Решение № 11528 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2015 г.

Решение № 11528 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Емилов Сичанов, гр. Самоков, чрез проц. му представител адв. Иван Зашев, против решение № 7678/25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11720/2014 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Цветан Емилов Сичанов против заповед № 812К-1274/1.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на осн. чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено като възникнало, след като служителят е упражнил правото си на пенсия, по инициатива на органа по назначаването. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Независимо, че в преобладаващата част доводите от касационната жалба възпроизвеждат направените пред първоинстанционния съд, следва да се посочи, че противно на твърдението на жалбоподателя, съдът е обсъдил спазването на изискването за форма, вкл. и посочване на правно и фактическо основание и обосновано е приел, че е съобразено с изискването на закона. Посочването на правно и фактическо основание, които съвпадат, по същество съставлява мотивите на акта, изготвен в писмена форма. Правилни са изводите на съда и за спазване на административно производствените правила. Заповедта е изготвена от компетентен орган, като издаването е по инициатива на органа по назначаване. В този аспект предложение за това не се изисква императивно като елемент от процедурата. Правилни са изводите на съда и, в тази връзка не може да се сподели тезата на жалбоподателя, за липса на материално правните предпоставки на разпоредбата по чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. От доказателствата в тази насока съдът е приел, че са налице всички елементи на нормата, поради което правото да се прекрати правоотношението е упражнено в съответствие с нормативно установените предпоставки. Служебното правоотношение е възникнало съгласно заповед от 24.10.2013 г., с която жалбоподателят е назначен. От доказателствата се установява, че пенсията е отпусната съгласно разпореждане № 5 по протокол от 11.01.2007 г. считано от 18.09.2006 г. по чл. 69 от КСО. Поддържаната теза и в касационната жалба, че се касае за възстановяване на незаконно уволнен (в изпълнение на решението на ВАС от 4.12.2007 г.) правилно е отхвърлена от съда. Няма доказателства да са изпълнени условията, предвидени в закона, за да се възстанови правоотношението. Правилно съдът е приел възникване на ново служебно правоотношение след упражнено право на пенсия, поради което са налице основанията за прекратяване по реда на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав