Решение № 13262 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2016 г.

Решение № 13262 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. т. и." ООД, седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 4666 от 4.07.2016 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 4245/2016 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "К. т. и." ООД срещу Заповед № 225/23.02.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 8 съгласно Протокол № 48/16.12.2015 г., е забранено "К. т. и." ООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: Предоставяне на невярна и подвеждаща информация при предлагането на организирани туристически пътувания с обща цена и по-точно при предлагането на допълнителни посещения на туристически обекти относно наличието на входна такса за посещението на църквата С. С. и султанския дворец "Т. К." за деца до 12 години. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност на съдебното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски за двете инстанции. Представен е списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Комисия защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирането от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че административното производството е образувано по жалба на потребител - А. Е. Г., постъпила на електронната поща на КЗП и регистрирана с вх. № Ц-03-4403/20.10.2015 г. В жалбата са изложени следните твърдения: В периода 18.09.2015 г. - 22.09.2015 г. жалбоподателката Г. и дъщеря й са посетили гр. И., Р. Т., с екскурзия, организирана от "К. т. и." ООД. Във връзка с пътуването предварително са били заплатени такси за допълнителни екскурзии, включително за посещение на църквата "С. С." и на двореца "Т. К.". Такси са били поискани и заплатени и за детето, което е на възраст по-малко от 12 години. В деня на посещението на двата туристически обекта представител на търговеца Караджъ турс е предоставил на жалбоподателката билети за безплатен вход на детето, с които то е посетило обектите, макар предварително да е била заплатена определената от туроператора цена. Към жалбата са приложени и копия от фактура за платена туристическа услуга и допълнителни екскурзии, както и копие от два броя билети за безплатен вход. На 29.10.2015 г. длъжностни лица при ответника са извършили проверка в обект: Централен офис на "К. т. и." ООД на ул. "У. Г." №..., ет. ... и с Констативен протокол (КП) № К-0202412 на търговеца са дадени предписания да представи доказателства по организиране на туристическото пътуване за което е подадена жалбата: ваучер, застраховка и др. п., както и документи, установяващи разходи по посещение на туристическите обекти на деца до 12 г. Такива са представени от упълномощен представител на дружеството на 6.11.2015 г. за което е съставен КП № К-084362. На 16.11.2015 г. на електронната поща на Комисията е представено писмено становище по жалбата на А. Г., в което е посочено, че в действителност на официалните страници на обектите: "С. С." и двореца "Т. К." е обявен безплатен достъп на деца до 12 г., но това се отнася за индивидуални посещения, не и за организирани чрез туроператор. За изясняване на фактите длъжностни лица на КЗП са извършили на 16.11.2015 г. проверка на официалните интернет страници на двата туристически обекта: www. topkapisarayi. gov. tr и www. ayasofyamuzesi. gov. tr. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (КП) № К-0202448, в който са отразени следните факти: В интернет страниците и на двата обекта е налична информация на английски език относно входните такси, като и в двата случая входът за деца на възраст до 12 години е безплатен. Към КП са приложени разпечатки от интернет страниците на "С. С." и на двореца "Т. К." с информация на английски език относно условията за посещение на туристическите обекти. Във връзка с подадената жалба от потребител на 16.11.2015 г. длъжностни лица при КЗП са извършили проверка и на интернет страницата на туроператора - www. karaciturs. bg. Резултатите от проверката са обективирани в КП № К-0202447, в който са отразени следните установявания: На интернет сайта на търговеца се предлагат организирани туристически пътувания, включително до Истанбул, Р. Т.. Произволно е била избрана екскурзия със самолет от С. до Истанбул за 4 дни с 3 нощувки. При активиране на банера "Резервирай и купи" се попълват всички полета за да продължи резервацията. От менюто "Допълнителни екстри" може да бъде направен избор за посещение на различни обекти, атракции и екскурзии, за които допълнително се заплаща обявената цена. Сред обектите за които се дължат допълнителни такси са църквата "С. С." и султанският дворец "Т. К.", като според обявената в сайта информация за деца до 12 г. се заплащат 30 лева за екскурзоводско обслужване и входна такса. Като неразделна част от КП са приложени разпечатки от интернет страницата на търговеца, съдържащи подробна информация за условията на избраната екскурзия. Въз основа на събраните в административното производство доказателства и след като е било обсъдено представеното от жалбоподателя становището от 16.11.2015 г. КЗП приема, че "К. т. и." ООД, в качеството си на регистриран туроператор и туристически агент е използвал нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, като при предлагането на организирани туристически пътувания с обща цена и при предлагането на допълнителни посещения на туристически обекти на интернет страницата си е посочил невярна информация относно наличие на входна такса за деца до 12 г. при посещение на църквата "С. С." и на двореца "Т. К.". Прието е също, че по начина на поднасянето й информацията е категорична и без никакви условности, което кара потребителя да я приема за точна и вярна по отношение наличието на входна такса за всички лица, включително на тези до 12 г. Административният орган е констатирал, че така представената информация е невярна и може да доведе до вземане на решение от потребителя да включи в пакета си за организирано туристическо пътуване посещение на църквата "С. С." и на двореца "Т. К." както за себе си, така и за децата си, като очаква, че в действителност за допускане на децата се заплаща входна такса. На основание Решението на КЗП и чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, председателят на КЗП е издал оспорвания административен акт. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за безспорно установено със събраните писмени доказателства, че потребителят А. Г. е взела търговско решение за резервиране на допълнителни екскурзии за нея и за малолетната й дъщеря (на възраст под 12 г.), включително за посещение на църквата "С. С." и на двореца "Т. К.", които са били заплатени предварително, вследствие на използваната от "К. т. и." ООД търговска практика -намираща се на интернет страницата на дружеството подвеждаща информация, че при посещение на посочените туристически обекти от деца до 12 г. се дължи входна такса. За правилен е приет изводът на КЗП, че по начина на представянето й, информацията е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, доколкото безусловно предвижда при резервация на допълнителни екскурзии за деца до 12 г. предварително да бъде заплатена входна такса, каквато в действителност не се изисква при посещение на туристическите обекти църквата "С. С." и дворецът "Т. К.". Първоинстанционният съд е посочил, че по същество търговската практика противоречи на изискването за добросъвестност доколкото по начина на цялостното й представяне не предоставя възможност на потребителите да вземат информирано решение за това дали да посетят избраните туристически обекти индивидуално или в група, като в последния случай заплатят входни такси и за децата до 12 г. каквито по принцип не се дължат. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в административния акт неточно е посочен адресът на управление на търговеца на който се твърди да е била извършена и проверката. Видно от приетите по делото фактури данъчният адрес на дружеството на който очевидно се извършва търговската дейност по предоставяне на туристически услуги е именно ул. "У. Г." №..., ет. ..., а не седалището на търговеца, вписано в Търговския регистър на ул. "У. Г." №.... Въз основа на горното съставът на АССГ е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Противно на изложеното от касатора, в обжалваната заповед в достатъчна степен е индивидуализиран нейният адресат чрез наименованието на търговеца и ЕИК номер. Дори да приемем, че е налице грешка в посочения адрес на търговеца, то последната е преодолима по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и не създава затруднения в определянето на адресата на акта, доколкото наименованието на търговеца и ЕИК са правилно отразени в обжалваната заповед. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика свързана с предлагането на услуги. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно наличието на вход за деца до 12 години за туристическите обекти дворецът "Т. К." и църквата "С. С.". Действително в предлаганата от дружеството услуга за посещение на посочените туристически обекти е включено екскурзоводско обслужване, но е конкретизирано, че тази услуга включва и входна такса за деца до 12 г., което от своя страна е невярната и подвеждаща информация. От представените по делото доказателства за извършена проверка на интернет страниците на двата туристически обекта се установява по категоричен начин, че входът за деца на възраст до 12 години е безплатен. От приложените към жалбата на потребителя, по чиято инициатива е образувано административното производство по издаване на процесната заповед, два билета за посещение на посочените туристически обекти, действително се установява, че са му предоставени два билета за безплатно посещение на тези обекти. В същото време от представената към жалбата фактура от 25.08.2015 г. се установява, че потребителят е заплатил за посещение на дете до 12 години и за двата обекта екскурзоводско обслужване с включена входна такса. Предоставянето на невярната информация за цената на услугата е свързано с вземането на конкретно решение от потребителите дали да посетят избраните туристически обекти индивидуално или в група, като в последния случай заплатят входни такси и за децата до 12 години, както правилно е приел първоинстанционният съд. Доводите на касатора свързани с нарушения на ЗАНН са неотносими към предмета на настоящото съдебно производство свързано с контрол за законосъобразност на издаден индивидуален административен акт. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "К. т. и." ООД да заплати на Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд