Решение № 8481 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д., чрез адв. Кръстевич, срещу Решение 1206 от 29.11.2023г., постановено по адм. дело 1327/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът контрольор автомобилен транспорт в ЦГМ на Община Поморие не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Д., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че приложената принудителна административна мярка е законосъобразна. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за правилни. На първо място не е спорно, че ответникът по касация на дата 28.06.2023г. разпоредил принудително преместване на собствения на Д. лек автомобил Ягуар с ДКН [рег. номер], паркиран в кръстовището на ул. Добрич в гр. Поморие. За извършеното преместване бил съставен и протокол от същата дата. В тази връзка следва да се посочи в по общ план, че за процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е приложимо общото изискване за писмена форма. Мярката е валидна и при устното и постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането и. Следва да се отбележи също така, че тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП (каквато е процесната) е в устна форма, то съставеният от органа документ, в който са посочени обстоятелствата по нейното прилагане, има определено значение за законосъобразността и, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание. Новелата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от доказателствата по делото е безспорно установено, че процесният автомобил е паркиран в зоната на кръстовището, образувано от пресичането на ул. П. К. Яворов и ул. Добрич в гр. Поморие. Преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което е паркиран автомобилът, има за движението. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В съответствие с § 6, т. 8 ДР ЗДвП, "Кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Следователно, паркирането на превозното средство в кръстовище или на по-малко от пет метра от него винаги създава опасност за другите участници в движението, тъй като законовата забрана е съобразена именно с възможните опасности, които биха възникнали при нарушаването им. В дадения случай служителите, извършили преместването, са фиксирали чрез снимки точното положение на преместения лек автомобил на касационния жалбоподател, който освен това е бил паркиран и след знак В1 "Забранено е влизането на пътни превозни средства", ориентиран в посоката забранена за движение по еднопосочната в този участък улица Добрич. Що се отнася до изложените аргументи в касационната жалба, касаещи наличието или липса на вертикална пътна сигнализация в разглеждания пътен участък, то това обстоятелство в казуса е без съществено значение за формиране изводите за законосъобразното прилагане на мярката, след като сигнализацията не може да се изведе като причина за налагане на мярката от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането и, респ. не е обстоятелство, посочено и в съставения протокол. С оглед на това, настоящият касационен състав намира, че несъмнено пред първостепенния съд е било установено, че автомобилът е бил паркиран на път с еднопосочно движение по ул. "Добрич" в гр. Поморие (кръстовището на ул. "П. К. Яворов" и ул. "Добрич"), като ППС е било така разположено във въпросното кръстовище, че е представлявало опасност за другите участници в движението. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. Последният се е справил успешно с това, като е осъществил пълно главно доказване на фактическите основания паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност за преминаването на другите участници в движението. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,