Решение № 10027 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2010 г.

Решение № 10027 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от ЕТ "Петър Добрев-64", гр. Пловдив против решение № 645 от 29.04.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 155/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца в частта й относно искането за обявяване нищожността на РА № 26004078/22.12.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 888/28.12.09 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив относно установени на жалбоподателя публични задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 625 217,60 лева и начислените в тази връзка лихви в размер на 374 744,04 лева. Със същото решение е оставена без разглеждана жалбата на ЕТ в частта й относно искането за отмяна на РА в обжалваната част, като недопустима и е прекратено производството по делото в тази част. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция сумата от 20 449,23 лева разноски по делото. В касационната жалба (наречена жалба) се твърди, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА е необосновано и неправилно. Оплакванията на касатора са за необоснованост на извода, направен от съда, че всички документи са редовно връчени на данъчния субект. Твърди се, че единственият акт, който му е връчен е заповедта за възлагане на ревизията, но не и останалите, издадени в хода на ревизията, с което е нарушено правото му да участва в ревизионното производство. Иска се отмяна на решението в тази част и прогласяване на атакувания РА за нищожен. В частната жалба се твърди неправилност на решението на Пловдивския административен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу атакувания РА и е прекратено производството по делото. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му по същество относно законосъобразността на атакувания РА. Ответникът в производството пред Върховния административен съд- директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбите. Иска се отхвърлянето им. Върховната административна прокуратура чрез своя представител по делото изразява становище за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като допустими касационната и частната жалба, но като неоснователни. Административният съд е преценил ката просрочена жалбата на търговеца срещу РА в частта й, в която се иска отмяна на РА. За да достигне до този извод съдът е приел, че РА е връчен на ревизирания субект по реда на чл. 32 от ДОПК на 30.01.2007 г. Жалбата по административен ред срещу РА е постъпила на 27.07.09 г. Съдът е установил, че горестоящият административен орган с решение № 616/10.09.09 г. е приел, че е нарушена процедурата по връчването на РА и е върнал преписката за редовно връчване на РА и РД. Това решение е обжалвано пред Пловдивския административен съд, който с определение № 2517/01.12.09 г. по адм. д. № 1841/09 г. е върнал преписката на дирекцията за произнасяне по жалбата на Петър Добрев в качеството му на ЕТ срещу РА № 16004078/22.12.06 г. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на търговеца срещу решение № 616/1009.09 г. Съдът е направил справка в деловодната система на Пловдивския административен съд и е установил, че посоченото определение е влязло в сила. Констатирано е от съда, че органът по приходите е предприел междувременно нови действия по връчването на РА, счетено е, че той е връчен на 17.10.08 г. като срокът за обжалването му изтича на 03.11.09 г., а на 18.11.09 г. в ТД на НАП -Пловдив е постъпила нова жалба от търговеца срещу РА. Въз основа на тази жалба и влязлото в сила определение на Пловдивския административен съд директорът на дирекция "ОУИ" се е произнесъл с решение № 888 от 28.12.09 г. с което е потвърден РА. Въз основа на тези факти, Пловдивският административен съд е направил изводи, че РА е съобщен на търговеца на 30.01.07 г. когато съобщението по чл. 32 от ДОПК е свалено от таблото. Срокът за обжалването му изтича на 13.02.07 г., а първоначалната жалба до съда е постъпила много след тази дата през 2009 г. Съдът е преценил, че за редовността на връчването е без значение, че с решение на директора на ДОУИ са отменени действията по връчването на РА, доколкото директорът не разполага с такива правомощия. Прието е, че това решение е и отменено. Съдът е приел, че предприетите действия по връчването на РА след това също не могат да повлияят на връчването на РА на 30.01.07 г. Прието е, че жалбата по административен ред е била просрочена и като такава е следвало да се остави без разглеждане от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив, а като е разгледал жалбата директорът е постановил недопустимо решение. След като жалбата по административен ред е била недопустима, то недопустима е и жалбата до съда срещу РА относно неговата незаконосъобразност. Съдът е преценил като неоснователна жалбата на търговеца относно твърдяната нищожност на РА. Прието е, че РД и РА са издадени от надлежно оправомощени за това приходен органи. Първата заповед за възлагане на ревизията, с която е сложено началото на ревизионното производство е редовно връчена на субекта. Преценено е също така, че на валидността на РА, не повлиява обстоятелството, че ревизията е възложена за физическото лице, като е проверявана дейността му като едноличен търговец, тъй като ЕТ представлява само разширяване на правосубектността на ФЛ, а не се касае за отделен субект с оглед нуждите на данъчното облагане. По тези съображения съдът е приел, че не са налице процедурни нарушения водещи до нищожност на РА. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. Обосновано е прието, че жалбата на търговеца досежно относно твърдяната незаконосъобразност на РА е просрочена. Правилен е изводът на съда относно законъсобразността на връчването на РА по реда на чл. 32 от ДОПК и относно моментът, в който е станало това връчване. Правилно е прието, че първоначалното решение на директора на ДОУИ-Пловдив не може да повлияе на редовността на връчването. В компетенциите на директора на ДОУИ-Пловдив е било да приеме за редовно обжалването на РА в случай, че е преценил за невалидни действията на органа по приходите по връчването му, но не и да връща преписката за повторно изпълнение на тези действия. В този смисъл решение № 616 от 10.09.09 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-Пловдив е нищожно, тъй като е издадено от орган, който не притежава компетентност да извърши разпореденото с това решение. Основателно е прието от съда, че след като жалбата по административен ред е била просрочена директорът на ДОУИ не е дължал, а напротив следвало е да откаже произнасяне по законосъобразността на атакувания РА. Недопустимото решение на директора на ДОУИ в тази част не може да санира пропускането на срока за обжалване на РА, поради което основателно съдът е преценил като недопустима жалбата до съда на търговеца срещу РА относно неговата законосъобразност. Правилно е решението на съда в частта, в която е преценена за неоснователна жалбата на търговеца за нищожност на РА. Съдът е изложил подробни съображения за това защо счита, че не са допуснати нарушения на процедурата, водещи до нищожност на РА, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя. За изчерпателност следва да се добави, че в случай, че бе спазил срока за атакуване на РА досежно неговата незаконосъобразност, жалбоподателя би имал възможност да изложи всички доводи, които не е изложил в хода на ревизията, както и да ангажира доказателства във връзка с тях. По тези съображения решението на Пловдивския административен съд следва да се потвърди като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд