Решение № 7377 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2014 г.

Решение № 7377 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вандевил" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, район "Красна поляна", срещу решение № 5114/23.07.2014 г. на Административен съд София град по административно дело № 5148/2014 г. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Представя ново писмено доказателство - Акт за узаконяване № 1/16.07.2014 г. на главен архитект на район "Красна поляна", като моли същият да бъде ценен като друг документ по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 7 от Закона за туризма, с който се доказва законността на обекта. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че представеното заверено копие от Акт за узаконяване не удостоверява законността на обекта като гостилница или друго заведение за хранене и развлечения. На следващо място, същият бил издаден на 16.07.2014 г., след издаване на обжалваната заповед на кмета на Столична община с per. индекс № СО-РД-09-06-55/1.04.2014 г., обективираща обжалвания отказ за определяне на категория на туристически обект по заявление № 11954/3.01.2014 г. Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на "Вандевил" ООД срещу Заповед на кмета на Столична община с peгистрационен индекс № СО-РД-09-06-55/1.04.2014 г. При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, съдът е приел фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: Със заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечение вх. № 11954/3.01.2014 г., подадено до кмета на Столична община, "Вандевил" ООД прави искане за категоризиране на заведение - "Гостилница Вандевил", намираща се на адрес гр. София, ж. к. Красна поляна, до бл. 23. Към заявлението са приложени описаните в него документи. Страните не спорят, а видно и от представените нотариален акт № 03, том II, peг. № 3439, дело № 201/2009 г. и договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 18.12.2012 г., обектът е собственост на "Вандевил" ООД. С молба peгистрационен № 8021-РО-24/14.01.2014 г., жалбоподателят е уведомил Общинско предприятие "Туристическо обслужване", че в Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община не се съхранява архитектурен проект за търговски обект - нежилищен имот в трафопост, находящ се в гр. София, Столична община, район "Красна поляна", ж. к. "Красна поляна" до бл. 23. Към молбата са представени отговора на директора на Дирекция "Административно обслужване" при Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община, Заявление от 6.01.2014 г. за възстановяване на строителни книжа, Акт за държавна собственост № 2865 от 7.02.1991 г. и Акт за общинска собственост № 318 от 23.06.1999 г. В последния е посочено, че се актува търговско помещение в трафопост на 74 кв. м. На свое заседание от 15.01.2014 г. Общинската експертна комисия по категоризация на туристически обекти /ОЕККТО, помощен орган/, видно от Протокол № СО-ТО-476/15.01.2014 г. е приела, че заявление вх. № 11954 е с непълен комплект документи. До "Вандевил" ООД е изпратено писмо изх. № 7015-PО-55/20.01.2014 г., получено от управителя на дружеството-адресат на 22.01.2014 г., с което заявителят е уведомен, че следва да представи документ, удостоверяващ въвеждането в експлоатация за заведение за хранене или друг документ удостоверяващ законността на обекта при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията. Предоставен е 14-дневен срок за входиране на исканите документи. Указано е, че може да се поиска удължаване на срока, както и последиците от непредставянето им, а именно, че при непредставяне на документите, ще бъде отказана категоризация. С искане peг. № 8021-РО-91/7.02 2014 г. дружеството е поискало удължаване на срока. Видно от Протокол № СО-Т0-480/12.02.2014 г. на ОЕККТО, искането е уважено, като срокът е удължен с един месец, в който /страните не спорят/ "Вандевил" ООД не е представил изисканите по-горе доказателства. Видно от Протокол № СО-ТО-485/18.03.2014 г. на ОЕККТО е прието, че нередовностите не са отстранени. Със Заповед peг. № СО-РД-09-06-55/1.04.2014 г. на кмета на Столична община, на основание чл. 130, ал. 3 от Закона за туризма /ЗТ/ и чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение /НКСПМНЗХР/ и предвид Протокол № С0-Т0-435/18.03.2014 г. на ОЕККТО, поради неотстранени нередовности на заявлението с вх. № 11301711954, на "Вандевил" ООД е отказано определяне на категория на заявения туристически обект. Последната заповед е предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град. Правилно, въз основа на цялостен контрол на основание чл. 168 АПК във връзка с чл. 146 АПК, АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. За доказване на компетентността на издателя на акта е представена Заповед № РД-15-2858/31.03.2014 г. за заместване. Касационната инстанция не приема възражението на касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения в хода на производството по делото. Съдът правилно е оставил без уважение като неотносими направените от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател доказателствени искания за издаване на съдебни удостоверения за попълване на преписката с писмени доказателства, както и искането за съдебна експертиза със задачи в молба от 30.06.2015 г. Процесното производство е по категоризация на заведение за обществено хранене и не може да има за предмет установяване на законност на строеж. По отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон: И касационната инстанция не споделя възражението на касатора за допуснато от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо, АПК, състоящо се в липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед. Правилни са изводите на съда, че в заповедта изрично се уточнява, че отказът е поради неотстранени нередовности. Кои са те е посочено в първия протокол на ОЕККТО. За тези нередовности "Вандевил" ООД е уведомено с писмо, като му е предоставен срок за коригиране, надлежно удължен по молба на дружеството. Правилно съдът е приел, че мотивите за издаването на един административен акт могат да се съдържат в други документи, част от административната преписка, предхождащи издаването на крайния акт, за които адресатът е нарочно уведомен. В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Закона за туризма се съдържат изброени приложенията към заявлението за категоризация за заведения за хранене и развлечения. В т. 7 на същата разпоредба е посочено, че към заявлението се представя документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно разрешение за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност - за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове. Страните не спорят, че такива доказателства не са представени към заявлението на "Вандевил" ООД. Чрез направените искания за издаване на съдебни удостоверения и допускане на техническа експертиза, жалбоподателят цели да докаже, че издадените документи с такова съдържание са изгубени и е отпочнала процедура по възстановяването им. На следващо място същият твърди, че задължение на органа по спора е да издири и приложи към преписката посочените документи, като находящи се в друга администрация. Прави се извод за нарушения по чл. 9, ал. 2 АПК и чл. 36, ал. 4 АПК. Върховният административен съд не споделя възраженията на касатора изписани по-горе. Правилно АССГ е приел, че в случая отказът на административния орган е формален и се базира на нередовност на заявлението, доколкото към него не се представят изискуеми по закон документи. След като дружеството не представя доказателства по чл. 129, ал. 1, т. 7 от Закона за туризма, причините, защо не разполага с посочените документи към момента на подаване на заявлението, са извън предмета на спора. Недопустимо е законност на строежа да се установява в производство по категоризация на заведение. Неоснователно е възражението на касатора, че анализът на представените пред органа други доказателства косвено обосновава извод за законност на обекта по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 7 ЗТ. АССГ правилно е приел, че законността на гостилницата не се доказва от представения по делото Акт за общинска собственост № 318 от 23.06.1999 г. Актът за общинска собственост не се явява доказателствено средство за законност на строеж. От друга страна, Актът е за "търговско помещение", а видно от Приложение № 2 на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, таблица № 3, "сградата за търговска дейност" и "сградата за обществено хранене" (каквато безспорно се явява сградата, в която се помещава гостилницата) са различни обекти и за тях, с оглед предназначението им, следва да има съответния документ доказващ законността им, т. е въвеждането им в експлоатация като такива, издаден по реда на ЗУТ. Правилно АССГ е приел, че по аргумент от разпоредбата на чл. 177 от Закона за устройство на територията, обектите се въвеждат в експлоатация със съответния акт, издаден от компетентния орган според категорията и вида на строежа. И касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че категоризиращият орган има служебно задължение да събира доказателства за законността на заявените обекти. Същият е указал на заявителя какви са нередовностите на заявлението му и е дал указания за отстраняването им в срок. В тази насока, изпълнението на задължението по чл. 9 АПК е във връзка с даденото указание за отстраняване на нередовността и удължения срок за корекция. Липсва нарушение на чл. 36, ал. 4 АПК. Самият жалбоподател твърди изгубени документи, поради което и липсва хипотеза на "наличност". Горното обосновава извод за правилност на съдебното решение на АССГ. По отношение на правното основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед, това е разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Съгласно същата, "категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 издава заповед за отказ за определяне на категория, когато не се отстранят нередовностите по заявлението в сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3". Като нередовност на заявлението категоризиращият орган е посочил непредставяне в срок на документ, удостоверяващ въвеждането в експлоатация на обекта. Както се посочи, за установяване на този факт дружеството не представя доказателства в указания му срок. От друга страна, представените в съдебна фаза такива са за строеж "търговско помещение", а не за "заведение за обществено хранене". При това положение съдът правилно е приел, че всеки отделен строеж подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ, до който момент се явява забранен за ползване съгласно чл. 178 от същия закон. Следователно, при липса на документ заведението за обществено хранене да е въведено в този си вид в експлоатация по надлежния ред към датата на произнасяне на административния орган, правилно същият е отказал определяне на категоризация, поради което решението на съда за правилност на този отказ следва да се остави в сила. Представените пред касационната инстанция доказателства за узаконяване на обекта, не променят горния извод /същите са в процедура по възстановяване на строителни книжа/, тъй като се касае за факти, настъпили след издаване на оспорената заповед на кмета, а и тяхната относимост може да бъде преценявана от органа в последващо административно производство по категоризация. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд