Решение № 7161 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2010 г.

Решение № 7161 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Пламен Димитров Крамарски от гр. Самоков, срещу решение № 620/15.10.2009 г., постановено по адм. д. № 228/2009 г. на Административен съд - София-област, като в нея немотивирано се правят оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от него Заповед № ДК-02-Сф-28/03.02.2009 г. на н-ка на Софийска РДНСК. Ответниците, н-к Софийска РДНСК и Славейка Асенова Крамарска от гр. Самоков, не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Пламен Димитров Крамарски срещу Заповед № ДК-02-Сф-28/03.02.2009 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "масивна ограда", находящ се в УПИ V-1488, КВ. 104 по плана на гр. Самоков, изпълнен през 2007 г. без одобрен проект и разрешение за строеж. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа и като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и че не са налице основанията за търпимост по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, и подлежи на премахване, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява безспорно, че за изпълнената ограда от жалбоподателя не са издавани строителни книжа, както и че е с височина по-висока от допустимата по закона. Прието е също така, че оградата е изградена през 2007 г., но дори да се приеме, че е изградена в друг, по-ранен период - преди 15-20 г., както се твърди в жалбата, т. е. през 1987 - 1988 г., жалбоподателят не е подавал декларация съгласно изискването по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което строежът е нетърпим съгласно посочения параграф, както и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Освен това не е установено друг да е извършвал строежа, а жалбоподателят е един от собствениците на оградения имот, поради което законосъобразно е посочен като адресат на заповедта. С оглед изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК