Решение № 307 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2015 г.

Решение № 307 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 529/2011 г., с което ОС Шумен е уважил частично искове с правно основание чл. 79 и чл. 92 ЗЗД. С определение от 21.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване с оглед съществуваща вероятност постановения съдебен акт да е недопустим. Жалбоподателят А. Д. Х., чрез процесуалния си представител в касационната жалба поддържа, че решението е недопустимо, а при условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът Министерство на вътрешните работи в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението не е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил А. Д. да заплати на МВР на РБ сумата от 8 079.18 лева, от които 7 161.90 лева, представляващи пропорционална част от разходите по обучението и издръжката му като курсант във В., дължими на основание чл. 146, ал. 2 ЗМВР (отм.) и 917.28 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от 05.04.2007 г. до 28.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 161.90 лева, начиная от 28.02.2008 г. до окончателното й плащане. Със същото решение съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молба на основание чл. 193 ГПК (отм.). Установено е, че по силата на договор № 4001/29.12.1999 г. от 18.11.1999 г., жалбоподателят се е съгласил да бъде обучаван във В. - МВР / сега Академия на МВР /, по посочената специалност, и след завършване на обучението си да служи в системата на МВР за срок не по-кратък от 10 години, като в т. 1 от договора е било изрично посочено, че при неспазване на горното условие, курсантът дължи на учебното заведение възстановяване на разходите, направени за обучение, при условията определени в чл. 161 от ППЗМВР (отм.), а в т. 2 - че договорът се сключва на основание чл. 146, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Прието е, че на 18.11.1999 г. жалбоподателят е подписал отделна декларация по чл. 146, ал. 1, ЗМВР (отм.), че се задължава след завършването си да служи най-малко 10 години в системата на МВР. Установено е от диплом за завършено висше образование, че същият е завършил 4-годишния курс на обучение в А. и се е дипломирал успешно на 26.09.2003 г. и със заповед на министъра на вътрешните работи от 10.10.2003 г. е бил назначен на длъжност дознател в РПУ при РПУ - Шумен, за която на 01.11.2003 г. е подписал акт за встъпване. Прието е, че със заповеди от 27.01.2006 г., 29.09.2006 г. и 17.10.2006 г. последният е бил преназначен, без прекъсване, на длъжностите дознател II ст. в Р. - Шумен младши дознател в ОДП - Шумен и дознател в ОДП - Шумен. На 09.03.2007 г. е подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание, считано от 01.04.2007 г., като правоотношението му е било прекратено със заповед на министъра на вътрешните работи от 29.03.2007 г., въз основа на която на 05.04.2007 г. е подписал акт за сдаване на длъжност. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник по иска за нищожност на акта за встъпването му в длъжност от 01.11.2003 г., тъй като не е подписан от началник " Личен състав " и е извършен в нарушение на ЗМВР и правилника за приложението му, респ. - за нищожност на служебното му правоотношение с въззиваемия. Съдът е приел, че възраженията за унищожаемост са недопустими, тъй като унищожаване на договор е възможно по исков ред, но не и чрез възражение, в рамките на друго съдебно производство, поради което не ги е разгледал по същество. Прието е от приложените в първоинстанционното производство справки и заключението на вещото лице по СИЕ, че през времето на обучение на жалбоподателя в А., във връзка с него са направени разходи в размер на 10 878.77 лева, от които 6 421.59 лева - за издръжка, 4 027.00 лева - за обучение и 430.18 лева - вещево имущество. Съдът е счел, че сумата, която жалбоподателят би следвало да възстанови, съответно на срока на неизпълнение задължението му по чл. 146, ал. 1 от ЗМВР (отм.), е 7 161.90 лева, за която е уважил иска. Жалбоподателят - ответник по иска е направил възражения за прихващане, с насрещни негови вземания срещу МВР, но съдът ги е счел за неоснователни. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че с оглед даденото разрешение в т. 5 от ТР № 1/2013 г. ОСГ ТК на ВКС обжалваното решение и потвърденото с него решение на районния съд са недопустими, поради което следва да се обезсилят. В тълкувателното решение се приема, че когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита от определено лице и петитума, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В случая от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че е налице правен интерес да търси защита на своите права по отношение на ответника по иска - жалбоподател пред настоящата инстанция, А. на МВР, която е самостоятелно звено в МВР. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗМВР (отм.) предвижда сключването на договор между А. и постъпващите на обучение в нея курсанти, като императивно установява задължение за последните след завършването на обучението си (аргум. от чл. 145, ал. 3 и 4) да служат в МВР за срок не по-малък от 10 години - въз основа подписания договор при приемането им; т. е. - това задължение, макар и установено с императивна правна норма, включително относно минималния 10-годишен срок, има договорен характер - възниква по силата на сключения договор, като в него не може да бъде уговарян по-кратък срок на задължението. Нормата на чл. 146, ал. 2, изр. 2, във вр. с изр. 1 от ЗМВР (отм.), както в първоначалната й редакция, така и след изменението й със ЗИД на МВР, обн. в ДВ бр. 17/21.02.2003 г., урежда отговорността за неизпълнение на това договорно задължение, като също императивно установява, както двете основания за възникването й - освобождаване по собствено желание или по дисциплинарен ред от службата в МВР преди изтичането на минималния срок по ал. 1 (основанията са еднакви и при двете редакции на разпоредбата), така и нейният обем - възстановяване на А. на разходите за обучение - съгласно първоначалната редакция, респ. - възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението, пропорционално на времето на неизпълнение - съгласно редакцията след ДВ бр. 17/21.02.2003 г. С оглед на така констатираната нередовност на исковата молба Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Шумен. При новото разглеждане на делото исковата молба следва да бъде оставена без движение с оглед отстраняване противоречието между обстоятелствената част и петитума й . Предвид изложените съображения, съдът