Решение № 9577 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2013 г.

Решение № 9577 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. М. Петрова и юрк. Н. Йоцова против решение № 1630 от 11.03.2013 г. по адм. д. № 11297/2012 г. на Административен съд София-град. С него е отменено решение № 526/11.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение № АП 47/0017 от 09.08.2012 г., издадено от заместник-началник на ТМУ Митница Свищов, с което, по искането на "Провик" ООД вх. № АП47/0017 от 07.05.2012 г., е отказано възстановяване на акциз в размер на 26 465,20 лв. на основание чл. 23, ал. 1 ЗАДС и преписката е върната на началника на Митница Свищов за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд София-град и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Провик" ООД, гр. Габрово я оспорва в подаден писмен отговор от 22.04.2013 г. и счита, че същата е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № 526/11.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № АП 47/0017 от 09.08.2012 г., издадено от заместник-началник на ТМУ Митница Свищов, с което на "Провик" ООД е отказано възстановяване на акциз в размер на 26 465,20 лв. на основание чл. 23, ал. 1 ЗАДС по осъществени вътреобщостни доставки на бира за Република Гърция в различни търговски опаковки, асортимент и търговски марки. За да отмени акта на митническите органи като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е приел, че е налице предпоставката на чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗАДС за възстановяване на платен акциз, а именно дружеството изпращач на стоките да разполага с третия екземпляр на опростения придружителен документ ОПД, заверен от получателя в другата държава членка. Според съда третите екземпляри на ОПД са на разположение на заявителя за възстановяване "Провик" ООД и, макар че същите са с непълни реквизити по образец приложение 9а към чл. 56в ППЗАДС, това обстоятелство не води до извод за липсата на право на възстановяване. Такова решение би било в нарушение на принципа за данъчния неутралитет и би довело до двойно облагане на едни и същи акцизни стоки в държавата членка, в която акцизните стоки са първоначално освободени за потребление и съответно в държавата членка, в която стоките са предназначени за потребление. Решението е правилно. Няма допуснати необоснованост и нарушения на материалния закон, както се твърди в касационната жалба. Съдът е поставил решението си след установяване на безспорност на фактическата обстановка и при спорни приложими правни норми. По делото не е формиран спор относно това, че изпращачът на стоките "Провик" ООД е уведомил писмено компетентното митническо учреждение, че възнамерява да изпрати акцизните стоки по чл. 76а ЗАДС до друга държава членка преди изпращането на акцизните стоки от територията на страната, осигурил е безпрепятствен достъп на митническите органи, предоставил е на компетентното митническото учреждение копия от документите, удостоверяващи заплащането на акциз в страната на предназначение на стоките. Правилно съдът е определил спорния между страните въпрос дали е изпълнило изискването на чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗАДС изпращач на стоките да разполага с третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя в другата държава членка. Даденият от решаващия състав на съда отговор на този въпрос е правил и обоснован, съответстващ на целта, преследвана от закона. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, третите екземпляри на ОПД са били при заявителя за възстановяване. Митническият орган не е отчел, че върху част от тях е налице отразяване на дата и място - гр. Атина, както и че върху всяка клетка В на всичките 34-те ОПД е налице подпис и печат на получател, заедно с печат на търговеца. От съществено значение за решаването на спора е това, че всички останали законови изисквания безспорно са налице, след като при предприетите насрещни проверки на участниците във веригата доставки е установено, че фактурите са включени в дневниците за продажби, налице е плащане, посочени са предходни доставчици. Налице са заверени преписи от документи, удостоверяващи, че акцизът е платен в Р. Гърция от дружеството получател "Провик" Е. П. Е. - Гърция. Изводите си митническите органи са направили единствено въз основа на констатациите, че представените пред тях опростени придружителни документи не са заверени от получателя съгласно формата и начина, посочен в ППЗАДС, без да вземат предвид, че те отразяват реално движение на акцизни стоки освободени за потребление на територията на страната, които се изпращат до друга държава членка, за които е безспорно, че е заплатен акциз в тази държава. Възприемането на такъв формалистичен подход от митническия орган е в нарушение на принципа за данъчния неутралитет и до двойно облагане на едни и същи акцизни стоки в държавите членки, което не е целта на закона. Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., дължимо по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2013 г. Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,