Решение № 14383 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2010 г.

Решение № 14383 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Георгиев Костов и Димитрина Николова Мамарова срещу решение № 1271 от 16.12.2009 г., постановено от Административен съд Бургас, Х състав по адм. д. № 566/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. Делото е образувано и по частна жалба, подадена от Ангел Петков Стоев срещу същото решение, в частта за разноските. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението в тази част, поради което частният жалбоподател прави искане за изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени и направени по делото разноски за адвокатски хонорар. Ответникът - кмета на община Созопол не взема становище по касационната и частната жалби. Заинтересованите страни не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № Z - 455 от 18.03.2009 г., с която кмета на община Созопол на основание § 4л във връзка с § 4з, ал. 2 и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 3, ал. 3 от ПЗР ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е утвърдил оценка на подобрение върху новообразуван имот № 70 по ПНИ за м. Митков мост, землище на с. Черноморец, както следва за частта попадаща в бивш имот № 1206, записан на наследници на Янула Димитрова Михова в размер на 880,00 лв и за частта, попадаща в б. и. 1254, записан на наследници на Димитран Николов Корабов в размер на 0,00 лв. Заповедта е оспорена от бившия ползвател на имота Ангел Петков Стоев с доводи, че не са включени всички подобрения в имота. Съдът е изменил оспорената заповед, като е увеличил стойността на подобренията, които следва да заплатят наследниците на Янула Димитрова Михова от 880,00 лв на 2 400,00 лв и стойността на подобренията, които следва да заплатят наследници на Димитран Николов Корабов от 0,00 лв на 108,00 лв. Решението е обжалвано само от двама от наследниците на Янула Димитрова Михова, поради което следва да се приеме, че по отношение на определената оценка за останалите наследници на Янула Михова и за наследниците на Димитран Корабов решението е влязло в сила. За да измени оспорената заповед, съдът е приел, че в оценката не са включени всички подобрения. По делото е прието заключение на назначена СТЕ, което съдът е кредитирал като безпристрастно и компетентно. Съобразно заключението на вещото лице общата стойност на подобренията и трайните насаждения в имот № 70 е 2 508,00 лв, разпределение за б. и. № 1206 в размер на 2 400,00 лв и за б. и. № 1254 в размер на 108,00 лв. Вещото лице е дало заключение след оглед на имота в присъствие на жалбоподателя и на представител на заинтересованите страни. При липса на данни експертизата в административното производство да е направен след оглед на имота, съдът е възприел експертната оценка, дадена в производството по оспорване на административния акт. По тези доводи съдът е постановил решението си. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за необосновано завишаване на стойността на подобренията, направени в имота от бившия ползвател. В случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Със същите се е увеличила стойността на имота, съответно определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - аргумент от § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е оценил като подобрение оградата от метална мрежа, метални тръби, бетонни колове, рамка от винкел, портална врата с две крила и входна врата. Тези подобрения са трайно прикрепени, като отделянето им ще доведе до съществено увреждане на имота и представляват подобрение. Що се касае до подобрението метална мрежа, то следва да се отбележи, че в заключението на вещото лице поради пълна амортизация не е дадена стойност за това подобрение. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, относно компетентността на вещото лице. Доводи в тази насока жалбоподателите е следвало да направят в производството пред административния съд. В това производство те е следвало да оспорят заключението на експерта и да поискат назначаване на повторна или допълнителна експертиза. В касационното производство не е допустимо оспорване на експертното заключение. В производството пред административния съд заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание на 16.09.2009 г. и в това заседание са участвали заинтересовани страни, които не са оспорили депозираното заключение. Процесуалното бездействие на страните не може да бъде компенсирано с навеждане на доводи пред касационната инстанция. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. По частната жалба на Ангел Петков Стоев. Настоящият състав счете, че разглеждането на частната жалба е процесуално недопустимо по следните съображения: Устните състезания по делото са приключили на 17.11.2009 г. В хода по същество на спора процесуалният представил на частния жалбоподател е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, които са формирани от внесена държавна такса, хонорар за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В това заседание не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 250 лв - внесена държавна такса и възнаграждение за вещото лице. Съдът е приел, че претенцията за присъждане на адвокатски хонорар не следва да се уважава, тъй като липсват данни да е внесен. С частната жалба са развити доводи за неправилност на решението в частта за разноските, в частност оспорва се извода на съда относно дължимостта на договорения адвокатски хонорар. Съгласно изричната норма на чл. 80 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното по делото заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Правото на жалба се изключва за случай, при който съдът се е произнесъл по искането за присъждането им, било в самото решение, било с определение по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако до приключване на съдебното дирене страната не е представила списък с разноските. В случая жалбоподателят не е представил списък с разноските до приключване на съдебното дирене, поради което процесуалния ред изключва правото му да обжалва решението в частта за разноските. По тези доводи настоящият състав счете, че разглеждането на частната жалба е процесуално недопустимо на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение