Решение № 15260 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2019 г.

Решение № 15260 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 48/16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2284/2017 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-03000316006268-091-001/19.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 221/7.07.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Касаторът счита решението в обжалваната му част за необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материално незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и в писмена защита, подадена от юрск. Петракиева, се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Претенцията е за отмяна решението на съда, с което е отменен РА и по съществото се претендира отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. С частна жалба касаторът обжалва и определение № 748/19.03.2019 г., постановено по същото адм. дело № 2284/2017 г., с което е оставено без уважение искане за допълване/изменение на решението в частта за разноските му чрез присъждане на допълнително сума в размер на 1438, 67 лв. Претендира се отмяна на определението и вместо него постановяване на ново, с което да се уважи искането за присъждане на допълнителна сума за разноски. Ответникът по касационната и по частната жалби– "Марина гардън" ЕООД гр. Дългопол, чрез процесуалния представител адв. И. Мадамжиев, в писмен отговор и в становище по съществото на спора, излага съображения в подкрепа на теза за неоснователност и на двете жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Частната жалба също е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. По касационната жалба на ДД "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. С обжалваното решение АС Варна е отменил РА №Р-03000316006268-091-001/19.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 221/7.07.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта му в която за "Марина гардън" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. над сумата 4, 06 лв. до 1030, 14 лв. и съответните лихви и по ЗКПО за 2014 г. в размер на 23 801, 24 лв. и съответните лихви. В останалата част на РА жалбата на дружеството е отхвърлена, в която част решението на АС Варна не се обжалва и е влязло в сила. Задължението по РА е установено в резултат на направено преобразуване на декларирания финансов резултат за 2013 г. и 2014 г. в посока увеличение като се приема, че дружеството прилага Национални счетоводни стандарти за малки и средни предприятия /НСФОМСП/, ревизията достига до извод, че посочените приходи не са отчетени съгласно определения с действащите нормативни актове ред, както в текущия, така и в някой друг отчетен период. На основание чл. 78 от ЗКПО, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч, вр. със СС 20, т. 2, т. 3. 2 и т. 3. 4 счетоводният финансов резултат на ревизираното лице за 2013 г. е коригиран в увеличение със сумата на приходите от финансирания през период 2013 г. - 10301, 41 лв., които ревизираното дружество е следвало да отчете през текущата година съгласно изискванията на нормативните актове, но не го е направило. Определен е данък 10 на сто или разлика за довнасяне от 1030. 14 лв., заедно със съответни лихви. Констатира се от органите по приходите, че за 2014 г. дружеството е декларирало с 238 012, 44 лв. по-малко приходи в ОПР – отчетени са приходи от финансиране от ДФЗ в размер на 410 789, 77 лв., а ДФЗ - Разплащателна агенция е превело финансиране в размер на 648 802, 21 лв., т. е. не е отчетен пълният размер на преведените финансирания и не е изпълнено изискването на СС 20, т. 3. 4. - "когато субсидията е получена от предприятието като компенсация за минали разходи или загуби, тя следва да се признае за приход през периода на получаването й", позоваване е направено и на т. 3. 2 от стандарта - получените субсидии са с характер на правителствена помощ и се отчитат като финансиране, което се признава като приход в текущия период. Аналогично на приетото за 2013 г. и на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм.); , вр. със СС 20, т. 2, т. 3. 2 и т. 3. 4 счетоводният финансов резултат на ревизираното лице за отчетната 2014 г. е коригиран в увеличение със сумата от 238 012. 44 лв., които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативните актове, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Определен е корпоративен данък 10 на сто в размер на 24 316. 28 лв., от които внесен 515. 04 лв. и разлика за довнасяне в размер на 23 801. 24 лв. И съответните лихви. За да се произнесе по съществото на спора, административният съд е приел на първо място, че РА е издаден в редовно проведено повторно ревизионно производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения и актовете са издадени от надлежно оправомощени, териториално и времево компетентни приходни органи. От фактическа страна са установени размерите на полученото под формата на субсидии безвъзмездно финансиране на дружеството за процесните два периода, датите на получаване на субсидиите, както и периодите за които се отнасят. Установените от приходните органи факти и обстоятелства не са спорни. За да отмени частично РА, административният съд се е позовал на заключението на приети съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, както и на счетоводни документи на дружеството, вкл. ГДД за периоди 2011-2014 г. Счел, че при прилагане на пар. 20 и пар. 7 от МСС 20, чл. 4, ал. 1 и чл. 22б, ал. 4 ЗСч (отм.); е налице достатъчна сигурност за получаване на субсидиите и отчитането им като приходи изпреварващо, за годината, за която се отнасят, при спазване на принципа на съпоставимост на приходи и разходи. Касационният жалбоподател оспорва направените изводи то съда. Счита за недоказано, че при изготвяне на счетоводството си дружеството прилага не националните, а международните счетоводни стандарти. Счита за незаконосъобразен и необоснован изводът на съда, че приходите от субсидии е следвало да се признаят като такива, както е процедирало дружеството – в годината за която се отнасят, а не както е прието от приходните органи – в годината, в която субсидиите са реално получени. Жалбата е неоснователна. Не е налице твърдяната от касатора незаконосъобразност. Решението на АС Варна в обжалваната му част се оставя в сила, при което касационният съд на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обратно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че при изготвяне на счетоводството си дружеството е използвало международни счетоводни стандарти. Въз основа на проверка на публикуваните от дружеството годишни финансови отчети (ГФО) за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 година в Търговския регистър експертизата посочва в констативно-съобразителната част на заключението, че дружеството оповестява в т. 2 от Приложението /Бележки към финансови отчет/, че ФО е изготвен в съотвествие с МСФО, изготвени от Съвета по Международни счетоводни стандарти /СМСС/ и приети от Комисията на Европейския съюз». Съгласно приложимата за отчетните периоди разпоредба на чл. 22б, ал. 4 ЗСч (отм.); на предприятията е предоставен избор да изготвят и представят годишните си ФО на база МСС. Установява се деклариране на воденото счетоводство и макар да не са спазени всички изисквания, това не влияе съществено предвид прилагания от дружеството подход / заключение в с. з. на 2.04.2018 г. на вещото лице Добрева/. Обосновано и законосъобразно АС Варна е възприел за меродавни заключенията на приетите ССчЕ и допълнителна ССчЕ. Експертното заключение е, че "независимо дали се прилагат националните или международните счетоводни стандарти за отчитане на процесните приходи, дружеството следва да прилага идентична политика за начисляване/признаване на приход от правителствени дарения, а именно: признаване на вземане и приход, когато прецени, че отговаря на посочените условия за сигурност, и/или признаване на приход от получени правителствени дарения, обвързани с приходи, в годината на получаване на съответните безвъзмездни средства/ правителствени дарения. Дружеството фактически е прилагало счетоводна политика, при която безвъзмездните средства, предоставени от държавата са първоначално признати/ начислени като приход, в годината на добиване на селскостопанската продукция, за която се очакват доплащания /субсидии/ от ДФ "Земеделие" - по приблизителен размер; и допълнително доначисляване на приход - в годината на получаване на плащанията от ДФ "Земеделие" за съответния предходен период - съгласно постъпилите плащания като заключението е, че дружеството е начислявало правилно приходите от доплащания /субсидии/ от ДФ "Земеделие" за процесните 2013 г. и 2014 г. Прилаганата от РЛ счетоводна политика, е свързана с изпреварващо начисляване и признаване на приходите - преди плащанията, но тя не противоречи на счетоводните стандарти. Те предоставят такава възможност, когато предприятието преценява, че съществува достатъчна сигурност средствата да бъдат получени - т. 3. 1 на НСС 20 и пар. 7 на МСС 20. Законосъобразни са изводите на съда, че ревизираното дружество последователно, за всички проверени години от началото на отчитането на субсидиите през 2010 година до ревизираната 2014 година включително, провежда фактически една и съща допустима счетоводна политика, при която първоначално признава/начислява приход в годината на добиване на селско-стопанската продукция, за която се очакват доплащания /субсидии/ от ДФ "Земеделие" - по приблизителен размер и допълнително доначислява приход - в годината на получаване на плащанията от ДФ "Земеделие" за съответния предходен период, съгласно постъпилите плащания, при което е процедирало съобразно правилото на пар. 20 МСС и при спазване счетоводния принцип за съпоставимост на приходи и разходи за процесните 2013 г. и 2014 година. Съобразно направеното позоваване на експертизите и използваните от тях специални знания, са обосновани изводите на съда, че получените от дружеството приходи за 2013 г. и 2014 година са отчетени изцяло, за което са съобрази всички релевантни обстоятелства - размера на получените за съответните години субсидии, съвпадащите данни от счетоводните записи в дружеството и справките от ДФ "Земеделие", доказаната последователно фактически провеждана идентична счетоводна политика на отчитане на субсидиите за годините 2010 г. - 2014 година. Предвид изложеното жалбата на Д "ОДОП" се явява неоснователна, поради което обжалваното с нея съдебно решение следва да се остави в сила. По частната жалба на ДД "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Обжалва се определение от 19.03.2019 г., постановено по делото, с което в производство по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът е оставил без уважение искане на ДД "ОДОП" Варна за изменение на постановеното решение в частта му на разноските чрез присъждане на допълнително сума в размер на 1438, 67 лв. в полза на бюджета на приходните органи. Искането е направено с позоваване на чл. 161, ал. 3 ДОПК – представяне на нови доказателства от дружеството едва в хода на съдебното оспорване. За да отхвърли искането, съдът обосновано е приел, че съдебно-счетоводната експертиза, послужила основно при обосноваване изводите на съда, е изготвена въз основа на анализ на данните и записванията в счетоводството на дружеството, които са били налични при извършване на ревизионното производство. Законосъобразно е прието при тези данни, че не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Определението следва да се остави в сила. Предвид неоснователността на касационната и частна жалби не се дължат разноски в полза на касатора. Разноски не се присъждат и на ответника по касация, въпреки направеното искане в този смисъл в подадения отговор на касационната жалба, тъй като по делото няма данни да са извършени разноски от дружеството в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,