Решение № 5130 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, подадена чрез юрк. Лазаров, против Решение 157/13.02.2025 г., постановено по АД 502/2024 г. по описа на Административен съд Монтана , с което е прогласена нищожността на Акт за прихващане и/или възстановяване /АПВ/ П-04001224098104-004-001/14.06.2024 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново М. И. Г., потвърден с Решение 117/14.11.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП В. Търново, и преписката е изпратена на компетентния орган - Изпълнителния директор на НАП-София, да се произнесе по същество по Искане за прихващане и/или възстановяване, вх. 26-К-1063 от 17.05.2024 г. по описа на НАП-София. В касационната жалба се навеждат твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в случая редът за прихващане и възстановяване е този по ДОПК. Според касатора изводът на съда, че единствено Изпълнителният директор на НАП притежава материална компетентност да се произнесе по искането на дружеството, е неправилен. Подробни съображения излага в касационната жалба, като се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "КИК" ООД, ЕИК 111012058, чрез адв. Калистратов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание с доводи по съществото на спора. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. За да се произнесе по същество, настоящият касационен състав съобрази следното от фактическа и правна страна: Предмет на производството пред Административен съд Монтана е била законосъобразността на АПВ П-04001224098104-004-001/14.06.2024 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново М. И. Г., потвърден с Решение 117/14.11.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП В. Търново. След като е установил релевантната за спора фактическа обстановка административният съд е приел, че органът, който осъществява дейността по издаване и продължаване на лицензите за организиране на хазартни игри и има правомощията да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности, е изпълнителният директор на НАП. Стигнал е до извод, че производството по прихващане и/или възстановяване приключва с акт за възстановяване и/или прихващане, а в случая възстановяването на недължимо платената такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ следва да се извърши въз основа на решение на Изпълнителния директор на НАП, в качеството му орган по надзор на хазарта, единствено компетентен да се произнася по дължимостта или не на таксите, като е цитирал практика на ВАС. При тези мотиви съдът е прогласил нищожността на процесния АПВ и е изпратил преписката на компетентния орган - изпълнителния директор на НАП-София да се произнесе по същество по Искане за прихващане и/или възстановяване, вх. 26-К-1063 от 17.05.2024 г. по описа на НАП-София. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Монтана като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Всъщност в касационната жалба се съдържат бланкетни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда. Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в аспекта и на становищата на страните, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания. Несъгласието с така сторените решаващи изводи от състава на съда, не се субсумира в тук коментираното касационно основание. По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното. По делото не е спорно, че с Искане за прихващане и/или възстановяване, вх. 26-К-1063 от 17.05.2024 г. по описа на НАП-София, "КИК" ООД е поискало сумата от 33 750 лв. еднократна държавна такса за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), да му бъде възстановена. Противно на разбирането на касационния жалбоподател, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ е административният орган по чл. 17, ал. 1 от ЗХ. Това е Изпълнителният директор на НАП, който е оправомощен да прецени дали таксата за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати, за която ЗХ не предвижда специален ред за възстановяване, е дължимо внесена, като за целта издаде индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗХ регламентира, че недължимо платени или събрани суми по ал. 1-3 (такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗХ, годишни такси за социално отговорно поведение, глоби и лихви) и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Следователно, редът по ДОПК не е приложим към таксите по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ (какъвто е настоящият случай). След като е стигнал до краен извод за нищожност на оспорения АПВ, Административен съд Монтана е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно. Направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. НАП (по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на "КИК" ООД разноски за в размер на 3 600 лева за касационното съдебно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,