Решение № 12252 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2015 г.

Решение № 12252 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалба на [фирма] - [населено място], [община] с адрес на призоваване в [населено място] чрез пълномощника адв. И. Й. и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 1783/6.10.2015 г., постановено по адм. дело № 84/2015 г. по описа на Пловдивския административен съд. "Гризли лес Е." - [населено място], [община] с адрес на призоваване в [населено място] чрез пълномощника адв. И. Й. обжалва решението в частите, в които е отхвърлена жалбата срещу РА № 241401892/27.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 1172/25.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС и корпоративен данък и съответните лихви. От краткото изложение на касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил нарушенията на приходните органи, констатациите на които почиват единствено на обясненията от насрещните проверки, дадени от държавните горски стопанства, че не водят сметка стока, а единствено сметка продукция. Касационната жалба е насочена главно срещу нарушения на приходните органи, извършили ревизията, а не на съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] в депозирано по делото писмено становище на юриск. Коева я оспорва. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен цитирания по-горе ревизионен акт за допълнително начисления ДДС на [фирма] в размер на 8 097,68 лв. и са начислени съответните лихви за доставките от Д. "Г.". Касационният жалбоподател не е посочил конкретни отменителни основания, но от изложението на жалбата може да се направи извод за оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата. Твърди, че приложимостта на специалните правила на чл. 122 ДОПК обуславят и зачитането на обвързващата доказателствена сила на фактическите констатации в издадения ревизионен акт по аргумент на чл. 124, ал. 2 ДОПК и те не били опровергани в рамките на съдебното производство. Относно изводите на съда, че липсват представени приемателно-предавателни протоколи и превозни билети от Д. "Г." според касационния жалбоподател е необосновано и непочиващо на законовите разпоредби, а това сочи на оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба [фирма] не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] и за неоснователност на касационната жалба на [фирма]. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на [фирма] е неоснователна, а на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] е основателна поради следните съображения: Пред първоинстанционният административен съд [фирма] е оспорил РА № 241401892/27.08.2014 г., с който на дружеството допълнително е начислен ДДС в общ размер от 42 291,92 лв. и лихви в размер на 16 344,31 лв. и за допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 47,60 лв. и лихви - 6,81 лв., както и за лихви за невнесен в срок корпоративен данък за 2012 г. в размер на 20,89 лв., като ревизията е извършена по особения ред при наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред предвид, че са налице укрити приходи, формирани от продажби на неосчетоводени стоки - дърва за огрев. Според съда съгласно трайно установената съдебна практика, липсата на реквизити във фактурата не следва да се разглежда изолирано, а да се преценява с оглед наличието на реално осъществени стопански операции, обективирани в съответния първичен счетоводен документ. Относно доставчика Д. "М." като издател на фактури № 3245/9.06.2010 г., № 3285/17.06.2010 г., № 3385/15.07.2010 г. и № 4075/30.12.2010 г. съдът е приел, че по тези доставки са представени съпътстващи документи като превозни билети и в тях е посочено позволителното за сеч, а за купувач - [фирма], както и уведомителни бюлетини и платежни нареждания. Съдът е приел, че и по отношение на доставчика "Югоизточно държавно предприятие", като издател на фактура № 3300002348/29.02.2012 г. са налице превозни документи с получател на стоката - дърва за огрев [фирма], като е посочено мястото на разтоварване - склад в [населено място], както и са положени подписи на шофьора на МПС и платежни нареждания с платец ревизираното дружество. Направен е извод, че по отношение на посочените доставчици са налице доказателства за реално осъществени доставки на родовоопределени стоки, които са предадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и затова законосъобразно е начислен ДДС от приходните органи на основание чл. 82 и чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 25 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС. Относно фактурите - 40 бр., издадени от Д. "Г." за дървесина за данъчни периоди на месеците април, май, юни, юли и август 2010 г. съдът е приел, че при липса на приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки, превозни билети или други транспортни документи не може да се установи транспортирането, респ. приемането на стоките - дърва за огрев. Направен е извод от съда, че не е доказана реалност на доставките по процесните фактури, поради което за [фирма] не е възникнало задължение за осчетоводяване и за дължимост на ДДС. С. съда след като приходните органи са твърдели наличието на доставки по процесните фактури, то в тяхна тежест е да ангажират доказателства, установяващи осъществяването на положителния факт на осъществени доставки. Съдът е приел, че по делото са налице косвени доказателства по отношение на обратното - че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури и затова не са налице укрити приходи от ревизираното лице от последващи продажби. Решението по касационната жалба на [фирма] следва да бъде оставено в сила, а да се отмени по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място]. По касационната жалба на [фирма] - [населено място]. Решението в тези обжалвани части е правилно. В частта по ЗДДС. Ревизията е установила, че са налице данни за укрити приходи, които са реализирани от неотчитане счетоводно на покупки на дървесина от страна на [фирма] от негови