Решение № 8920 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2017 г.

Решение № 8920 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. срещу Решение № 5923 от 17.09.2016 г., постановено по административно дело № 11320/2014 г. на Административен съд- С. град (АССГ). В жалбата се посочва, че решението е неправилно, тъй като съдът се е съобразил с последващо административно производство, а нейната претенция за изплащане на обезщетение в размер на 770, 33 лева е въз основа на Заповед № 91-0-499 от 14.10.2008 г. на Агенция за социално подпомагане (АСП), която е отменена от съда. Счита, че АСП носи отговорност за допуснати нарушения от страна на административния орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ защото са налице предпоставки за изплащането му. Излага съображения против Заповед № 91 -0- 499/18.02.2011 г. на АСП. Моли за отмяна на оспореното решение на АССГ. По делото е постъпила и частна жалба на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу Определение № 67 от 4.01.2017 г., постановено по административно дело № 11320/2014 г. на Административен съд- С. град, с искане за неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател Е. С. К., в съдебно заседание поддържа касационната жалба и оспорва частната жалба на АСП. Счита, че съдът се е позовал на повторна заповед, издадена на 18.02.2011 г., която няма отношение по делото, защото се отнася за друг отоплителен сезон 2009 г. - 2010 г., докато нейната претенция е за отоплителен сезон 2008 г. - 2009 г. Частният жалбоподател и ответник по касационната жалба Агенция за социално подпомагане, в съдебно заседание, чрез адвокат Стоилов поддържа частната жалба и оспорва касационната жалба на Е. К.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Е. С. К.. Посочва, че не е налице основната предпоставка за търсене на отговорност на държавата- отмяна на незаконен акт, който да е довел до вредоносни последици. Счита, че така подадената частна жалба от страна на АСП е основателна, доколкото на основание чл. 248 и чл. 78 от ГПК, във вр. чл. 143 от АПК, ответникът има право да иска направените от него разноски. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първостепенният съд е сезиран с искова молба на Е. С. К. за обезщетение за имуществени вреди срещу АСП. Обезщетението се претендира за отказаната отоплителна помощ за 2008 г. - 2009 г., като се посочва отменена заповед за отказването й на орган на ответника - Заповед № 91-0/499/14.10.2008 г. на Директора на ДСП Л.. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН искът на Е. К. срещу Агенцията за социално подпомагане за изплащане обезщетение за имуществени вреди от Заповед № 91-0/499/14.10.2008 г. на Директора на ДСП в размер на претендираната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008 г. -2009 г., ведно със законната лихва до влизане в сила на Решение № 72 от 30.07.2009 г. по адм. дело № 6678/2008 г. на АССГ. С Определение № 67 от 4.01.2017 г. на Административен съд С. град e ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на АСП за допълване на Решение № 5923 от 17.09.2016 г., постановено по административно дело № 11320/2014 г. на Административен съд- С.- град и осъждане на жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат от решаващия съд се приема, че в случая първата предпоставка на търсената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице, тъй като по делото не се установиха незаконосъобразен акт /действие/ бездействие, от които да са произлезли претендираните вреди. Посочва, че не се доказва, втората по ред заповед на директора на ДСП Л. за отказ за предоставяне на социална помощ за отопление за сезон 2008 г. -2009 г. на ищцата по молбата й декларация от 15.09.2008 г., с която органът се е произнесъл по същество на предпоставките за помощта, да е окончателно отменена като незаконосъобразна. Подчертава, че единствено с цитираното Решение № 72 от 30.07.2009 г. по административно дело № 6678/2008 г., на АССГ, оставено в сила от ВАС, е призната по първата заповед незаконосъобразност на процесуално основание (не е налице установена от съда дължимост на помощта за отопление) на отказа за изплащане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008 г. - 2009 г. Посочва, че по делото обаче не се установи органът да не се е съобразил с посоченото съдебно решение, при издаване на втората си заповед за отказ на претендирана от ищцата помощ - Заповед № 91-0-499/18.02.2011 г. С окончателно Решение № 3700 от 14.03.2012 г. по административно дело № 11455/2011 г. на ВАС е признато, че оспорената заповед, с която на семейството на Е. К. е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2008 г. - 2009 г., е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. С това съдът приема за основателно възражението на ответника, че не е налице правно основание за заплащане на претендираната целева помощ за отопление и съответно не може да е налице претърпяла вреда от това, че не й е отпусната помощ, за която няма основание да й бъде отпусната. Посочва се, че по втората предпоставка, се счита, че не е установено с допустимите доказателства, и че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размера на неизплатената социална помощ. Съдът намира, че след като не се доказа твърденият вредоносен акт, неговата отмяна и да е причинил вреди, то няма наличие и на логическа връзка между недоказаните елементи от състава. В заключение се приема, че в случая не се доказа нито един от елементите на състава на отговорността, която ищцата претендира да ангажира спрямо Агенцията за социално подпомагане. АССГ счита, че предявеният от Е. С. К. иск срещу Агенцията за социално подпомагане за изплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на целева помощ за отоплителен сезон 2008 г. -2009 г. със законната лихва до влизане в сила на решение на АССГ № 72 от 30.07.2009 г. по административно дело № 6678/2008 г. е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в пълния му размер като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена претенцията за обезщетение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, от които може да се извлече твърдение, че решението е необосновано, тъй като е взет предвид административен акт, който не е относим към процесния случай. Съдът е събрал съотносимите и необходими доказателства. В съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На база събрания доказателствен материал е изградил доводи, които са обосновани, законосъобразни и правно логични. Противно на твърденията на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че визираната от административния съд Заповед № 91 -0- 499/18.02.2011 г. на АСП е относима, тъй като е издадена в резултат на съдебното решение, с което е отменена предходната заповед и делото е върнато за ново разглеждане, като касае именно отоплителен сезон 2008 г. - 2009 г. С тази заповед на АСП окончателно е финализирано административното производство, поради което същото е приключило със законосъобразен административен акт, който не е отменен, а е влязъл в сила. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Не е налице противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В случая твърденията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на проведеното административно производство Заповед № 91 -0- 499/18.02.2011 г., са неотносими и не могат да обусловят основателност на претенцията. Същата заповед е потвърдена със съдебно решение като законосъобразна и този въпрос не е подлежи на обсъждане- чл. 177 АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ могат да се предявят след отмяната на административния акт. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претендираните имуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на отменен административен акт. След като административното производство не е приключило с отменен административен акт, не е необходимо да се обсъжда наличието на останалите законови предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Липсата на всички предпоставки от посочената норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, води до извод за неоснователност на претенцията. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ. Решението, с което е отхвърлена исковата претенция следва да бъде оставено в сила, като не са налице касационни основания по чл. 209 АПК. Частната жалба на АСП срещу Определение № 67 от 4.01.2017 г. на Административен съд С. град е основателна и същата следва да бъде уважена. На основание чл. 248 и чл. 78 от ГПК, във вр. чл. 143 от АПК, ответникът има право да иска направените от него разноски. Искането е било предявено своевременно, като законодателят не е предвидил ограничения за възмездяване на разноските, предвид качеството на ответника и контролираните от него обществени отношения. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с оглед на фактическата и правна сложност, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лева. Поради това определението в частта за разноските на АССГ следва да бъде отменено. Вместо него следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Претенцията на АСП, изразена пред настоящата инстанция за разноски е неоснователна, тъй като АСП не е удостоверил сторен разход. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение