Решение № 2193 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2012 г.

Решение № 2193 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - Пазарджик против решение № 374/10.07.2012 г., постановено по адм. д. № 339/2012 г. на Административен съд - Пазарджик /АСП/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - Надка Стоянова Келчева, чрез пълномощника си адв. Даниела Калпазанова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № ЧР-05-184/18.04.2012 г. на директора на ОДЗ - Пазарджик, с която на Надка Стоянова Келчева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение от длъжността "старши експерт, с ранг IV младши в Общинска служба по земеделие - град Велинград". Няма спор по фактическата обстановка, а именно, че Келчева на 29.02.2012 г. е взела за свои лични нужди от касата на общинската служба сумата 620 лева, като е оставила бележка, удостоверяваща това обстоятелство. Тази сума е възстановена от Келчева на 2 март 2012 г., по време на извършвана проверка. Сочи се от съда, че извършеното от жалбоподателя нарушение е с определено от наказващия орган основание - чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител /ЗДС/. Анализирайки тези законови норми - съдът приема, че нарушението следва да бъде правно квалифицирано единствено като чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДС /неспазване правилата на Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, във връзка с чл. 10, ал. 1 от КПСДА, а именно: задължаваща служителя да опазва повереното му имущество с грижата на добър стопанин, като не допуска използването му за лични цели. Заповедта за уволнение е приета за незаконосъобразна от АСП, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административно наказващият орган е представил доказателства за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, но не са конкретизирани извършените нарушения и липсва обосноваване на настъпилите последици съобразно изискването на чл. 91 от ЗДСл. Поради това заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за правилно. Основният спорен въпрос по делото е: дали за извършеното и сочено в заповедта нарушение на служебните задължения наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното и настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите. При установеното от фактическа страна, че в общинска служба земеделие - Велинград, дълго време е съществувала "практика", да се вземат /срещу разписка/ за временно ползване парични средства от касата /практика, допускана и от прекия ръководител на службата/ и настоящата инстанция счита, че следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд, че административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Не са изложени мотиви дали приетите от дисциплинарно наказващия орган нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Правилно първоинстанционния съд: отчитайки че Келчева е дългогодишен безукорен служител; приемайки масовата дългогодишната практика на работното място за "временни парични заеми" с поверени държавни средства за смекчаващо отговорността на жалбоподателката; отчитайки, че липсват доказателства да е уронен престижът и доброто име на службата и накрая липса на неблагоприятни последици - е направил решаващия извод, че неправилно на Кечева е наложено най-тежкото наказание - "уволнение". Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение