Решение № 13401 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2018 г.

Решение № 13401 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), представляван от юрк. Трайкова, против решение № 6646/14.11.2017 г. по адм. дело № 7232/2017 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменено решение № 11014/31.05.2017 г. на ДАБ по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Н., гражданка на Украйна и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в противоречие с представените по делото доказателства и при необоснованост на изводите на съда за пропуск от страна на ДАБ при изследването на обстановката в Украйна относно наличието на въоръжен конфликт. Поддържа се, че спор между страните относно наличието на въоръжен конфликт в рамките на Донецка и Луганска област няма, както и че съдът не е отчел направеното в административния акт териториално деление на Украйна, респ. че спрямо молителката е установена възможност за вътрешно разселване на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУБ към безопасните райони на Украйна. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Миланова, която поддържа по същество доводите изложени в касационната жалба. Представя справка за актуалното положение в Република Украйна. Ответната страна – Д. Н. не представя отговор на касационната жалба. Редовно призована за съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. Ангелова, която моли да бъде оставена без уважение касационната жалба, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество поддържа подробно заключение за основателност на касационната жалба, респ. за отмяна като неправилно на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. Н., гражданка на Украйна срещу Решение № 11014/31.05.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, с която на лицето на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил решението на административния орган в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че административният акт в тази част е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се, както в липса на събрани доказателства относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателката, така и в липса на надлежни мотиви в тази насока. Съдът е приел, че в административния акт липсва изложение и обсъждане на данни относно наличието в Украйна на вътрешен въоръжен конфликт, относно наличието или липсата на нападения спрямо цивилното население на страната, относно спазването на човешките права, хуманитарното и икономическото положение, както и за нивото на насилие в Донецка и Луганска област. Прието е, че административният орган не е обсъдил бежанската история на жалбоподателката по отношение на въпросите свързани с нейната възраст и здравословно състояние. Решението е неправилно в обжалваната му част. Между страните в административното и в съдебното производство не е налице спор относно факта, свързан с наличието на въоръжен конфликт на територията на Украйна и в частност в Донецка област. Няма спор и по това, че този конфликт е довел до вътрешно разселване на мирното население към различни райони на Украйна. Фактическото основание, въз основа на което е приложен закона от страна на компетентния да се произнесе административен орган и е постановен отказ от предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е заключението, че са налице "по – скоро частични конфликти" и като цяло обстановката не може да се определи като "война" по смисъла на понятието, използвано в международното право. От тук е изведен и обективирания в административния акт правен извод, че конфликтът в Украйна не представлява вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което молбата за закрила е преценена като неоснователна. Друго основание за отказ от предоставянето на закрила е позоваването на ДАБ на изключващата клауза на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Въз основа на събраните по делото доказателства – справка вх. № МД-19/10.01.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, за обстановката в Украйна административният орган е приел, че за молителката не се установяват разширенията дадени в тълкувателното решение на Съда на Европейските общности /СЕО/ от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочили са още, че молителката има възможност за вътрешно разселване от конфликтната Донецка област към контролираните от официалните власти централна и западна част на Украйна. От проведеното с търсещото закрила лице интервю, безспорно се установява, че същата е пристигнала легално в България, като не е била принудена да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Установено от органа в административното производство е също, че чужденката изрично е заявила, че не е имала проблем с украинските власти, не е била арестувана, съдена или осъждана. С оглед изложеното, касационната инстанция намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за наличие на съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт във връзка с установяването на сигурността на държавата по произход на жалбоподателката и неизлагането на надлежни мотиви в тази насока. Както вече бе казано, спорът не е относно фактите за наличието на въоръжен конфликт, а относно правото – дали този конфликт отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и налице ли е основание за непредоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, поради възможност за сигурно и достъпно разселване на молителката в границите на Украйна. Първоинстанционният съд, като не е отчел правилно спорните по делото факти и становището на страните, както и като не е съобразил обстоятелствената част на административния акт и данните от представената по делото справка вх. № МД-19/10.01.2017 г., е извел необоснован правен извод за наличие на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването на решение № 11014 от 31.05.2017 г. на Председател на ДАБ, в частта му по приложението на чл. 9, ал., т. 3 от ЗУБ. Въз основа на представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, касационната инстанция намира за неправилен извода на ДАБ, че въоръжения конфликт в Донецка област не попада в обхвата на условията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 28.04.2004 г., дадено в решението на СЕС по дело С-285/12 г., съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В настоящия случай е безспорно, съгласно представена по настоящето дело справка от дирекция "Международна дейност" при ДАБ с вх. № МД-562/03.08.2018 г., че конфликтът между правителството на Република Украйна и проруските сепаратисти в източните райони Луганск и Донецк, започнал през 2014 г., остава нерешен въпреки споразуменията от Минск 1 и 2, подписани през 2014 г. и 2015 г. Доколкото обаче, решаващия орган се е позовал като основание за отказ от предоставяне на хуманитарен статут не само с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но и с действието на изключващата клауза на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, то с цел процесуална икономия не следва да бъдат обсъждани обстоятелствата, свързани с установяването на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на молителката като цивилно лице с оглед степента на насилие, следващо се от конфликта. Съдът намира, че тъй като молителката се намира в страната ни, като към настоящия момент не е изложена на пряк риск от конфликта и е налице позоваване от страна на органа на изключващата клауза на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, то въпросът за материалната законосъобразност на акта е достатъчно да бъде разгледана в тази посока. Установяването на условията за приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ като краен резултат би направило безпредметно обсъждането на фактите, свързани с интензивността на конфликта и характера и проявите на насилието, следващо се от самия конфликт. В тази връзка, касационната инстанция приема, че съгласно приложеното по делото справка вх. № МД-19/10.01.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, административният орган е приел, че молителката има възможност за вътрешно разселване от размирната Донецка област към централната и западната част на страната. Този извод напълно следва да бъде кредитиран. Нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По делото е безспорно, че централните и западните части на Украйна са под контрола на официалните власти. Видно от общия смисъл на справка вх. № МД-562/03.08.2018 г., официалните власти са изправени пред огромен по мащабите си вътрешен миграционен натиск (1, 5 милиона вътрешно разселени лица), но като цяло успяват да обезпечат необходимата защита и да предоставят основна помощ на разселените лица. В тази връзка и като се отчете, че пътуването до незасегнатите от конфликтите части на Украйна, при начална точка страната ни, е сигурно и безопасно (няма основания да се приеме обратното), следва да се приеме, че възможността за установяването на молителката в Източна или Западна Украйна не е свързано с реален риск да понесе тежки посегателства и може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тези части на държавата на произход. При тези съображения, касационната инстанция намира, че решение № 11014/31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта му, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Д. Н., гражданка на Украйна, е законосъобразно като краен резултат. С оглед изложеното, първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено като неправилно и спорът решен по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение,