Решение № 5610 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2013 г.

Решение № 5610 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив срещу решение № 35 от 7.1.2013 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1789 по описа за 2012 г. С него е отменено решение № 86 от 19.3.2011 г. на директора на РУ "СО"гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5007034629/ПР-2538 от 16.11.2010 г. на ръководителя на "ПО" при РУ "СО" Пловдив с отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № МП-45730 от 5.7.2010 г. и е върната преписката за ново произнасяне по посоченото заявление съобразно мотивите на съдебното решение. Поддържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли подадената жалба. Ответникът - Петър Петров Григоров не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при спазване указанията в отменителното решение № 7858 от 4.06.2012 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 2859/2012 г. Според тях съдът е следвало да установи дали длъжностите "техник", "технически ръководител на строителен обект" и "ръководител на строителна бригада", през процесните периоди са били длъжности на инженерно-технически работници до началник на строителен обект и трудовите функции според тях са били "строителна дейност". За установяване на тези факти съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установил, че и през трите спорни периоди длъжностите, заемани от Петър Григоров - 19.07.1972 г. - 31.12.1977 г., 1.01.1978 г. - 31.03.1987 г. и строителен техник от 1.02.1989 г. - 30.07.1992 г. са длъжности на инженерно-технически работници до началник на строителен обект, както и, че от характерната за тях трудова функция това е било строителна дейност. При тези данни съдът е приел, че следва да намери приложение т. 66и от Раздел 4-ти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г. и стажът през процесните периоди следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. При тези фактически и правни констатации съдът е отменил решението на директора на РУ "СО" гр. Пловдив, на когото е върната административната преписка за решаване на въпроса по същество при съобразяване на указанията в решението. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба се основава на само на доказателствата по делото, анализа на които не дава ясен и точен отговор по отношение на фактите от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Оспорва се заключението на вещото лице, което от една страна е недопустимо в касационното производство, от друга, в производството пред административния съд същото не е оспорено, а само е обсъдено от административния орган наред с останалите доказателства. От тези доказателства обаче не може да бъде изведен еднозначен извод относно характера на заеманите длъжности и характера на трудовата дейност, какъвто извод е направен в отменителното решение на тричленния състав на ВАС. Органът е следвало в изпълнение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на фактическите основания за издаване на акта, което в производството пред съда не е направено. В изпълнение на указанията на тричленния състав на ВАС, административния съд е проявил процесуална активност за установяване на фактите от значение за разрешаване на спора, които административният орган е следвало да установи в производството пред него. При новото разглеждане на делото е постановено правилно решение, тъй като са осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за адекватно упражняване на процесуалните права на страните при отсъствие на касационни основания за отмяна и решението, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,