Решение № 1027 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2017 г.

Решение № 1027 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Р. Цветков против решение № 71 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 877/2016 г. на Административен съд – София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Т. Трайков в качеството му на полицейски орган при Районно управление гр. Етрополе, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на Р. Цветков против заповед № 263 зз-162 от 9.09.2016 г. на полицейски инспектор Т. Трайков, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи Р. Цветков е задържан за 24 часа. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и точно е установил релевантните за спора фактическите обстоятелства. Въз основа на доказателствения материал по делото правилно е приел, че на 9.09.2016 г. около 2, 50 часа младши автоконтрольор Ц. Василев и младши инспектор Т. Трайков, като дежурен автопатрул са забелязали лек автомобил м. "Фолксваген" с рег. [рег. номер на МПС], който се движел с угасени фарове, в посока към автогарата в гр. Етрополе. Служителите подали звуков и светлинен сигнал, при което автомобилът спрял на автогарата. Служителите поискали документи на лицето, управлявало автомобила, но водачът отказал да представи документи за проверка. Шофьорът бил във видимо нетрезво състояние, започнал да буйства и обижда служителите, при което бил предупреден, че ако не преустанови действията си ще бъде задържан и ще използват физическа сила и помощни средства. Въпреки предупреждението, лицето продължило да не изпълнява полицейските разпореждания, което наложило да бъде изведен от автомобила и да му бъдат поставени белезници. При извеждането му от автомобила полицейските служители сочат, че са видели, че от лявата му вежда тече кръв. Поддържат, че не са упражнили физическо насилие извън употребената физическа сила за извеждането му от автомобила. При проверка и обиск намерили в лицето лична карта и свидетелство за управление на МПС, от които установили самоличността му. Р. Цветков бил заведен в полицейското управление, където отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и продължил да отправя закани и заплахи. По повод изявленията на жалбоподателя, че му е нанесен побой от полицейските служители, съдът е приел, че от докладните записки и медицинските свидетелства е установена контузна рана в областта на лявата вежда, но не е доказано, че му е нанесен побой от полицейските служители. При тези фактически установявания съдът правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Посочил е, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР – полицейските органи са изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул и лицето, след надлежно предупреждение да преустанови неправомерното си поведение, е продължило съзнателно да пречи на полицейските орган да изпълнят задължението си по служба. Не намират опора в данните по делото релевираните оплаквания в касационната жалба, че съдът е игнорирал възраженията на жалбоподателя за нарушаване на административнопроизводствените правила, за липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед и несъразмерност на приложената принудителна административна мярка. Правилни и обосновани са изводите на съда относно правното естество на принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя и съответствието й в случая с преследваната от закона цел. С оглед съдържанието на акта и приложените докладни записки във връзка с инцидента, по повод на който е задържан жалбоподателят, съдът аргументирано е отхвърлил възраженията за непропорционалност на приложената принудителна административна мярка. Правилно е приел за неоснователни доводите за липса на мотиви в оспорената заповед. В заповедта е посочено правното основание и фактическите причини за задържането му, а в съпътстващите документи подробно са изложени фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта. Независимо от конкретните причини и условия за проявеното неправомерно, агресивно поведение на жалбоподателят, той не е преустановил същото след неколкократни предупреждения от служителите на МВР, с което обективно им е попречил да изпълнят задълженията си по служба. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е мярка, която е насочена към обезпечаване на изпълнението на полицейските правомощия и в случая тя е приложена законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,