Решение № 12130 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г.

Решение № 12130 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по касационна жалба на Л. К. от [населено място] против решение № 963 от 13.12.2019 г., постановено по адм. д. № 661 по описа за 2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение №РС-310-18-020/20.03.2019 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 56, чл. 58, чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ и § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, е оспорил касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е решение № РС-310-18-020 от 20.03.2019 г., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила по отношение на Л. К., общински съветник в Общински съвет - Хасково и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32, предл. 4 от ЗПКОНПИ, следното:

• конфликт на интереси за това, че е участвала в гласуването на Решение № 671 по Протокол № 34 от 27.04.2018 г. на Общински съвет – Хасково, в свой частен интерес, което е нарушение на чл. 56 от ЗПКОНПИ;

• конфликт на интереси за това, че на 14.06.2018 г. е участвала в подготовката и обсъждането на акт в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "б" от ЗПКОНПИ, което е нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ;

• наложила е глоба на Л. К. в размер на 5000 лв. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ, и глоба в размер на 5000 лв. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ;

• отнела е в полза на общината от Л. К. сума в размер на 34. 56 лв., представляваща нетното дневно възнаграждение за 27.04.2018 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният административен съд е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частният интерес е обоснован като облага за свързано лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ предвид наличието на икономически зависимости, които пораждат основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност. Жалбоподателката като секретар с определено възнаграждение на комисията за провеждане на конкурс за възлагане на управлението на "ДКЦ І – Хасково" ЕООД е участвала във всички етапи на проведения конкурс: при отварянето на пликовете на кандидатите по реда на тяхното постъпване, разглеждането на документите на кандидатите, проверката за съответствие с поставените изисквания, допускането до участие на двама участници в следващия етап, събеседването с тях, оценяването и класирането им. Едва след обявяването и образуването на средноаритметичните оценки е подала заявление за самоотвод с мотиви, свързани с възможността за потенциален конфликт на интереси с класирания участник д-р Я. Я. Законосъобразно поведение би било налице, ако жалбоподателката си е направила отвод и е прекратила участието си в работата на комисията в момента на отваряне на пликовете и узнаване на обстоятелството за наличие на частен интерес.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, уреждащи института на конфликта на интереси съгласно ЗПКОНПИ.

От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателката К. заедно с М. Я. са съдружници и съуправители в Амбулатория групова практика за първична медицинска помощ "РЕЯ" ООД. Двете ползват медицински кабинети под наем в Медицински център "Хипократ - 2000" ООД, в който Я. Я. - съпруг на М. Я., е бил съдружник и съуправител при обявяване и провеждане на конкурса. Всички тези обстоятелства определят Л. К. – секретар на конкурсната комисия и Я. Я. – кандидат и участник в конкурса, като свързани лица по смисъла на § 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗПКОНПИ. Между тях съществуват икономически зависимости, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност. Вместо да си направи самоотвод, както я задължава чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Л. К. като секретар на конкурсната комисия е взела участие във всички етапи при провеждане на конкурса, съгласила се е да й бъде определено еднократно възнаграждение от 100 лв. и е оповестила частен интерес едва след класиране на участниците. С действията си е нарушила забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес и забраната по чл. 58 от ЗПКОНПИ да участва в подготовката, обсъждането и приемането на актове в частен интерес. Както е установено в мотивите на обжалваното съдебно решение, жалбоподателката не е подписала протокола с решението на комисията, но към момента на отвеждане вече е била взела участие в подготовката и обсъждането на крайния акт, като включително е дала свои оценки и е поставяла въпроси към участниците при проведеното събеседване. Обосновано и правилно първоинстанционният административен съд е приел, че е упражнила правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ – както нематериална, така и материална, за свързано лице. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база на законоустановените критерии.

Не се установяват съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ.

Изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона. Не е налице особена законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (В същата насока Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК). При тази нормативна уредба сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни. Административният орган е допуснал просрочия, но извършените със забава процесуални действия не са в нарушение на общия принцип за разумен срок.

Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище за нарушение на административнопроцесуалното правила на чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ. Решението за установяване на конфликт на интереси съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му. При спазване на т. 3 в диспозитивната му част са посочени нарушените разпоредби на раздел II от глава осма на закона - чл. 56 и чл. 58, за които са наложени две глоби по чл. 171. Съгласно ал. 1 на чл. 171 за нарушение на разпоредба на раздел II от глава осма се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., като в разглеждания случай глобата за нарушение на всяка конкретно и изрично посочена разпоредба е определена в минимален размер.

Първоинстанционният административен съд е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила като обосновано и правилно.

С оглед изхода на спора в полза на КПКОНПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100. 00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,