Решение № 3193 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2010 г.

Решение № 3193 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Арсов Александров от гр. Божурище, подадена чрез упълномощен адв. Венцислав Джалев, против решение № 261 от 1.04.2010 г., постановено от Административен съд София - област, пети състав, по адм. д. № 161/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът погрешно е обявил нищожност на решенията на областния управител, с които е отменено съдържанието на две удостоверения по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Касаторът развива подробни съображения за нарушения на чл. 81, ал. 2 и чл. 97, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 31, ал. 1, т. 7 от Закона за администрацията и чл. 120 от Конституцията на Република България. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да остави в сила процесните решения на областния управител на Софийска област, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на Софийска област не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Димитринка Лозанова Митова, Величко Методиев Величков, Павел Методиев Величков, Николай Методиев Величков, Снежана Методиева Мануилова, Милка Рангелова Лозанова и Румен Никифоров Лозанов оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Мирослав Цветков, който в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото е незаконосъобразен изводът на съда за нищожност на оспорените решения на областния управител, който е сезиран по реда на чл. 81, ал. 2 от АПК и частично е отменил издадените от община Божурище удостоверения по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, касаещи строителството в процесния поземлен имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 261 от 01.04.2010 г. е обявена нищожността на решение № ЗАП-13/3.06.2008 г. и решение № ЗАП-17/10.07.2008 г. на областния управител на Софийска област по оспорване, обективирано в жалба на Димитринка Лозанова Митова, Величко Методиев Величков, Павел Методиев Величков, Николай Методиев Величков, Снежана Методиева Мануилова, Милка Рангелова Лозанова и Румен Никифоров Лозанов, като административният орган е осъден за заплащане на разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - област е приел, че съдържанието на удостоверението, издадено на основание чл. 13 от ППЗСПЗЗ е недопустимо да се оспорва, защото това удостоверение и придружаващата го скица не притежават белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежат на контрол по АПК. С оглед на това решенията на областния управител, с което е "отменено съдържанието" на процесните удостоверения са издадени при липса на годен предмет на оспорване. В мотивите на обжалваното съдебно решение е преценено, че оспорените удостоверения нямат характер на констативни административни актове, тъй като имат само удостоверителен (свидетелстващ) характер и не попадат в обхвата на чл. 21, ал. 2 от АПК. От тук е изведено заключение, че процесните скица и удостоверение, издадени на бившите собственици на земеделски земи по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ са елемент от реституционното производство в случаите, когато претендираната земя се намира в строителните граници на населените места, поради което тяхното съдържание не подлежи на съдебно оспорване и на обжалване по административен ред. Според настоящия съдебен състав, обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е констатирано, че с двете процесни решения областният управител е отменил съдържанието на две удостоверения, издадени през 2001 г. по реда на чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, а именно: удостоверение № ТС-2200/20.08.2001 г. и удостоверение № ТС-4886/8.03.2001 г., в частта относно УПИ IV - 282, кв. 32, м. "Бобен", с. Хераково, община Божурище, Софийска област. Административният съд София - област правилно е преценил, че визираните удостоверения представляват междинна част от реституционното производство, което приключва с решение на съответната общинска служба по земеделие. Тъй като удостоверенията имат характер на процедурни актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, те не подлежат на обжалване по административен и по съдебен ред. Компетентният орган, който по силата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се произнася относно възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗ е Общинската служба по земеделие. Единственият междинен акт, за който изрично е регламентирано оспорване по реда на АПК, това е заповедта на кмета на общината по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която се одобрява решение на техническата служба относно застроената и незастроената част от имотите. Удостоверенията, издадени от помощния орган на общината по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ не подлежат на самостоятелно оспорване, поради което обжалването им по административен ред пред областния управител е недопустимо. Неоснователно е възражението на касатора за нарушения на разпоредбите на чл. 81, ал. 2 от АПК, чл. 97, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 31, ал. 1, т. 7 от Закона за администрацията и чл. 120 от Конституцията на Република България. Нормата на чл. 120 от Конституцията е относима към административни актове, а както вярно е установил първоинстанционният съд, процесните удостоверения не са административни, а процедурни актове. В случая не е налице несъответствие с разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и чл. 97, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗА, защото тези разпоредби касаят оспорването по административен ред в общия случай, а в ЗСПЗЗ се уреждат специфични отношения, поради което отношенията относно възстановяването на собствеността върху земеделските земи в урбанизирани територии се регламентират в специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който е приложим в конкретната хипотеза. Следва да се има предвид факта, че страни в правоотношението по издаване на удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ са лицата, подали заявления за възстановяване на собствеността и съответната техническа служба към общината, поради което трети лица не участват в това особено правоотношение. Това е така, защото чрез процесните удостоверения, както и със заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се възстановява право на собственост, поради което с тях не се засягат пряко и непосредствено права и интереси на други лица, извън реституционното правоотношение. Доколкото твърдението на лицето, сезирало областния управител е за нарушаване на негови права, това нарушаване се причинява едва след издаване на решението на ОСЗ, с което се възстановява земеделската земя. До постановяване на решението на ОСЗ, правата и интересите на третите лица, които имат самостоятелни претенции към съответния земеделски имот, не са реално засегнати. В настоящата хипотеза процесните две удостоверения, издадени през 2001 г. са цитирани в решение № 09 от 6.01.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Божурище и именно това решение по възстановяване на собствеността накърнява непосредствено интересите на Георги Александров - касатор в настоящото съдебно производство. Тъй като е недопустимо трето лице да оспорва крайното реституционно решение, то не разполага с възможност да оспори и междинния процедурен акт - удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред, тоест по реда на общия исков процес. При това положение следва да се приеме, че областният управител се е произнесъл извън рамките на своята компетентност и при пълна липса на правно основание с процесните решения № ЗАП - 13/03.06.2008 г. и № ЗАП-17 от 10.07.2008 г. за отмяна съдържанието на документи, които не са индивидуални административни актове, като е бил сезиран недопустимо от лице, което не е страна в правоотношението между бившите собственици на земеделските земи и издателя на процесните удостоверения. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че общата норма на чл. 81, ал. 2 от АПК в случая не е приложима, защото тогава бившите собственици на земята нямаше да имат възможност да оспорят пред съда решенията на областния управител, а с влязъл в сила съдебен акт - определение № 1463 от 4.02.2010 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 9405/2009 г. се е произнесъл относно процесуалната допустимост на жалбата на лицата, по чието искане са издадени удостоверенията по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК, Областната управа на Софийска област следва да заплати на ответника Павел Методиев Величков направените разноски в касационната инстанция в размер на 300 лв. - внесено адвокатско възнаграждение по приложен и неоспорен Договор за защита и съдействие № 0113645. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,