповед ЗМФ-1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите) е информиран за резултата от последващата проверка, извършена на основание чл. 110 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) на сертификати формуляр А EI48870091/01.11.2016, представен към MRN 16BG002002H0150865/19.12.2016 и формуляр А EI48870095/27MAR2017, представен към MRN 17BG002002H0060737/23.05.2017. Съобразно информацията, получена от индийските компетентни органи с писмо 32-297942/15.10.2018 г. е установено, че поставените печати и подписи в цитираните сертификати са автентични, но в процеса на последващата проверка дружеството износител не е оказало съдействие, поради което митническите органи са приели, че произходът на стоките не е потвърден. При допускане за свободно обращение на процесната стока от "Кандекс" ЕООД е поискано преференциално тарифно класиране - нулева ставка при внос, на митническите органи е представен сертификат за индийски произход, Формуляр А, като тези митнически декларации не са били обект на разследване от страна на OLAF, поради което окончателният доклад за резултатите от разследването в Камбоджа и дадените в тази връзка препоръки са неотносими към спора. С искане за проверка реф. 32-10343/11.01.2018 г., българските митнически власти са изразили съмнение относно произхода на продуктите по тези декларации и автентичността, и редовността на сертификат формуляр А, поради което са поискали индийските власти да посочат в отговора си: 1/ дали издаването на неправилни сертификати е резултат от неправилно отчитане на фактите, предоставени от износителя; 2/ дали на органите, които са компетентни да проверяват сертификатите, е предоставен достъп от износителя до документите и информацията, необходими за проверката на статута на произход на продуктите след проверка. Според отговора, са проведени разследвания на гореспоменатите ОСП и отпечатъкът на печатите на службата и подписът на сертифициращият орган са истински. Сертификатите са издадени въз основа на декларацията, дадена от износителя в момента на издаването, но по време на последващата проверка, критериите за произход не могат да бъдат проверени поради несъдействие от страна на износителя. При така установената фактическа обстановка, законосъобразен, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че този отговор не е достатъчен, за да се приеме, че произходът на стоките не е доказан. Разпоредбата на чл. 110, §5 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е императивна и изисква, когато в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на шестмесечния срок, определен в §3, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация за определяне на автентичността на въпросния документ или на действителния произход на продуктите, до компетентните органи да се изпрати второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не бъдат съобщени на поискалите проверката органи в срок от четири месеца от датата на изпращане на второто съобщение или ако тези резултати не позволяват да се определят автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, поискалите проверката органи отказват предоставянето на тарифните преференции, освен при изключителни обстоятелства. Предоставената информация в отговора на индийските власти не позволява да се направи еднозначен извод относно действителния произход на продуктите, съгласно чл. 110, §3, изр. 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, тъй като резултатите от проверката трябва да позволяват да се установи дали въпросното доказателство за произход се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти могат да се считат за продукти с произход от държавата бенефициер. Поради това правилно първоинстанционният съд е обосновал извод, че митническите органи е следвало да изпратят второ искане. Едва ако след второто съобщение получените резултати не позволяват да се определи автентичността на сертификата за произход или действителния произход на продуктите, поискалите проверката органи могат да откажат прилагането на тарифните преференции. Неоснователно в касационната жалба на директора на ТД Северна Морска се поддържа, че е била извършена и последваща проверка от Агенцията за инспекция на износа Мумбай, за която няма данни по делото, но в посоченото писмо бил посочен резултатът критериите за произход не могат да бъдат проверени, поради несъдействие от страна на износителя. Съгласно чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК, вр. чл. 144 АПК, не подлежат на доказване факти, за които съществува установено от закон предположение, общоизвестните и служебно известните на съда факти. Всички други факти подлежат на доказване и след като няма доказателство за извършването на повторна проверка по делото, то съдът правилно е приел, че такава не е извършена. Административният орган не е установил и че такава изобщо е поискана, в какъвто смисъл е цитираният текст на чл. 110, §5 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След като не е спазена процедурата по чл. 110, § 5 от Регламента за изпълнение, изводът на митническите органи, че не са налице основания за прилагане на преференциалните правила за произход по тези две декларации, законосъобразно и правилно е приет от първоинстанционния съд за необоснован и недоказан. По отношение на вноса от Камбоджа: Съдът е приел от фактическа страна, че с писмо рег. 32-343548/06.12.2017 г. на директора на дирекция "Митническо разследване и разузнаване" в Централно митническо управление на Агенция "Митници", началникът на Митница Варна е уведомен за извършване на разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) по повод съмнения за заобикаляне на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети посредством деклариране на произход от Камбоджа, в чийто обхват са и 14 бр. митнически декларации с получател в кл. 8 дружеството "Кандекс" ЕООД. С писмо рег. 32-283605/02, 10. 2018 от дирекция "Митническо разследване и разузнаване" в ЦМУ на Агенция "Митници", е постъпило уведомление за приключване на воденото разследване на OLAF. Съгласно препоръка ОСМ (2018)19876/21.09.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), митническите органи на Република България следва да предприемат приложимите действия по събиране на изчислените антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети, посредством деклариране на произход от Камбоджа, както и да предотвратят бъдещо ощетяване на бюджета на ЕС. Кандекс ЕООД е допуснало за свободно обращение стоки с описание в кл. 31 "ръчни колички за палети" (РКП) с деклариран преференциален произход от Камбоджа с общо 14 бр. митнически декларации за периода на проведеното от OLAF разследване (от октомври 2014 г. до октомври 2017 г.). Изпращач на стоките в кл. 2 за всички доставки е дружеството "Cambotruck Co LTD". Към всяка от 14 бр. митнически декларации са представени сертификати за преференциален произход формуляр А, издадени от компетентния издаващ орган - Министерството на търговията на Камбоджа (МТК) по Общата система за преференции (ОСП), като по този начин стоките се ползват от преференциалната ставка 0% при внос, вместо да бъде приложена конвенционална ставка за вносно мито от 4% за трета страна. С Регламент за изпълнение (ЕС) 372/2013 на Съвета от 22 април 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 1008/2011 се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ръчни колички за палети и техните основни част с произход от Китайската народна република (член 1. параграф 2 след частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) 1225/2009, класирани понастоящем в кодове по Комбинираната номенклатура на Европейския съюз - от 8427 90 00 и от 8431 20 00. Ръчните колички за палети, обект на разследването от OLAF, са класирани в ЕС с код по КН 8427 90 00 (код по ТАРИК: 8427 90 00 19). Вносът на тези продукти, когато е с произход от Китайската народна република подлежи на антидъмпингово мито от 70,8% съгласно гореспоменатите регламенти, считано от месец април 2013 г. В случаите, когато ръчни колички за палети отговарят на статута на камбоджански произход, те не подлежат на антидъмпингови мита. В чл. 60 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, са посочени условията, на които трябва да отговаря един продукт, за да придобие произход. Съгласно §1 на чл. 60 от Регламента за стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. Този текст правилно е преценен от първоинстанционния съд, като не приложим за процесните РКП, тъй като част от частите им са внесени от НР Китай. В §2 на чл. 60 от Регламента е предвидено, че за стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството. Следователно, за да се признае произход на страната, където се твърди, че е извършена последната преработка, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: преработката да представлява съществена трансформация, която да води до производство на нов продукт или да представлява значителен етап на производството; тя да се извършва в предприятие, оборудвано за тази цел; и да е икономически обоснована. Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е обосновал изводите си, че по делото са налице доказателства за първите две предпоставки, като настоящият състав споделя мотивите му в тази насока. По отношение на икономическата обоснованост, настоящият състав намира следното: В чл. 33, §1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 е предвидено, че се смята, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от Кодекса, в случая заобикаляне на антидъмпинговите мита, въведени за РКП с произход НР Китай.