Решение № 296 от 5.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 785/2012 г.

Решение № 296 от 5.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 785/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. П. Й. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 190 от 20.05.2008 г. по в. гр. дело № 255/2006 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 2.12.2005 г. по гр. дело № 427/2004 г. на Новопазарския районен съд. Молителят поддържа, че с влязло в сила решение по гр. дело № 706/2009 г. на Новопазарския районен съд, потвърдено с решение по в. гр. дело № 18/2012 г. на Шуменския окръжен съд е обявено за нищожно саморъчното завещание, съставено от С. Й. С. в полза на Т. Д. Т. Твърди, че завещанието е било обсъждано от съда при постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Представя заверени преписи от решенията на Новопазарския районен съд по гр. дело № 706/2009 г. и на Шуменския окръжен съд по в. гр. дело № 18/2012 г. Ответниците по молбата за отмяна И. Т. С. и Р. Т. Р. от [населено място] са на становище, че завещанието е било известно на молителя; било отворено на 29.04.1979 г.; последният получил копие от него на 14.09.2006 г., но не било оспорено нито от С. П. Й., нито приживе от неговите родители. Поддържат, че нищожността на завещанието е била известна на молителя при водене на гр. дело № 427/2004 г. на Новопазарския районен съд, в. гр. дело № 255/2006 г. на Шуменския окръжен съд и при постановяване на определение № 453 от 26.05.2009 г. по гр. дело № 506/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о. Твърдят, че за С. П. Й. недостатъкът на саморъчното завещание не е новооткрито обстоятелство, нито ново писмено доказателство, с което да не е могъл да се снабди своевременно. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 29.05.2012 г. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който в случая тече от 9.03.2012 г. - денят на влизане в сила на необжалваемото съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивно решение от същата дата по в. гр. дело № 18/2012 г. на Шуменския окръжен съд. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. С атакуваното влязло в сила въззивно решение № 190 от 20.05.2008 г. по в. гр. дело № 255/2006 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение № 351 от 2.12.2005 г. по гр. дело № 427/2004 г. на Новопазарския районен съд. С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от Р. Т. Р. и И. Т. С. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че собственици на земеделските земи в землището на [населено място] по решение № 14/21.05.1992 г. на ПК - гр. Нови пазар, а именно: а/ нива от * дка, пета категория в м. "М." - имот пл. № *; б/ ливада от * дка в м. "Д. ливади" - имот пл. № * и в/ нива от * дка, четвърта категория в м. "К." - имот пл. № * по плана за земеразделяне, са Т. Й. Т. /починала на 1.03.2004 г./ и Т. Д. Т. /починал на 9.01.1991 г./ - наследодатели на ищците, а не общият наследодател на страните - С. Й. С., починал на 13.03.1979 г. В мотивите на решението е посочено, че съдът кредитира представеното от ищцата и неоспорено по истинност, авторство и съдържание саморъчно завещание, изготвено и подписано от С. Й. С., отворено след смъртта му и обявено с протокол от 29.04.1979 г. Прието е, че със завещанието С. Й. С. е изявил воля недвижимите имоти /сред които: американско лозе от един декар в м. "Ч. б." и нива от * декара в землището на [населено място]/ да бъдат приети и получени от наследника Т. Д. Т. Районният съд е приел по-нататък, че съгласно представеното по делото саморъчно завещание от И. С. Й., обявено на 16.12.1966 г., последната е декларирала воля собствените й имоти /сред които: ниви от * декара в землището на [населено място], внесени в ТКЗС/ да бъдат получени от наследника Т. Й. Прието е, че по силата на направените в тяхна полза завещания, наследодателите на ищците - Т. Д. Т. и Т. Й. Т. са се легитимирали като собственици на земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в общ размер на * декара с протоколно решение на ПК - Нови пазар от 21.05.1992 г. В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е възприел направения извод, че според представените по делото завещания, собственици на процесните земи се явяват наследодателите на ищците - техните родители, а не общият наследодател на страните. С решение № 245 от 21.10.2011 г. по гр. дело № 706/2009 г. на Новопазарския районен съд е бил уважен предявения от С. П. Й. /молител в настоящия процес/, Н. П. Й., Й. П. Й. и Н. П. Й. срещу Р. Т. Р. и И. Т. С. /ответници по молбата за отмяна/ иск по чл. 42, б. "б" във връзка с чл. 25, ал. 1 З., като е обявено за нищожно съставеното от С. Й. С., бивш жител на [населено място], починал на 13.03.1979 г., саморъчно завещание, с което завещал на Т. Д. Т. недвижими имоти в [населено място], а именно: а/ половината от цялата къща; б/ две стаи в горния етаж и една стая в долния етаж и половината двор, при съседи: път, И. С. и И. Н.; в/ американско лозе от един декар в м. "Ч. б." и г/ нива от * декара, внесени в ТКЗС. С решение от 9.03.2012 г. по в. гр. дело № 18/2012 г. Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция. Съгласно чл. 296, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му. Налице е основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 190 от 20.05.2008 г. по в. гр. дело № 255/2006 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 2.12.2005 г. по гр. дело № 427/2004 г. на Новопазарския районен съд в частта, с която е било признато за установено, че Т. Д. Т. с ЕГН [ЕГН], бивш жител на [населено място], обл. Шуменска, починал на 9.01.1991 г., е бил собственик на земеделски земи по решение № 14/21.05.1992 г. на ПК - Нови пазар в землището на [населено място], а именно: а/ нива с площ * дка, пета категория в м. "М.", имот пл. № *; б/ ливада с площ * дка в м. "Д. л.", имот пл. № * и в/ нива с площ * декара в м. "К.", имот пл. № * по плана за земеразделяне на [населено място]. Влязлото в сила решение от 9.03.2012 г. по в. гр. дело № 18/2012 г. на Шуменския окръжен съд е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото се отнася до един от преюдициалните въпроси за изхода на спора по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - този за валидността на саморъчното завещание на С. Й. С. в полза на Т. Д. Т. Решението по този въпрос се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Налице е основание за отмяна на атакуваното влязло в сила решение само в частта, с която е признато за установено, че собственик на процесните земеделски земи е и Т. Д. Т., а не общия наследодател С. С. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част за да бъде съобразено с влязлото в сила решение по иска по чл. 42, б. "б" във връзка с чл. 25, ал. 1 З. По изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.