Решение № 7216 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2010 г.

Решение № 7216 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Василева, пълномощник на Виден Павлов Стоянов от с. Хераково, общ. Божурище, срещу решение № 9/04.01.10 г., постановено по адм. д. № 815/09 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Райна Петрова Велинова и началникът на Софийска РДНСК поддържат становища за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционно производство са Заповед № ДК-02-Сф-75/13.05.09 г. и Заповед № ДК-02-Сф-107/13.07.09 г. на началника на Софийска РДНСК, с които е наредено премахването на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строежи, както следва: с първата - "ограда" на поземлен имот /ПИ/ № 106014 към селски път, ПИ 106031, м. "Среден завой", землище с. Хераково, общ. Божурище, а с втората- " гараж и навес" в УПИ VI-3, кв. 2 по плана на махала Белица, с. Хераково, общ. Божурище, извършени от Виден Павлов Стоянов. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено с мотиви за съответствие на административните актове с материалния закон и административнопроизводствените правила. С оглед безспорната липса на строителни книжа и данните относно периода на извършване, съдът е изследвал приложимостта на разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПРЗУТ, при което е приел, че строежите не са търпими. Правните си изводи е възприел след обсъждане събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното писмено заключение на в. л. Николов. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Обжалваните заповеди са издадени въз основа на съставени от длъжностни лица в Софийска РДНСК в присъствие на касатора Стоянов констативни актове, съответно № 440/27.11.08 г. и № 145/25.05.09 г. В мотивната част на двете заповеди административният орган е обсъдил констатациите на поверяващите във връзка с конкретните възражения на извършителя на строежите, предвид което оплакването за неправилност на решението поради липсата на констатация относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователно. Основното оплакване за неправилност на решението, мотивирано с доводи за търпимостта на строежите по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПРЗУТ е също неоснователно. По отношение на оградата в ПИ № 106014 към селски път, ПИ 106031, м. Среден завой" по Заповед № ДК-02-Сф-75/13.05.09 г. съдът е приел, че е построена след 1994 г. и не е декларирана в срока по § 16, ал. 2 ПРЗУТ. Изводът е обоснован, тъй като данните по делото налагат извода, че оградата в сегашния си вид е осъществена след придобиване собствеността върху имота - в н. акт № 21/94 г., легитимиращ касатора като собственик на поземления имот, ограда не е отразена, а твърдяната от СВ. Славева ограда от 1965 г. по описание не отговаря на сега съществуващата на място. Във връзка с местоположението на оградата е налице категорична констатация на в. л. Николов. Като е приел заключението и в тази му част, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като страната не го е оспорила, не е направила и искане за допълнителна задача с оглед установяване дали оградата по цялата си дължина не покрива имотната граница. Липсват данни, установяващи търпимост и на останалите два обекта - на гараж и навес в УПИ VI-3, кв. 2 по плана на по плана на с. Хераков, м. "Белица" по Заповед № ДК-02-Сф-107/13.07.09 г. Експертизата е установила, че гаражът е нанесен в кадастралния план от 1989 г., предвид което за меродавна година на извършването му е възприета посочената от касатора 1975 г. Към тази година в сила е бил устройствен план от 1934 г., по който за имота е бил отреден парцел II-3, кв. 2 по плана на м. "Белица", идентичен с парцел VI-3, кв. 2 по сега действащия устройствен план, одобрен през 1989 г. И по двата плана не е предвидено допълващо застрояване, предвид което строежът би бил търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ в случай, че за него е одобрена частична застроителна разработка по ППЗТСУ. Подобно изискване съдържа и ЗУТ, като в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ е предвидено осъществяване на допълващо застрояване въз основа на виза по чл. 140 ЗУТ. С оглед установяването на експерта относно обстоятелството, че навесът не е нанесен в кадастралния план от 1989 г. обосновано е прието, че е извършен в последващ период. И този обект, представляващ елемент на допълващо застрояване, е изграден без да е предвиден в застроителния план, по отношение на същия не е изпълнено и изискването на § 16, ал. 2 ПРЗУТ да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при липсата на визираните в касационната жалба пороци се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение