Решение № 15285 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 737/2016 г.

Решение № 15285 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 737/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Овърсийз - Хоризонт" АД, с ЕИК *********, чрез адв. В. Б. срещу Решение № 2425 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2246 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2015 г. С него са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Национална агенция за приходите (НАП) за присъждане на обезщетение в размер на 4320,00 (четири хиляди триста и двадесет) лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната на Наказателни постановления № № 13-85982 от 26.11.2013 г., 13-86042 от 26.11.2013 и 14-102398 от 07.05.2014 г. и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 298,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2880,00 лв. за периода 22.10.2014 г. - 15.07.2015 г. и върху главницата от 1440,00 лв. за периода 18.12.2014 г. до 15.07.2015 г. Наред с това, "Овърсийз - Хоризонт" АД е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 553,26 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. По изложени в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Претендира сторените разноски. Ответникът - НАП оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд, не се представлява. В представена по делото молба оспорва размера на разноските като твърди, че е завишен. В същата молба прави искане за спиране на съдебното производство по адм. д. № 737 по описа за 2016 г. до приключване на тълкувателно дело № 1 за 2017 г. на Върховния касационен съд. Обръща внимание, че за част от разноските се твърди плащане след датата на съдебните заседания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Административен съд - В. е разгледал предявените от настоящия касационен жалбоподател искове срещу НАП за присъждане на обезщетение в размер на 4320,00 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната на Наказателни постановления № № 13-85982 от 26.11.2013 г., 13-86042 от 26.11.2013 и 14-102398 от 07.05.2014 г. и за сумата от 298,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2880,00 лв. за периода 22.10.2014 г. - 15.07.2015 г. и върху главницата от 1440,00 лв. за периода 18.12.2014 г. до 15.07.2015 г. Установено е от първоинстанционния съд, че с представените решения, постановени по нахд № 728/2014 г., № 729/2014 г. и № 3008/2014 г. по описа на Районен съд - В. (РСВ), са отменени съответно НП № 13-85982/26.11.2013 г., № 13-86042/26.11.2013 г. и № 14-102398/07.05.2014 г., издадени от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. В.. Приел е за установено също така, че ищецът е заплатил на 22.10.2014 г. сумата от 2880,00 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат по нахд № 728/2014 и № 729/2014 г. по описа на РСВ и сумата от 1440,00 лв. - на 18.12.2014 г. по нахд № 3008/2014 г. по описа на РСВ, в които производства "Овърсийз - Хоризонт" АД е представляван от адвокат. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - В. е приел, че независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните НП е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Изразил е становище, че дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на НП, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна функция в рамките на държавната власт. Приел е, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство не е в пряка причинно-следствена връзка с отмяната на НП. Адвокатското възнаграждение се дължи на основание сключен договор за правна помощ между адвоката и неговия клиент. Участието на адвокат не е задължително, поради което направените разходи за адвокатско възнаграждение не били задължителни. В конкретния случай ползването на адвокатска защита било по желание на страната, поради което този разход не е бил задължителен. Наред с това, в производството по обжалване на НП разноски за възнаграждение за адвокат не се присъждат. Предвид това, като неоснователни е счел, че следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за лихва. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която "Овърсийз - Хоризонт" АД е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 553,26 лв. и правилно в останалата част по крайния си резултат. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменени с влязло в сила съдебно решение актове - НП, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Според настоящия състав в конкретния случай не са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността, предвид което предявените от "Овърсийз - Хоризонт" АД искове правилно са отхвърлени като неоснователни, тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал настъпването на твърдените вреди. По анд. д. № 729 по описа на РСВ за 2014 г. е било оспорено НП № 13-85982 от 26.11.2013 г., издадено от директора на ТД на НАП - В.. Жалбата е подадена на 18.12.2013 г. от дружеството чрез адв. Д. М. И. като представляващ Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници". За съдебен адресат на "Овърсийз - Хоризонт" АД са посочени дружеството и адв. Д. И.. По делото (л. 7) е представено пълномощно от 14.12.2013 г., с което Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници", адв. Д. И. и адв. В. Б. са упълномощени, вкл. с права да представляват това дружеството в производство по обжалване на НП № 13-85982 от 26.11.2013 г., издадено от директора на ТД на НАП - В.. Удостоверение за съществуването и представителството на адвокатското дружество не е представено. В съдебното заседание на 17.04.2014 г. "Овърсийз - Хоризонт" АД е било представлявано от адв. Б.. С постановеното по делото Решение № 1199 от 25.04.2014 г. посоченото НП е отменено. По касационна жалба на ТД на НАП - В. срещу това съдебно решение в АС - В. е образувано адм. д. № 1851 по описа на този съд за 2014 г. По делото е представен писмен отговор, подписан от адв. Б. като представляващ адвокатското дружество, без приложено пълномощно и удостоверение за съществуването и представителството на адвокатското дружество. В съдебното заседание на 10.07.2014 г. "Овърсийз - Хоризонт" АД е представлявано от адв. В. Б. от ВАК. С постановеното по делото Решение № 1929 от 28.07.2014 г. е оставено в сила Решение № 1199 от 25.04.2014 г. По нито едно от двете дела не е представено пълномощно по чл. 71, ал. 1, изр. второ от Закона за адвокатурата (ЗА), предвид което настоящият състав приема, че адв. Иванов и адв. Б. са представлявали "Овърсийз - Хоризонт" АД в лично качество като негови пълномощници съгласно чл. 64 ЗА и предвид липсата на доказателства по чл. 71, ал. 2 ЗА. Безспорно е, че договор за правна защита и съдействие по чл. 36 ЗА или такъв с адвокатското дружество не е представен в хода на производството пред РСВ, пред АС - В., а и по настоящото дело. Само въз основа на представеното пред РСВ пълномощно не може да бъде направен извод за възмездност на положения от адвокатите труд в хода на производството пред районния съд и пред административния съд. Доказателството, на което се позовава "Овърсийз - Хоризонт" АД, за да установи претърпените вреди е приложената към исковата молба едностранно подписана Фактура № 0...56 от 20.10.2014 г., издадена от Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници" с данъчна основа 3600,00 лв. и начислен данък добавена стойност (ДДС) в размер на 720,00 лв., представляваща "Хонорари за обжалване на 3 НП на ТД на НАП по две инстанции всяко - НП № 13-85982/26.11.2013 г. - НАХД № 729/2014 г. на РСВ, КАНД № 1851/2014 г. Адм. съд. - В.; НП № 13-86042/26.11.2013 г. - НАХД № 728/2014 г. на РСВ, КАНД № 2077/2014 г. Адм. съд - В.; НП № 14-102398/07.05.2014 г., НАХД № 3008/2014 г. на РСВ, касационно производство пред Адм. съд - В.". Посочената фактура е издадена на 20.10.2014 г., тоест два месеца и половина след постановяване на Решение № 1929 от 28.07.2014 г., с което е оставено в сила Решение № 1199 от 25.04.2014 г. за отмяна на НП. Платима е по банков път. Според настоящия състав така установеното от фактическа страна не дава основание да бъде направен извод за реално претърпяна вреда от "Овърсийз - Хоризонт" АД във връзка с представителството му по посочените две дела, водени във връзка с отмяната на НП № 13-85982 от 26.11.2013 г. Доколкото по - горе се прие, че процесуалното представителство на това дружество по двете дела е осъществено от двамата адвокати в лично качество, а не по повод преупълномощаване от представляващия адвокатското дружество, следва да се приеме, че така представената фактура е неотносима. Наред с това, договор не е представен, фактурата не е издадена в хода на производствата пред РСВ и АС - В., а след приключване на съдебното обжалване и отмяната на посоченото НП. На следващо място, по анд. д. № 728 по описа на Районен съд - В. за 2014 г. е било оспорено НП № 13-86042 от 26.11.2013 г., издадено от директора на ТД на НАП - В.. Жалбата е подадена на 18.12.2013 г. от дружеството чрез адв. Д. М. И. като представляващ Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници" без да е приложено пълномощно и удостоверение за съществуването и представителството на адвокатското дружество. Извършени са други процесуални действия от адв. Б., за когото е посочено в протокола от съдебното заседание, провело се в РСВ, че е "редовно упълномощен". За съдебен адресат на "Овърсийз - Хоризонт" АД са посочени дружеството и адв. Д. И.. По делото не е представено пълномощно, по силата на което Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници", адв. Д. И. и адв. В. Б. да са упълномощени да представляват това дружеството в производство по обжалване на НП № 13-86042 от 26.11.2013 г., издадено от директора на ТД на НАП - В.. С постановеното по делото Решение № 1470 от 20.05.2014 г. посоченото НП е отменено. По касационна жалба на ТД на НАП - В. срещу това съдебно решение в АС - В. е образувано адм. д. № 2077 по описа на този съд за 2014 г. По делото е представен писмен отговор, подписан от адв. Б. - "преупълномощен", но доказателства за това не са приложени по делото. В съдебното заседание на 11.09.2014 г. "Овърсийз - Хоризонт" АД е представлявано от него. Пълномощно не се съдържа и по делото в касационната инстанция. С постановеното по делото Решение № 2104 от 29.09.2014 г. е оставено в сила Решение № 1470 от 20.05.2014 г. Безспорно е, че договор за правна защита и съдействие по чл. 36 ЗА или такъв с адвокатското дружество не е представен в хода на производството пред РСВ, пред АС - В., а и по настоящото дело. Предвид установените факти, не може да бъде направен извод за възмездност на положения от адвокатите труд в хода на производството пред районния съд и пред административния съд. Доказателството, на което се позовава "Овърсийз - Хоризонт" АД, за да установи претърпените вреди е приложената към исковата молба фактура, описана по- горе. Както се посочи, тя е издадена на 20.10.2014 г., тоест почти един месец след постановяване на Решение № 2104 от 29.09.2014 г., с което е оставено в сила Решение № 1470 от 20.05.2014 г. за отмяна на НП № 13-86042 от 26.11.2013 г. Така установеното от фактическа страна не дава основание да бъде направен извод за реално претърпяна вреда от "Овърсийз - Хоризонт" АД във връзка с представителството му по посочените две дела, водени във връзка с отмяната на НП № 13-86042 от 26.11.2013 г. - пълномощни и договор по делата не са представени, фактурата не е издадена в хода на производствата пред РСВ и АС - В., а след приключване на съдебното обжалване и отмяната на НП. По анд. д. № 3008 по описа на РСВ за 2014 г. е било оспорено НП № 14-102398 от 07.05.2014 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП - В.. Жалбата е подадена на 24.06.2014 г. от дружеството чрез адв. В. Е. Б. като представляващ Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници". За съдебен адресат на "Овърсийз - Хоризонт" АД е посочено адвокатското дружеството. По делото (л. 7) е представено пълномощно от 18.06.2014 г., с което Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници", адв. Д. И. и адв. В. Б. са упълномощени, вкл. с права да представляват това дружеството в производство по обжалване на НП № 14-102398 от 07.05.2014 г., издадено от директора на ТД на НАП - В.. В съдебното заседание на 24.09.2014 г. "Овърсийз - Хоризонт" АД е било представлявано от адв. Б.. С постановеното по делото Решение № 2469 от 17.10.2014 г. посоченото НП е отменено. По касационна жалба на ТД на НАП - В. срещу това съдебно решение в АС - В. е образувано адм. д. № 3695 по описа на този съд за 2014 г. По делото е представен писмен отговор, подписан от адв. Б. като представляващ адвокатското дружество. В съдебното заседание на 11.12.2014 г. "Овърсийз - Хоризонт" АД е представлявано от адв. В. Б.. С постановеното по делото Решение № 2891 от 17.12.2014 г. е оставено в сила Решение № 2469 от 17.10.2014 г. По нито едно от двете дела не е представено пълномощно по чл. 71, ал. 1, изр. второ от Закона за адвокатурата (ЗА), предвид което съдът приема, че адв. Б. е бил упълномощен и е представлявал в лично качество "Овърсийз - Хоризонт" АД на основание представеното пълномощно, предвид възможността съгласно чл. 64 ЗА и липсата на доказателства по чл. 71, ал. 2 ЗА. Безспорно е, че договор за правна защита и съдействие по чл. 36 ЗА или такъв с адвокатското дружество не е представен в хода на производството пред РСВ, пред АС - В., а и по настоящото дело. Само въз основа на представеното пред РСВ пълномощно не може да бъде направен извод за възмездност на положения от адвоката труд в хода на производството пред районния съд и пред административния съд. Доказателството, на което се позовава "Овърсийз - Хоризонт" АД, за да установи претърпените вреди е приложената към исковата молба Фактура № 0...56 от 20.10.2014 г., издадена от Адвокатско дружество "Д. И. и съдружници" подробно обсъдена по - горе. Посочената фактура е издадена на 20.10.2014 г., тоест три дни след постановяване на решението от Районен съд - В. (Решение № 2469 от 17.10.2014 г.) и преди това с което последното е оставено в сила. Така установеното от фактическа страна не дава основание да бъде направен извод за реално претърпяна вреда от "Овърсийз - Хоризонт" АД във връзка с представителството му по посочените дела, водени във връзка с отмяната на НП № 14-102398 от 07.05.2014 г. Доколкото по - горе се прие, че процесуалното представителство на това дружество по двете дела е осъществено от адвоката в лично качество, а не по повод преупълномощаването му от представляващия адвокатското дружество, следва да се приеме, че така представената фактура е неотносима. Предвид всичко гореизложено, според настоящия състав на Върховния административен съд, не може да се направи обоснован извод за настъпила за "Овърсийз - Хоризонт" АД вреда във връзка с обжалването и отмяната на посочените по - горе НП. При липсата на тази предпоставка не може да бъде реализирана отговорността на държавата. Предвид неоснователността на тези искове, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на лихва за забава. По тези причини, решението в частта, в която исковете са отхвърлени като неоснователни като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. В нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ, които са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, обаче се явява изводът за първоинстанционния съд за присъждане на НАП на разноски за юрисконсултско възнаграждение, обоснован от изхода на спора. Затова решението в частта, с която "Овърсийз - Хоризонт" АД е осъдено да заплати на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 553,26 лв. следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и вместо него да се постанови друго в тази част, като искането на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство да бъде оставено без уважение. Предвид така направените изводи, съдът не следва да се произнася по искането за спиране на производството, направено от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение