Решение № 2782 от 16.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на и.ф. административния ръководител - председател на Софийски районен съд срещу Решение по т. 2 от Протокол 42 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.11.2022 г., с което не налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т. 1 от Закона за съдебната власт на Н. Николов съдия в Софийски районен съд, за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт. В жалбата се поддържа, че решението на кадровия орган е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Доводите на оспорващия са, че приетите за установени фактически обстоятелства от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, свързани с етичното поведение на магистрата, не се основават на приетите по дисциплинарната преписка доказателства. Изтъква се, че обжалваното решение не е съобразено с преобладаващата съдебна практика по приложението на чл. 307, ал.3, т. 3 ЗСВ, касаеща знанието на външни за органа на съдебната власт лица, за извършеното от магистрата нарушение, относимо към Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Мотивирайки се в този смисъл жалбоподателят моли за отмяна на решението на СК на ВСС в посочените части. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) е подал писмен отговор на първоинстанционната жалба, с който поддържа съображения по същество на спора, като твърди, че същата е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли. Заинтересованата страна Н. Николов съдия в Софийски районен съд, чрез процесуален представител адв. А. Чаворски от САК, оспорва основателността на подадената жалба. Намира процесното решение за законосъобразно и иска отхвърляне на оспорването му. Претендира присъждане на разноски в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С предложение вх. ВСС-8773/28.05.2021 г. по описа на Висш съдебен съвет и на основание чл. 314, ал. 2 ЗСВ, председателят на Софийски районен съд е посочил фактите, касаещи твърдяно извършено неправомерно от съдия Н. Николов деяние в това му качество и е поискал от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде преценено налагането на някое от наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6 ЗСВ на съдията. Видно от приложената в дисциплинарната преписка Заповед АС-120/15.03.2021 г. на председателя на СРС, последният и на основание чл. 310, чл. 312, ал.1, т. 1 и чл. 313 ЗСВ е наредил да се образува дисциплинарно производство срещу съдия Н. Николов, председател на 52 състав на II гражданско отделение на Софийски районен съд за извършено дисциплинарно нарушение на 08.10.2020 година. Нарушението се изразява в това, че съдията е осъществил действия, представляващи неправомерно влияние върху работата на деловодител на друг съдебен състав на същия съд, а именно оказване на натиск на съдебния деловодител на 174-ти състав на СРС да изпълни дадените от съдия Николов указания и да не изпълни указанията на съдия - докладчика по гр.д. 44548/2015 г., като е изискал от деловодителя да върне на страна по делото документи, а съдия докладчикът е разпоредил те да бъдат върнати след влизане в сила на решението по делото. За установяване на случилото се на тази дата 08.10.2020 г. от страна на дисциплинарнонаказващия орган са били изискани обяснения от деловодителя на 174-ти състав на СРС, доклади от деловодителя на 167-ми състав и на съдия - докладчика по гр. д. 44548/2015 г. по описа на СРС. Във връзка с предоставеното право на съдия Николов да даде обяснения и да ангажира доказателства, които са от значение за дисциплинарното производство, същият е депозирал обяснения, като е изразил и своята защитна теза, свързана с обстоятелството, че не е повлиял неправомерно върху работата на съдебния деловодител, нито е оказал натиск във връзка с негова молба, документи по делото да бъдат върнати на страна по спора. С Решение по т. 16 от Протокол 21 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 01.06.2021 г., на основание чл. 314, ал. 5 във връзка с ал. 2 ЗСВ е решено продължаване на дисциплинарното производство, образувано със Заповед АС-120/15.03.2021 г. на административния ръководител на Софийски районен съд за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1 ЗСВ на Н. Николов съдия в Софийски районен съд. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на основание чл. 316, ал. 3, във връзка с ал.1, изр. второ ЗСВ е избрала чрез жребий дисциплинарен състав, както и е определила докладчик. С писмо изх. ВСС-8773/07.06.2021 г. по описа на ВСС съдия Н. Николов е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, което продължава под 2/2021 г. по описа на ВСС. В съответствие с предвиденото в чл. 316, ал. 7 ЗСВ, на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия е връчено копие на предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, както и извлечение от Протокол 21 от 01.06.2021 г. от заседание на СК на ВСС. Съдия Н. Николов е подал възражение с рег. ВСС-8773/17.06.2021 г. по описа на ВСС, в което по същество оспорва констатациите в заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Поддържа, че не е оказвал натиск на съдебния деловодител на 174 ти състав, не му е била известна резолюцията на съдия докладчика по делото, според която процесните документи по делото следвало да бъдат върнати на страната, след влизане в сила на съдебното решение. Посочва, че фактическата обстановка по случая била погрешно възприета от съдебния деловодител, като подчертава, че помолил деловодителя да предаде на страната преписи, а не оригиналите на документите. В подкрепа на изложеното цитира части от снети видеофайлове, както, и че казаното от него може да бъде потвърдено от съдия Боева, която била в неговия кабинет, както и адв. Милев. С възражението си съдия Николов е направил и доказателствени искания, а именно да бъдат събрани гласни доказателства по случая, като се разпита адв. Н. Милев и съдия А. Боева. Вносителят на предложението председателят на СРС също е отправил доказателствени искания към дисциплинарния състав за събиране на гласни доказателства, като е входирал същите с молба с вх. ВСС-8773/28.06.2021 г. по описа на ВСС. Във връзка с установяване на посоченото от председателя на СРС нарушение от страна на магистрата, съдия Николов е направил допълнителни доказателствени искания в своя молба от 29.06.2021 г. като е изискал да бъдат приобщени видеофайловете от деловодството на СРС за дата 08.10.2020 година. Писмени обяснения са депозирани и от съдия А. Боева, която е била свидетел на проведените няколко телефонни разговори на съдия Николов с деловодителя на 174 ти състав. От колегата Николов знае, че е трябвало да бъдат направени копия (незаварени преписи) от приложения към исковата молба, които да бъдат предадени на процесуалния представител на страната, за образуване на ново дело. Именно с такава молба се е обърнал към него приятелят му адвокат. Не знае други обстоятелства за случилото се. По дисциплинарното дело са проведени редовни заседания на 30.06.2021 г., 07.10.2021 г. и на 05.11.2021 г., на които привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия взема участие лично и с адв. П. Илиев. Във връзка с доказателственото искане на съдия Николов за снемане на информацията от видеофайлове от СРС за дата 08.10.2020 г., по дисциплинарното дело е представен доклад от Е.Стойчева сътрудник на комисия в отдел Дисциплинарни производство, дирекция Правна на ВСС, която съгласно протоколно определение от 30.06.2021 г. на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 2/2021 г. е изготвила текстови вариант на съдържанието на видеофайловете 1, 2 и 3, като е заверила съдържанието им със своя подпис. При постановяване на Решение ВСС-13527/28.09.2022 г. по дисциплинарно дело 2/2021 г. дисциплинарният състав намира предложението за образуване на дисциплинарно производство за допустимо, като направено от компетентен орган по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Дисциплинарният състав, като е преценил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на дисциплинарнонаказващия орган и възраженията на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както и снетата информация от видеофайловете, е приел за установено, че Н. Николов е съдия в СРС от 2014 г. и е председател на 52 състав, II Гражданско отделение, СРС. По отношение на него са налице данни за осъществено неправомерно влияние върху работата на деловодител на друг съдебен състав (174-ти състав) по повод на искане за връщане на документи по гр.д. 44548/2015 г. на СРС, 174-ти състав, от процесуалния представител на ищеца. Обясненията на съдебния деловодител М. Костадинова, деловодител на 174-ти състав на СРС и съдебния деловодител на 167-ми състав, са съпоставени с тези на съдия А. Боева, адв. Милев и М. Смилкова началник на административна служба Съдебно деловодство I ГО на СРС. Дисциплинарният състав е приел, че те са непротиворечиви в частта относно случилото се на 8.10.2020 г., включително и по отношение на информацията, която допълнително е представила съдия И. Нешева председател на 174-ти състав. В доклад от 27.10.2020 г., изготвен от съдия И. Нешева, се сочи, че на 08.10.2020 г. съдебният деловодител на нейния състав - М. Костадинова, я потърсила притеснена поради обаждания от страна на съдия Н. Николов, който настоявал да се върнат материали в полза на страна по делото. Заявил й, че нарушава правата на страната, и че ще отговаря за причинени имуществени и неимуществени вреди на същата, съответно М. Костадинова потърсила съдействие как да процедира в създалата се ситуация. Съдия Нешева заявила на г-жа Костадинова, че приложените по делото книжа не следва да се връщат на процесуалния представител на ищеца по делото, като страната можела да получи само копия, каквото обаче искане не била направила. В доклада си съдия Нешева пояснява, че по делото не се намират оригинали на документи, нито официално заверени копия, а заверени от страната копия. Сочи, че по-късно съдебният деловодител г-жа Костадинова, споделила с нея за последвали няколкократни обаждания от страна на съдия Николов, както, и че след като не му върнала обаждане последният започнал да й крещи. За да прецени достоверността на събраните по дисциплинарното дело гласни доказателства, дисциплинарният състав е обсъдил текстовите варианти на съдържанието на видеофайловете със записи от 08.10.2020 г. в часовия диапазон от 09:56 до 13:52 от деловодството на 174-ти състав и е достигнал до извод, че те съответстват на свидетелските показания, описващи поведението на съдия Николов и отношението му към съдебния деловодител на 174-ти състав на СРС. От снетото съдържание на видеофайловете се установява, че на 08.10.2020 г. адв. Н. Милев е посетил деловодството на 174-ти състав във връзка с гр. дело 44548/2015 г. на СРС, като е провел разговор със съдебния деловодител относно негова молба за получаване на документи по делото. Адвокат Милев е бил уведомен от съдебния деловодител, че има разпореждане на съдията-докладчик документите да се върнат след влизане в сила на решението по делото. От страна на адв. Милев е направено искане да преснима същите, като отговорът на съдебния деловодител, според съдържанието на текстовия вариант е цит. Няма как. Каквото ми е казала тя, това правя , Освен още една молба и да й кажете, че ви трябват, че ви е важно. Според дисциплинарния състав е доказано противоправното поведение на съдията, изразяващо се в многократно позвъняване на съдебния телефон на съдебен служител, провеждане на разговори със същия с ултимативен тон, включително и като е повишил тон и е дал указания на съдебния деловодител за предоставяне на преписи от документи по дело разпределено на друг съдебен състав. Дисциплинарният състав е обосновал и наличие на субективна страна на извършеното от съдия Николов нарушение, което е било възприето като негативно поведение от съдебния служител деловодител на 174-ти състав на СРС. В мотивите на решението по дисциплинарното дело изрично е подчертано, че създадената от съдия Николов ситуация е провокирала у г-жа Костадинова чувство за тревожност и обида. Дисциплинарният състав приема за доказан и друг елемент от фактическия състав на дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно, че поведението на съдия Николов е станало известно както на други съдии от СРС, така и на съдебни служители в съда, вкл. и такива, които са присъствали по време на провеждане на разговорите, както и тяхното негативно отношение към създалата се ситуация. При тези констатации, и след като е анализирал принципите за етично поведение, утвърдени с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е формирал извод, че в конкретния случай поведението на съдия Николов от 08.10.2020 г. не съответства на принципите за вежливост и толерантност, посочени в т.4.1. и т.4.4. от КЕПБМ. Същото накърнява престижа на съдебната власт и представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. В мотивите на решението си дисциплинарният състав за да аргументира вида на наложеното дисциплинарно нарушение се обосновава с преценката на тежестта на нарушението, конкретния случай, поведението на съдията и формата на вина, след което и при съвкупния анализ на установените по дисциплинарното дело обстоятелства, намира, че на магистрата следва да бъде наложено наказание забележка по чл. 308, ал.1, т. 1 ЗСВ и в този смисъл да бъде направено предложение до колегията на ВСС. Изводите си в тази насока е подкрепил с формирана съдебна практика по аналогични случаи, като напр. Решение 116228/31.07.2019 г. по адм. д. 1860/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, Решение 10966/01.11.2021 по адм. д. 4909/ 2021 г., VI отд. на ВАС и др. Решението на дисциплинарния състав е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав. В изложението си членът на дисциплинарния състав не оспорва установената по делото фактическа обстановка, както, и че действията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице Н. Николов - съдия в Софийски районен съд, не съставляват нарушение на правилата за поведение, произтичащи от принципа на независимост, конкретно на правилото по т. 1.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Споделя извода на дисциплинарния състав, че поведението на съдия Николов в случая се квалифицира като нарушение на принципа на вежливост и толерантност, установени в т. 4.1 и т.4.4 от КЕПБМ. Мнението, което е изразено от нея е, че нарушението на този принцип само по себе си няма за последица налагане на дисциплинарно наказание, дори и на най - лекото такова - забележка, както, и че поведението, и нарушението на КЕПБМ следва да е свързано с нарушаване престижа на съдебната власт. Според особеното мнение в случая не е имало значителна степен на публичност и масовост на субектите, които са възприели нарушението, за да се приеме, че субективното им съзнание е променило оценката за съответната институция. В този смисъл цитира изискванията, посочени в т.60.1 от Вътрешните правила за дисциплинарна дейност на СК на ВСС, приети с Решение на СК на ВСС по Протокол 10/30.03.2021 година. На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ председателят на дисциплинарния състав с писмо изх. 8773/2021 г. от 28.09.2022 г. е представил преписката по дисциплинарно дело 2/2021 г. по описа на ВСС за внасяне в заседание на СК на ВСС. С обжалваното в настоящото производство Решение по т. 2 от Протокол 42 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.11.2022 г., колегията не налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т. 1 от Закона за съдебната власт на Н. Николов съдия в Софийски районен съд, за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд - шесто отделение, намира от правна страна следното: Процесното дисциплинарно производство е образувано в законоустановения срок, като към дата 15.03.2021 г. не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриване на нарушението, както и тригодишният срок от извършването му. Оспореният акт на Съдийската колегия на ВСС е издаден от компетентен орган и в законово изискуемата се форма. Решението на дисциплинарния състав, с което на основание чл. 319, ал.1 ЗСВ, предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание забележка на Н. Николов съдия в Софийски районен съд за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т. 3 ЗСВ е отхвърлено със седем гласа против от членовете на СК на ВСС. Следва да бъде посочено, че когато при гласуването на дадено решение на СК на ВСС не се постигнат 8 гласа за налагане на наказание, решението на органа следва да бъде не налага. В съответствие с нормата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ Съдийската колегия след като е разгледала предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание, след проведено явно гласуване е отхвърлила предложението. В този случай Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет има право и на основание хипотезите на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, да не наложи дисциплинарно наказание, да наложи по-леко дисциплинарно наказание от предложеното от дисциплинарния състав или да наложи по-тежко дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което се налага дисциплинарно наказание се приема с мнозинство не по-малко от осем гласа. Това мнозинство е посочено и в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ по отношение на налагане дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. В същата разпоредба е намерила място и правната фикция, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 ЗСВ. От анализа на посочените разпоредби може да бъде направен извод, че: когато при гласуването не се постигне законово определеното мнозинство е налице решение за отхвърляне; това решение за отхвърляне представлява индивидуален административен акт годен за обжалване, и че по аргумент за по-силното основание фикцията се разпростира и върху другите, определени от чл. 308, ал. 1 и 2 ЗСВ наказания. Във всичките тези случаи СК на ВСС следва да се произнесе по предложението на вносителя за образуване на дисциплинарно производство, като се мотивира за приетото решение, което по делото е видно от изказванията на членовете на СК на ВСС, гласували против предложението на дисциплинарния състав. При постановяване на оспореното решение на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От данните по делото се констатира, че административният орган е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства, като е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическите обстоятелства, във връзка с констатациите на дисциплинарния състав, постановил решението си по дисциплинарно дело 2/2021 г. по описа на ВСС. Видно от представения с административната преписка пълен стенографски протокол 42 от заседание на СК на ВСС от 08.11.2022 г. в частта по т. 2 членовете на колегията са анализирали подробно изложените обстоятелства от дисциплинарния състав, както и са изслушали съображенията и доводите на съдия Н. Николов защо счита, че не следва да му бъде налагано предложеното от дисциплинарния състав на СК на ВСС дисциплинарно наказание забележка за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т. 3 ЗСВ. Същите са обсъдени от органа при гласуването на предложението на дисциплинарния състав. Решението на СК на ВСС е прието в съответствие с материалния закон. Спорният пред членовете на СК на ВСС въпрос е бил дали поведението на съдия Николов е накърнило престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ и поради това се явява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като в решението си дисциплинарният състав е приел, че магистратът има неприемливо поведение, което не показва очакваните според етичните принципи уважение и толерантност към колегите и съдебните служители т. 4.1. и т.4.4. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Следва да бъде посочено, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно посочената като основание на нарушението норма на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. В чл. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати се съдържат правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност. Изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. В чл. 4.4. от КЕПБМ този принцип предвижда, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. В чл. 307, ал. 2 ЗСВ законодателят е въвел легална дефиниция за дисциплинарното нарушение, което се квалифицира като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Производството, в което се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата, е вид санкционно производство и то не се развива пред дисциплинарния състав, а пред съответната колегия на ВСС, в случая СК на ВСС, която именно може да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. В конкретната хипотеза мотивите на приетото решение на колегиалния орган, отразени в изказванията на членовете на СК на ВСС, гласували "против" предложението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 2/2021 г., сочат на липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Н. Николов. Съображенията на СК на ВСС в тази насока са изложени след вярна преценка на фактите по дисциплинарната преписка и след правилно приложение на материалноправните норми, относими към основанията за възникване на дисциплинарната отговорност в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, включително и на тези събрани в хода на разглеждане на дисциплинарно дело 2/2021 г. по описа на ВСС, както и изказванията на членовете на СК на ВСС в проведеното на 08.11.2022 г. заседание, не се установява правопораждащ елемент на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, за да се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно, че с поведението си съдия Николов е накърнил престижа на съдебната власт. Законът за съдебната власт не дефинира и не категоризира възможните прояви, несъвместими със статуса на магистрата, но третира като състав на дисциплинарно нарушение онези от тях, които обективират отклонение от общоприетите морални норми и поради това формират отрицателна оценка за професионалния морал на магистрата, компрометират честта му в обществото, рефлектират и върху обществената оценка на интегритета на съдебната власт като цяло. В своята съдебна практика Върховният административен съд приема, че фактическият състав на чл.307, ал.3, т. 3 ЗСВ изисква определен резултат, а именно да е накърнен или да е възможно да бъде накърнен престижът на съдебната власт. Престижът на съдебната власт следва да се свързва с доброто име и авторитетът, които тя, респ. отделните органи на съдебната власт имат в обществото, поради което действието или бездействието, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. За да се урони престижът на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора, защото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Следователно, за да се промени тази субективна оценка е необходимо постъпката на магистрата, с която е нарушен КЕПБМ, да е достигнала до съзнанието на определен кръг от хора извън съдебната власт. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в съдебната власт. В конкретния случай и видно от събраните доказателства в хода на дисциплинарно дело 2/2021 г., както и от изказванията на членовете на СК на ВСС гласували против налагане на дисциплинарно наказание на съдията, се установява, че действително магистратът е нарушил един от принципите на КЕПБМ, а именно на вежливост и толерантност, чиято регламентация се съдържа в т.4.1. и т.4.4. от КЕПБМ, но поведението му не сочи на накърняване престижа на съдебната власт. Изнесената информация относно случилото се и видно от снетите видеофайлове на хартиен носител по делото, касае ограничен брой лица в тесен професионален кръг. Според съдържанието на видеофайловете, а така също и от проведения разпит в открито съдебно заседание на 05.11.2022 г. по дисц. дело 2/2021 г. по описа на ВСС, адв. Милев посочва, е подал молба по гр.д. 44548/2015 г. на СРС, за снабдяване с документи и разговорът дали да му се предоставят оригинали или преписи е възпроизведен точно в снетите материали по дисциплинарното дело. От обясненията на адв. Милев пред дисциплинарния състав се установява, че е предявил през 2015 г. иск против Чез Разпределение България АД. Делото приключило през 2020 г. По това дело същият представил доказателства, които не били приети от съда и били приложени отстрани на делото. При запознаване с решението, с което се отхвърляла исковата му претенция, подал в срок въззивна жалба и подал молба до СРС да му бъдат върнати тези документи, т.е. тези доказателства, които не били приети по делото, тъй като искал да предяви нов иск, а се притеснявал, че ще пропусне 5-годишния давностен срок. Същият е заявил, че това са чертежи на мачтов трафопост. В деловодството поискал да му бъдат върнати оригиналите, като деловодителят на 174-ти състав му отказал поради резолюция на съдията, която разпоредила да се предоставят след връщане на делото от Софийски градски съд. Тогава адв. Милев помолил за преписи от документите, но получил отказ от деловодителя да ги преснима, като си остави адвокатската карта. Подал молба за снабдяване с оригиналните документи, но не и друга молба за снабдяване с преписи от тях. От показанията му става ясно, че по-късно през деня получил преписи от документите. Макар адв. Милев да е външно за съдебната система лице, той не е изразил отрицателна оценка спрямо действията на съдия Н. Николов. Напротив, не е било спорно, че именно той е помолил съдия Николов за съдействие за снабдяване с преписи от документите по делото, по което е бил процесуален представител на ищеца. Дадените обяснения от съдия А. Боева и съдия И. Нешева, и двете от Софийски районен съд, свидетелстват за лично възприети факти и обстоятелства, релевантни за повдигнатия правен спор, но те са съдии в Софийски районен съд, а не лица външни на съдебната система и също не съдържат отрицателна оценка за случилото се. Показанията на съдебните служители, на които е дал вяра дисциплинарният състав, разгледал и решил дисциплинарно дело 2/2021 г., са свидетелство за разговора между деловодителя на 174-ти състав и съдия Николов от СРС на 08.10.2020 г., но в сградата на Софийски районен съд, без поведението на съдията да има външна насоченост. Фактите по дисциплинарното дело, в какъвто смисъл са били и мотивите на дисциплинарния състав, сочат, че случилото се на посочената дата 08.10.2020 г. касае неправилно разбиране и недоразумение в комуникацията, осъществена по повод искането за предоставяне на документи по гражданско дело по описа на СРС, доколкото по него липсва молба, съдържаща конкретно искане за предоставяне на преписи от документи, а само предоставяне на оригинални документи, като подходът на съдия Николов е отчетено, че не изразява уважение към своите колеги и не допринася за работа в работна среда. Самото поведение обаче на съдия Николов е достигнало до знанието не до хора, външни на съдебната система, а до определени съдии и съдебни служители, както и до адв. Милев, за който спорът е бил разрешен, след като е получил преписи от документите (така и Решение 2783 от 02.03.2018 г. по адм. дело 12227/2017 г. на ВАС, VI отд., Решение 8915 от 29.06.2018 г. по адм. дело 5110/2018 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение 10966/01.11.2021 г. по адм. дело 4909/2021 г. на ВАС, VI отд., Решение 5652 от 09.06.2022 г. по адм. дело 1556/2022 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение 11622 от 31.07.2019 г. по адм. дело 1860/2019 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение 176 от 20.12.2019 г. по адм. дело 5818/2019 г., ВАС, VI отд., ). При конкретните фактически установявания по делото няма данни интензитета на поведението на магистрата, макар да нарушава т.4.1. и т.4.4. от КЕБМ, да е довело до промяна в субективната оценка по отношение на доброто име на съдебната власт от страна на съдебния деловодител на 174-ти състав, на съдебния деловодител на 167-ми състав, на началника АС Съдебно деловодство-I Г.О. при СРС и на ръководител сектор Правно обслужване при СРС, както и на съдия Нешева, докладчик по посоченото гражданско дело и на съдия Боева, която е в един кабинет със съдия Николов, нито действията му са проява на трайно или особено неприемливо поведение, нито обществена изява, с които се накърнява престижа на съдебната власт. В допълнение, Върховният административен съд е последователен и в своята съдебна практика, споделяща разбирането, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените в ЗСВ цели на наказанието (напр. Решение 6731 от 6.07.2022 г. по адм. д. 3704/2022 г., VI отд.; Решение 10966 от 01.11.2021 г. по адм. д. 4909/2021 г., VІ отд.; Решение 5445 от 11.05.2020 г. по адм. д. 12505/2019 Г., VІ отд., Решение 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 9530/2018 г., VI отд., всички на ВАС и др.), поради което не е налице несъответствие на процесния акт с целта на закона. По така изложените фактически констатации и правни съображения, оспореното решение на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на съдия Н. Николов от Софийски районен съд е прието в съответствие с нормативните изисквания на ЗСВ. Жалбата срещу административния акт, подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 4 АПК претенцията за присъждане на разноските по делото, направена от заинтересованата страна, е своевременна и основателна. Според представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.02.2023 г., сключен между Н. Николов като клиент и адвокат А. Чаворски, е договорено последният да окаже правна помощ и съдействие на клиента, изразяващо се в процесуално представителство по адм. дело 11442/2022 г. по писа на ВАС срещу задължението на клиента да му заплати договорено възнаграждение в размер на 1000 лева. Видно от съдържанието на договора тази сума е заплатена в брой при подписването му, поради което се явява правно дължима на страната. На основание §1, т. 6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган или в случая от Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,