доставчици, които след това е реализирал и не е отчел приходи от продажбите. Това е дало основание ревизията да се проведе по особения ред поради наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК след извършване на анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, които са относими за процесния казус. У. е правилно и от ревизията и от съда, че издадените от [фирма] превозни билети не могат да се съотнесат към издадените от това дружество фактури за дървесина, а предметът по фактурите е неясен и непълен. Относно доставчиците на [фирма] - "Д. М." ДФ и "Югоизточно държавно предприятие" ДП обосновано първоинстанционният съд е приел, че фактурите са относно извършване на сеч, извоз и рампиране на дървесина, товарене, транспорт и разтоварване. Прието е от съда, че са налице договори между страните по доставките с получател ревизираното дружество, план-сметки, приемателно-предавателни протоколи, превозни билети, в които е отразено и позволителното за сеч, в който е посочен сортимента (вида дървен материал - объл или сечен). По делото са налице и уведомителни бюлетини и платежни нареждания, от които става ясно, че плащането е извършено от [фирма]. Правилно е установено, както от ревизията, така и от съда, че [фирма] не е отразил счетоводно тези покупки. Неопровергано е останало обстоятелството от [фирма], че към края на всеки данъчен период няма налични стоки (дървесина), не са отчетени продажби, поради което законосъобразно е прието, че приходите от неосчетоводените от дружеството продажби не са отчетени, поради което се потвърждават констатациите на ревизионния акт за укрити приходи, което е и основанието за извършване на ревизията по особения ред. Първоинстанционният съд в разпоредителното заседание на 2.02.2015 г. е указал на страните относно доказателствената тежест, като на [фирма] е указано да установи твърдените в жалбата срещу ревизионния акт факти и обстоятелства. Доказателствената тежест правилно е разпределена, като на приходната администрация съдът е указал, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта. Съдът в изпълнение на служебното начало в административния данъчен процес е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, като е задължил [фирма] да внесе определения депозит за вещо лице, но въпреки двукратно дадената от съда възможност за изпълнение на това указание, депозитът не е внесен и правилно съдът е заличил експертизата. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил допълнителното начисляване на ДДС по процесните фактури, като разлика между установения от ревизията дължим ДДС по отделните данъчни периоди и начисления от [фирма] - чл. 82, чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 25 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС. В частта по ЗКПО. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. При установени от ревизията неотчетени приходи, правилно са прибавени и декларираните приходи от ревизираното дружество и определените за тях неосчетоводените разходи към тези, които са декларирани за 2012 г. Съобразена е и от ревизията и от съда надценката от 10 %, която е използвана от дружеството, поради което правилно ревизионният акт в частта за доначисления корпоративен данък в размер на 47,60 лв. е потвърден със съдебното решение, предмет на обжалване пред настоящия съд, ведно с лихвите за закъснение в размер на 6,81 лв., а също и лихви от 20,89 лв. за невнесен в срок деклариран от лицето корпоративен данък. В касационната жалба няма конкретни оплаквания в тази част на първоинстанционното решение, поради което настоящият съдебен състав извърши служебна проверка за съответствие на решението с приложимия материален закон - ЗКПО, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК. С оглед изложеното по-горе решението в обжалваните части от [фирма] е правилно постановено и не са налице отменителни основания, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място]. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено и подлежи на отмяна. Касае се за 40 бр. фактури за дървесина, издадени от "Д. Г." за данъчни периоди на месеците април, май, юни, юли и август 2010 г. Спорът в тази част се свежда до това налице ли са категорични доказателства за предаване, респ. приемане на стоката, за да се приеме, че е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Н. съдът е приел, че липсват приемателно-предавателни протоколи, превозни билети или други транспортни документи, поради което необосновано е направен извод за недоказаност реалността на процесните доставки от "Д. Г.". Този извод е необоснован и не намира подкрепа в доказателствата по делото. В съдебното производство от този доставчик чрез правоприемника му "Северноцентрално държавно предприятие" ДП са представени: транспортни бюлетини, приходни касови ордери, които не са обсъждани от първоинстаницонния съд. Не са обсъдени и приемателно-предавателните протоколи за сеч и извоз между "Д. Г." и [фирма], част от които евентуално след това са станали обект на продажба на ревизираното дружество. Във всяка една от издадените фактури е налице отбелязване към кой от бюлетините се отнасят, както и е посочен отдел 90 "С", където е проведена сечта и който фигурира в приемателно-предавателните протоколи. Всички изброени по-горе доказателства съдът е бил длъжен да обсъди, наред с установеното от ревизията осчетоводяване на доставките в счетоводството на доставчика и едва тогава да направи извод налице ли са реално осъществени доставки или не, съответно да се произнесе по материалната законосъобразност на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в тази обжалвана част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в тази му част следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след обсъждане и преценка на събраните в хода на ревизията и представени в съдебното производство доказателства да се произнесе относно дължимостта или не на определения в ревизионния акт ДДС за внасяне. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение