Решение № 8314 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2014 г.

Решение № 8314 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрисконсулт Димитър Димитров срещу Решение № 55 от 7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 14/2014 г. по описа на Административен съд Търговище, с което по жалба на Борислав Василев от гр. Търговище е отменено на Уведомително писмо с изх. № 01-6500/13199/22.10.2013 г. за одобрение и неодобрение за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Борислав Дончев Василев, чрез пълномощника си адвокат Моренов оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимости и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 55/7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 14/2014 г., Административен съд Търговище е отменил Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/13199/22.10.2013 г., с което е отказано одобряване за участие по заявената мярка. За да постанови обжалваното решение Административният съд е приел, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон. Установил е, че оспорващият е подал в ДФ "Земеделие" общо заявление за подпомагане, с което е поискано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и за подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания по АП08 - биологично растениевъдство. Към подаденото заявление е налице попълнено приложение за кандидатстване за АЕП, съгласно чл. 3, т. 5 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009), като в таблица към заявлението жалбоподателят е заявил за подпомагане два парцела, находящи се в землището на с. Певец: първият с номер на парцел от ИСАК 55662-2441-3-2, с площ 0.13 ха - орехи, а вторият с номер на парцел от ИСАК 55662-2441-3-3, с площ 0.49 ха - лешници. По така подаденото от Василев заявление за подпомагане е издадено оспореното Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/13199/22.10.2013 г., с което е отказано участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "Агроекологични плащания". За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и неоспорено по законоустановения ред от страните. Със заключението си вещото лице е потвърдило заявените парцели в размери съвпадащи и по-големи, при реално измерване с тези от заявлението на земеделския стопанин, съответно парцел № 55662-2441-3-2 е от 0.13 ха, а заявения парцел № 55662-2441-3-3 - 0.508 ха. При установената по делото фактическа обстановка съдът е счел, че е останала неясна волята на административния орган въз основа на кои фактически и правни основания е пристъпил към разделяне на заявените от бенефициента парцели на по-малки части, което го е мотивирало да не одобри заявлението. Съдът е приел, че заявените от Василев парцели покриват нормативното изискване за минимален размер на земеделски парцел от 0.1ха и нормативното изискване за минимален размер на ползвана площ от 0.5ха, потвърдено и от заключението на експертизата, поради което е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразно. Така постановеното решението е правилно. Правилно е прието от съда, че оспореното пред него уведомително писмо не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт, която липса лишава съда от възможност за преценка на съответствието му с материалния закон. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда изрично задължение в административния акт да бъдат изложени както фактическите, така и правните основания, които обуславят издаването му. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е направил своите изводи е съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон, както и до ограничаване на правото на защита на заинтересованото лице. Неизпълнението на това задължение води до съществено нарушение на административно-процесуалните правила и съответно - до отмяна на административния акт поради неспазване на изискуемата форма. Цитирането в обжалваното пред съда уведомително писмо на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. не удовлетворява изискването на закона за мотивиране на административния акт, при липсата на изложени факти, към които административният орган я прилага. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, а именно несъобразяване с разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители се явяват нововъведени. Липсва позоваване на тях в административното производство и пред първоинстанционния съд. Константна е практиката на Върховния административен съд, че мотиви към акта могат да са изложени и в друг акт издаден преди или най-късно до издаване на оспорени акт, ако административния орган се е позовал на тях, но не и да се излагат в съдебно производство, в случая пред касационната инстанция. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този резултат, следва в полза на ответника да се присъдят направените по делото съдебни разноски, за които на основание чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е представен списък и договор за правна защита и съдействие. Същите възлизат на сума в размер от 150 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ № 0000010573 от 20.08.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение